Серия
Домът Деравенел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hairs of Ravenscar, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

30.
Лондон, 1920

Бе сряда, трийсет и първи март и тя имаше рожден ден. Ставаше на двайсет. Грейс Роуз трудно можеше да го повярва, но бе истина. Изведнъж като по чудо се почувства пораснала. Съвсем като възрастна.

Предната вечер баща й я нарече прекрасна млада дама и тя грейна, прегърна го и му каза, че е толкова щастлива, че има него и Вики, и Стивън, че те са й родители. Нямаше по-щастлива от нея; Грейс Роуз го вярваше от все сърце.

Снощи на вечеря Вики и Стивън я увериха колко се гордеят от това, в което се е превърнала, от постиженията й и я заля чувство на обич и благодарност към тях. Стивън я увери, че я очаква чудесен живот и тя му повярва. Той винаги говореше истината.

Мечтата й да замине за Оксфорд се бе сбъднала… майка й й помогна това да се случи и през изминалите две години тя осъществи детските си мечти да посещава лекциите в университета. Наслаждаваше се на всеки миг от живота си в прославения град със заострени кули, китни вътрешни дворове и стари сгради. Бе неповторимо преживяване да се потопи в истинската наука, към която я влечеше сърцето й.

Грейс Роуз изучаваше английска и френска история, любимите й предмети, и се надяваше един ден да стане историк, самата тя да преподава и да пише книги. Обожаваше писането и вярваше, че то е нейното призвание.

Когато не бе на лекции, работеше и учеше в просторната и удобна стая в прелестната, стара къща на Милисънт Хансън — тихо местенце, спокойно и приятно, истински рай. Старата приятелка на майка й я посрещна топло и Грейс Роуз на мига се почувства у дома сред изящните старинни предмети и множеството книги. Госпожа Хансън я накара да се чувства обичана, без да й се натрапва и я остави да си гледа учението. Срещаха се от време на време за храна и негласното споразумение допадаше и на двете. Самата Милисънт бе писателка и все работеше върху поредната си книга в кабинета си на горния етаж и непрестанно повтаряше на Грейс Роуз, че може да ползва всички помещения на къщата.

— Грейс Роуз! — извика Вики от долната площадка на стълбите. — Броудбент е дошъл да ни вземе. Моля те, побързай, скъпа.

— Веднага идвам, майко — отвърна Грейс Роуз и надникна от вратата на спалнята си. После взе синьото си палто, вечерната чантичка и ръкавиците и за последен път се огледа в огледалото.

Бе влюбена в тази рокля. Беше нова, скроена и ушита за нея лично от мадам Хенриет, в кралскосиньо с тясна пола до средата на прасците, както бе модерно. Усмихна се, когато очите й се спряха на перлите, също подарък за рождения й ден. Нанизът около врата й бе от родителите й, гривната бе подарък от чичо Еймъс, а обиците — от Фенела и Марк. Хвърли поглед върху новия си часовник „Картие“, подарен от чичо Нед. Показваше седем часа. Излезе от стаята и се спусна по стълбите, развълнувана заради обяда по случай празника, който даваше Едуард в нейната чест. Щяха да са осмина: тя и родителите й, Фенела и Марк, Еймъс, чичо Нед и Джейн Шоу. Бе уверена, че я чака прекрасна вечер.

 

 

След като оставиха палтата си на гардероба, Вики хвана Грейс Роуз под ръка и рече:

— С чичо Нед ще се срещнем горе, скъпа. Мейзи и съпругът й са пристигнали от Ирландия и ги поканихме на чаша шампанско по случай рождения ти ден.

— Колко хубаво — възкликна Грейс Роуз, когато Вики я водеше към асансьора. Погледна през рамо и попита: — Какво прави татко там?

— Мисля, че поръчва на младежа в приемната да съобщи за идването ни. А, ето го, идва.

Миг по-късно и тримата се издигаха с асансьора към петия етаж.

— В края на коридора е — обясни Стивън, докато излизаха, и ги поведе. След няколко секунди чукаха на двойните врати на един апартамент.

