Барбара Тейлър Брадфорд
Наследниците на Рейвънскар (65)

Благодарности

Въпреки че извърших задълбочено историческо проучване на династиите на Тюдорите и Плантагенетите, когато започнах тази поредица, осъзнах, че се налага да науча повече за епохата на крал Едуард. Този период бях решила да пресъздам в книгите си, но действието да се развива от 1904 до наши дни.

За проучванията си относно нравите, политиката, обществения живот, икономиката и модата, и някои аспекти от ежедневието през онези отминали дни, както и за Първата световна война имах нужда от помощ. Длъжна съм да отправя горещите си благодарности на Лони Остроу и Деймиън Нюмън от „Брадфорд Ентърпрайзис“, които значително ме улесниха. Бе достатъчно да вдигна телефона и да попитам: „Хотел «Савой» в Лондон бил ли е построен през 1904?“ или да задам какъвто и да е въпрос, без значение колко е сложен, получавах незабавен отговор, преди още да съм го изрекла. Намираха всякакви сведения, от които се нуждаех, някои от които странни или мрачни и ми съставиха годишни календари от 1904 до ден-днешен. Звънях на тези двама магьосници с техните компютри поне двайсет пъти на ден през изминалите две години. Признателността ми към тях няма граници.

Дължа много на възхитителния роман „Синовете на Адам“ (издателство „Харпър Колинс“, Лондон) от Хари Бингъм. Не само че е увлекателно четиво, но научих от него повече за търсенето на петрол и нефтените сондажи през двайсетте, отколкото от справочниците си, и то по един приятен начин. Благодаря на този талантлив автор, преди всичко че е написал тази книга. Безценна е.

Длъжна съм да спомена и талантливите си редактори, които неизменно ме подкрепяха, винаги готови да ме изслушат или да ми дадат съвет. Лондонската ми редакторка Патриша Паркин от „Харпър Колинс“ е работила върху двайсет и два от романите ми, този й е двайсет и третият. Признателна съм за всеотдайния й труд. През всичкото време, докато работехме заедно, не чух от нея лоша дума.

Редакторката ми в Ню Йорк Дженифър Ендърлин от „Сейнт Мартине Прес“ е също така предана и преливаща от ентусиазъм, което високо ценя. Да имаш две такива редакторки и подкрепа от двете страни на Атлантика е рядък дар. Искрено им благодаря.

Беше важно да представя на издателите си безупречен ръкопис и не бих го постигнала без Лиз Ферис. От години печата книгите ми — благодаря й за старателната работа. Готовите й текстове са наистина идеални, скорострелно изработени за рекордно време и без нито едно оплакване за това, че я пришпорвам.

Нека отправя и специалните си благодарности на издателствата „Харпър Колинс“ в Лондон и „Сейнт Мартин Прес“ в Ню Йорк и на всички, които взеха участие в издаването на книгите ми. Редакторите, коректорите и оформителите са незаменими за всеки автор и съм им признателна за грижите, които положиха за романите ми, както и за усърдната им работа.

Имам група прекрасни приятели, на които мога винаги да разчитам, които ме поощряват и обгръщат с вниманието си, докато пиша. Отправям им обичта и благодарностите си… те си знаят кои са.

И накрая, но не на последно място, трябва да призная, че не бих написала никоя от книгите си без несекващата обич, топлотата, всеотдайността и насърченията на съпруга си Робърт Брадфорд. Няма друг като моя безкрайно търпелив Боб.