Едуард Деравенел с широка усмивка отвори на часа и бързо я въведе в стаята, където събралите се гости дружно извикаха:

— Честит рожден ден, Грейс Роуз! Честит рожден ден!

Младата жена така се изненада, че загуби дар слово. Гърлото й се стегна от залелите я чувства и като че всеки момент щеше да избухне в сълзи, толкова бе развълнувана.

Очите й обходиха помещението, спирайки се на всеки присъстващ, мъжете — облечени в тъмни костюми, а жените — в елегантни рокли… Фенела стоеше до Марк и Джейн Шоу. „И двете жени изглеждат превъзходно с тоалетите и бижутата си“, отбеляза наум Грейс Роуз.

В другия край на стаята, близо до камината забеляза леля Сесили, тържествена с дългата си розова рокля и многобройни нанизи от перли, а до стола й се бе облегнала Бес. Видя, че беше избрала тъмночервена рокля, необичаен цвят за една червенокоса, който въпреки това й отиваше.

До Бес стоеше любимият, близкият до сърцето й Еймъс Финистър, а от другата му страна, усмихнат до уши бе застанал Чарли Морън с новата си приятелка Роуина Крофърд. До тях, с вид на известна звезда от сцената, каквато бе едно време, се бе изправила Мейзи, сестрата на Чарли, а до нея бе съпругът й Лайъм, граф Дънлейт от Ирландия. Роклята на Мейзи бе в морскосиньо, носеше сапфири и бе очарователна.

Сълзи бликнаха от очите на Грейс Роуз, когато вдигна поглед към чичо Нед, който беше организирал празненството изненада и бе поканил гостите. Помъчи се да му се усмихне, но устните й трепереха. В следващия миг той стоеше пред нея и я гледаше, а широка усмивка стопляше красивото му лице. Усмивката й стана по-уверена и двамата се засмяха, когато се прегърнаха.

— Моето момиче! — възкликна Нед и я побутна напред, обърна се да даде път на Вики и Стивън и поведе тримата към гостите.

Бес, сега на единайсет, но много зряла за възрастта си, първа се приближи до нея. Полусестра й я прегърна и обяви:

— Донесла съм ти хубав подарък, Грейс Роуз. Татко ми разреши да го избера. Ще ти го дам по-късно.

— Много ти благодаря — отговори Грейс Роуз с усмивка, после се обърна към Еймъс, който я взе в мечешките си обятия и я целуна по бузата.

— Честит рожден ден, Грейс Роуз — продума той с очи, пълни с гордост и обич. Тя му показа китката си и му благодари за гривната.

Фенела се приближи до нея и й пожела още много такива рождени дни, нежно я целуна, последвана от Марк, а Грейс Роуз им благодари за обиците. Когато Джейн застана до нея, рожденицата промълви:

— Благодаря ти за комплекта за писма, Джейн.

В замяна получи топла усмивка от любовницата на баща й, с която се бе сприятелила през изминалите две години. После отново чу името си, обърна се и видя усмихнатия Чарли, който й честити и й представи Роуина.

Най-сетне Грейс Роуз успя да си пробие път до камината, където седеше леля Сесили.

— Ела и ми позволи да те видя, скъпа моя — обърна се към нея възрастната жена с любяща усмивка на лице. — Мили боже, станала си истинска красавица, Грейс Роуз. Също като ба… — спря се насред думата, но младото момиче се досети, че щеше да каже, че е също като баща си.

Грейс Роуз се наведе и целуна Сесили по бузата, а тя прошепна в ухото й: — Ти си истинска Деравенел, внучке, поне по външен вид. Честит рожден ден!

— Благодаря, лельо Сесили — отвърна Грейс Роуз и преглътна с усилие. Завладяха я силни чувства. За първи път Сесили Деравенел я наричаше… внучка. Просълзена отрони: — Благодаря ти. Сребърните четки за коса и огледалото са прекрасни. Много ме зарадваха.

— Подарих ти ги с голяма обич — Сесили се усмихна, а очите й се замъглиха. Бес поразително приличаше на Нед, но неговата първородна дъщеря му бе одрала кожата.

След като се извини, Грейс Роуз се приближи до Мейзи; беше я срещала два пъти, когато сестрата на Чарли му бе идвала на гости, но не познаваше съпруга й Лайъм. Мейзи ги представи един на друг, после възкликна:

— Какво чудесно съвпадение, Грейс Роуз, че решихме да дойдем за Великден, а Чарли ни предаде поканата на чичо ти да дойдем на вечерята по случай рождения ти ден.

— Да, наистина. Чарли изглежда превъзходно, нали?

— Да, наистина, и се радвам, че най-после срещна една хубава, умна жена — засмя се Мейзи. — Е, познава не една и две, но тази май наистина му допада.

Чуха се няколко изпуквания, двама сервитьори влязоха откъм съседната стая, понесли подноси с чаши шампанско и бяло вино и тръгнаха между гостите да поднасят напитките.

Чарли се приближи към Грейс Роуз и тихо рече:

— И аз съм ти приготвил подарък, но ще ти го дам по-късно — прокашля се и й призна: — Роуина ми помогна да го избера.

— Благодаря, Чарли. Младата дама с теб изглежда много мила. И много красива.

— Благодаря — той се ухили. — Радвам се, че й сложи щемпел „качествено“.

Грейс Роуз прихна. Бяха се сприятелили с Чарли през последните две години, откакто се бе върнал от фронта, освен това имаха еднакво силно чувство за хумор. После тя добави с характерната си откровеност и безцеремонност:

— Лицето ти изглежда по-добре от всякога, кожните присадки са чудесни, а шевовете едва личат. Боже, хирурзите са извършили чудеса с лицето ти, станало е като ново.

Той избухна в смях, както винаги прямотата й го забавляваше безкрайно.

— Хубаво е, че всички присъстващи тази вечер са ме виждали, когато бях жестоко обезобразен, нали? Инак не биха разбрали.

Руменина плъзна по шията на Грейс Роуз и се заизкачва към лицето й, което скоро пламна като мак.

— Ужасно съжалявам, не исках да те притесня — полугласно отвърна тя. — Но казах, каквото мисля, наистина изглеждаш прекрасно и скоро ще се върнеш в театъра.

— Надявам се.

— И аз нямам търпение да те видя на сцената. Обзалагам се, че също и Роуина. Ще се ожениш ли за нея?

Развеселен до крайна степен, Чарли леко вдигна рамене и се усмихна на Грейс Роуз.

— Не съм сигурен — снижи глас и прошушна: — Още не съм й направил предложение, но когато това стане, ти първа ще узнаеш.

Грейс Роуз се усмихна, извини се и се приближи да поговори с Джейн Шоу. Двете скоро потънаха в дълъг и много оживен разговор.

Като домакин Едуард обръщаше внимание на всички, грижеше се чашите да не остават празни, а шампанското и виното да се леят. Обхождаше голямата всекидневна на просторния апартамент, който бе наел и правеше всичко гостите да се чувстват удобно. По едно време майка му срещна погледа му и той се доближи до нея. Наведе се над стола й и попита:

— Всичко наред ли е, майко? Имаш ли нужда от нещо? Още хайвер? Или шампанско?

— Чувствам се превъзходно, Нед — отговори Сесили и после тихо попита: — Само се чудех къде са Уил и Катлийн. Ще дойдат ли?

— Да, но Уил се върна от командировка, изпратен от „Деравенелс“, естествено. Малко ще закъснеят. Зная, че за нищо на света няма да пропуснат малкото празненство на Грейс Роуз.

Сесили го докосна леко по ръката и заговори:

— Нещо си припомних днес следобед, Нед: хрумна ми неочаквано и реших да го споделя с теб. Не мога да проумея как съм го забравила.

Нед се намръщи.

— Изглежда ми сериозно. За какво става въпрос?

— Спомних си нещо, което Невил ми бе споменал преди години, непосредствено след като ти се ожени. Забележката бе в смисъл че е жалко, че тайно си сключил брак, заради преговорите с Луи Шарпентие… много искаше да те задоми с дъщеря му Бланш. След като помърмори, се оплака, че си го предал…

— Спомням си, майко, сега накъде биеш?

— Ами виж… спомена ми, че Хенри Търнър бил родственик на Луи Шарпентие, заради майка си Маргарет Бочърд, което дотогава ми бе неизвестно. Добави, че женитбата му с Бланш, ако се бе състояла, щяла да заличи пропастта между клона Грант на рода ни от Ланкастър и нас.

Нед избухна в смях.

— Надали е говорил сериозно, майко! Убеден съм. Ясно е като бял ден, че Маргарет Бочърд и синът й са мои заклети врагове, наши врагове, както и тогава. В края на краищата, Търнър е наследник на Хенри Грант. Някои твърдят, че е спорно, но няма кой друг да го наследи, както добре ти е известно. А Търнър наистина наследи акциите от „Деравенелс“ на Грант. Но трябва да добавя, че не са достатъчно да повлияе на политиката на фирмата. Винаги сме им изплащали дивиденти, откакто оглавих компанията. Наскоро проверих автентичността им и всичко е наред. Съвсем случайно, майко, узнах, че Маргарет Бочърд влага получените суми във фонда на сина си.

— Е, хубаво, това не го знаех — промърмори Сесили и вдигна поглед към Нед с озадачено изражение. — Не си ми споменавал.

— Не е имало причина да крия, майко. Не ми се е сторило важно. Грант притежават акции на „Деравенелс“ от стотици години. Обаче нека те успокоя, че контролният пакет е у нас, а това е важното, нали? Освен това аз ръководя компанията.

Тя му се усмихна.

— И то с желязна ръка.

— О, но с кадифена ръкавица — засмя се той и я дари със закачливата си момчешка усмивка, разтопила не едно женско сърце.

В този момент вратата на апартамента се отвори и на прага застана Уил Хаслинг със съпругата си Катлийн. Тя бе сестра на покойните Невил и Джони Уоткинс, както и племенница на Сесили Деравенел. Беше като на по-младо копие на леля си, имаше красивите черти на рода Уоткинс и тъмната им коса. Лицето й бе изящно, прекрасно изваяно, наподобяващо това на леля й, от пръв поглед личеше, че са близки роднини.

Едуард посрещна Уил и Катлийн, поздрави ги сърдечно и ги въведе в стаята. След като двойката се поразходи наоколо, здрависа се с всички и й бяха поднесени чаши с „Круг“, Нед покани Катлийн да седне до майка му.

След като тя се настани, двамата с Уил се отдалечиха до прозореца, увлечени в тих разговор.

— Излезе точно както предполагаше, Нед — заговори Уил с нисък, поверителен глас. — Старият ни враг Луи Шарпентие много държеше дъщеря му да се омъжи за член от фамилията Деравенел — нищо ново, а? Разбрах, че за кратко се опитвал да склони Маргарет да му съдейства. За щастие сестра ти проявила здрав разум, за да не поощри подобен съюз. Според мен бързо е проумяла, че старата лисица Луи може да се опита да ти навреди и някак да обсеби компанията. В крайна сметка за нея ти си по-важен от Джордж. По мое мнение някак си си успял да осуетиш опасните им намерения, като си поговорил с Мег. Сестра ти наистина ти е вярна и намесата ти е дала резултат.

Едуард въздъхна.

— Джордж е такъв глупак, жаден е за власт и си въобразява, че ще ме победи — поклати глава и тъжно добави: — Няма шест месеца от смъртта на Изабел и вече си търси нова невеста.

— Не коя да е обаче, разбери, Нед. Стремежът му е да си намери богата. Наследницата на Шарпентие отговаря на изискванията му. След като дъщеря му Бланш умря при раждане заедно с детето си, Луиз, дъщерята на брат му, ще наследи всичко. Тя е апетитната му мишена.

— О, повярвай ми, не съм го забравил. А по другия въпрос? Откри ли нещо за Хенри Търнър?

— Да, и с радост ще ти го съобщя. Жан-Пол бе изключително отзивчив и сега съм спокоен, откакто управлява френската кантора на „Деравенелс“. Оказа се отличен служител. Жан-Пол използва добре квалифицирани детективи. Чуй това! Хенри Търнър се готви да се върне на работа при Луи Шарпентие. Назначили са го на по-висок пост в компанията, въпреки че още не е оповестено. Очевидно има качества на бизнесмен. Предпазлив, акуратен, пестелив, даже малко свидлив. Отегчителна особа, както по всичко личи, според частните следователи. Около него — никакви скандали, дори никакви клюки. Струва ми се, че Луи го готви за нещо по-сериозно.

— За брак с Луиз?

— Надали. Луи Шарпентие много държи браковете да се сключват в семейството. Не би се съгласил.

— Разбирам — Едуард кимна и заключи: — Значи ни е ясно кой кой е и какво цели. Но не бива да изпускаме Търнър от очи, какво мислиш, Уил?

— Категорично. Може да се окаже много опасен.

 

 

Половин час по-късно, след като всички бяха изпили много шампанско и вино и се бяха наслаждавали на най-вкусния хайвер от белуга, Нед покани присъстващите в съседната стая. Това бе друга всекидневна на двойния апартамент, превърната за тази вечер в трапезария.

Двама сервитьори отвориха вратите и гостите влязоха. В средата на дългата маса за шестнайсет души, покрита с бяла ленена покривка, бяха наредени букети от бели рози. Свещи в същия цвят във високи, сребърни свещници бяха поставени между сребърните вази с цветя. Кристалът и среброто отразяваха пламъчетата от свещите, така че всичко искреше. Още съдове с цветя и свещници бяха пръснати из стаята. Цареше дух на празничност.

Нед хвърли поглед наоколо и с радост установи, че всички гости се радваха на празненството. Знаеше, че обичат Грейс Роуз и се възхищават от нея и са щастливи да отпразнуват заедно рождения й ден.

Гостите приказваха помежду си и се забавляваха. Една сърдечна, весела група стари приятели, събрала се по щастлив повод. Точно преди да сервират първото блюдо, Нед почука по чашата си с вилица, за да привлече вниманието им:

— Бих желал да предложа наздравица за двайсетгодишнината на Грейс Роуз — вдигна кристалната чаша с шампанско и всички го последваха. После заедно извикаха:

— Честит рожден ден, Грейс Роуз.

Нед се обърна към гостите:

— Зная, че някои от вас сигурно искат да произнесат кратка реч в чест на Грейс Роуз, но ми се струва, че в момента сме доста гладни. Така че нека вечеряме, после може да продължим с тостовете за рожденицата, а на края тя ще отвори подаръците си.

Докато Едуард говореше, келнери с бели ръкавици внесоха големи плата с пушена шотландска сьомга и пъстърва и ги сервираха заедно с черен хляб и масло, купа с нарязани лимони и бял сос от хрян.

Нед се наклони към майка си, седнала от дясната му страна, и предложи:

— Можеш да избереш от следните две блюда… печена патица с черешов сос, освен ако не предпочиташ бутче от младо агънце от долините на Йоркшир. Със съответните гарнитури, искам да добавя.

— Струва ми се, че ще хапна второто, макар че обичам патица — тя погледна сина си косо и попита: — Уил току-що се е върнал от Париж, нали?

— Да. И няма за какво да се безпокоим. Мег е изпълнила дълга си към „Деравенел“. Вече не поощрява Шарпентие в машинациите му. Предложението за брак е било осуетено още в зародиш, поне така ме увери Уил.

— Какво облекчение — бе единственият коментар на Сесили.

Самият Нед се бе успокоил. Последното, от което имаше нужда, бе наскоро овдовелият му брат да се ожени за наследницата на Шарпентие. Луи, старата лисица, както го нарече Уил, все още имаше апетити към „Деравенелс“, това бе несъмнено. Джордж си въобразяваше, че ще пипне богатия улов. Брат му представляваше заплаха. След смъртта на Изабел поведението му бе станало по-лошо от всякога. Бе починала при раждане преди няколко години и след кратък период на траур отново си показа рогата. Стана още по-алчен, недоволен и зъл. Нед се опасяваше, че Джордж ще причини нови неприятности, такава му бе природата. Затова бе подготвен, бе въоръжен, така да се каже.

Най-сетне загърби тревожните си мисли. Денят бе щастлив, особено за Грейс Роуз. Искаше тя да му се наслади, както и самият той.