Серия
Домът Деравенел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hairs of Ravenscar, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

56.

Сър Томи Морл, журналист, писател, философ и адвокат седеше с Хари Търнър в „Рулс“ и се наслаждаваше на аперитива преди вечеря в прекрасната юнска вечер.

След като внимателно слуша стария си приятел през изминалия половин час, бавно заговори:

— Хари, моля те, чуй ме добре. Това е абсолютно самозалъгване, гладна кокошка просо сънува. Няма да анулират брака ти. И дума да не става.

— Същото ме уверява и Уолсен, но познавам отдавна женени, които са успели да получат развод…

— Нека ти обясня — прекъсна го Томи с недопускащ възражение тон. — Според църковното право, основанията за анулиране са или неконсумиран брак, или двуженство. Наложен насила брак или умствена негодност. Зная, че и двамата с Катърин сте с всичкия си, никой не те е принуждавал да се ожениш и очевидно сте консумирали брака си — доказва го порасналата ви дъщеря.

Хенри кимна и въздъхна.

— Зная — промълви той. — Всичко ми е известно. Проучил съм закона отпред — назад и от горе на долу. В безизходица съм.

— Така е.

— Нужен ми е наследник, Томи, знаеш го по-добре от всеки друг. Познаваше баща ми. Освен това обичам Ан, тя отвръща на чувствата ми и искам да съм с нея. Искам да роди моя наследник.

Томи се облегна назад, в очите му се настани замислено изражение, а върху лицето му падна сянка.

— Често си ми искал съвет, Хари, но сега съм безсилен. Женен си за католичка, при това изключително набожна.

— Значи имам надежда за развод, колкото снежна топка да прехвърчи в пъкъла. Ще заживея с Ан, а ако забременее, да забременее. Наследник ще бъде незаконният ми син — вдигна ръце в жест на безпомощност. Изненада сам себе си, когато внезапно се разсмя. — Ето! Най-после го казах. Намерих единственото решение. Ще живеем заедно.

— Всъщност, така не решаваш въпроса. Изоставил си Катърин, но трябва да приемеш факта, че имаш наследник — отвърна Томи, но с по-благ тон.

— За Мери ли говориш?

— Именно. Тя е законната ти наследница.

— Но е момиче. Искам…

— Да не дава господ съвременните еманципирани жени да чуят язвителните ти думи. На кръст ще те разпънат. Сега сме 1970, не 1907. Живеем в друга епоха… време на промени. Много жени управляват могъщи компании. Участват в политиката. Все държа под око младата жена министър Маргарет Тачър.

— Знаещите твърдят, че не й е там мястото. Но съм съгласен с теб, че не бива да я изпускаме от поглед.

Томи се усмихна.

— Според мен тя още ще се издигне. Дори е възможно един ден да стане министър-председател, и то не в толкова далечно бъдеще.

— Жена министър-председател? — Хари скептично поклати глава. — Не съм много сигурен, че ще стане — после се засмя.

Томи се присъедини към смеха му.

— На този свят всичко е възможно.

— Освен развод с католичка.

— Самата истина — Томи вдигна чашата си с уиски, отпи и продължи: — В наши дни светът светкавично се променя, Хари. Не знаеш какво може да се случи. Катърин може да склони. Кой се е надявал човек да кацне на луната, всъщност дори двама… Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Но и това стана, американците го постигнаха миналата година… удивителен подвиг. Та, по мое мнение, всичко е възможно.

— Знаеш ли, че моминското име на майката на Бъз Олдрин е Мун[1]?

— Не може да бъде! Какво необикновено съвпадение — отвърна Томи и вдигна чаша. — За госпожица Мун, чийто син е стъпил на луната. Нека се върнем на темата за жените в бизнеса. Защо си против Мери?

— Дъщеря ми не проявява никакъв интерес в тази област, Томи. Виж, съгласен съм, че Едуард Деравенел е дал възможност жена да оглави фирмата, но не мисля, че Мери ще иска. Повече я влекат живописта и музиката.

— Повечето млади жени се интересуват от изкуство, но може едновременно с това да има и търговски нюх. Питал ли си я някога дали не иска да работи в компанията?

— Не съм, но ми се струва, че една жена трябва да иска да се захване с бизнес, за да успее, не си ли съгласен? Освен това ще има опозиция. — Томи кимна.

— Трябва да е амбициозна, за да постигне нещо.

В желание да промени темата, защото не искаше да говорят повече за Мери, Хари подхвърли:

— Ан е амбициозна.

„Аз ли не зная“, помисли си Томи, но не го изрече гласно. Отпи от уискито и доби замислен вид. Ан Боулз бе най-амбициозната, упорита, целенасочена и умна жена, която бе срещал. Не я харесваше и дълбоко в себе си не одобряваше евентуалния им съюз; далеч повече харесваше благата и кротка Катърин. Но бе приятел на Хари и щеше да му остане верен. Надяваше се да успее да му повлияе, да го подтикне в различна посока, когато счете за необходимо.

Хари докосна ръката на Томи и го повика:

— Върни се, Томи, отнесе се нанякъде. Ан има прекрасен търговски усет. Антикварният магазин в Париж напоследък бележи сериозни печалби, както и другият тук, в Лондон. Има изключително изискан вкус и око на познавач. Притежава истински талант, при все че го казвам аз самият.

Томи отложи измислянето на подходящ отговор, когато двама сервитьори пристигнаха с първото ястие: пушена пъстърва от планинските потоци на Шотландия, поднесена със сос от хрян със сметана и тънки филии черен хляб с масло.

— Длъжен съм да призная, че изглежда примамлива и апетитна — промърмори Томи и погледна Хари, надявайки се Ан Боулз да не продължи да бъде предмет на разговора им по време на вечерята. Бе най-отегчителната тема, за която можеше да се сети, а започнеше ли да говори за нея веднъж, Хари не преставаше.

 

 

След като го изрече на глас пред Томи, докато вечеряха, Хари Търнър се почувства по-уверен в идеята да заживее с Ан. Истината е, че той никога не се бе двоумил; трудностите създаваше тя. Не можеше да се престраши да предприеме тази стъпка. Но би могъл да я убеди, беше сигурен.

Чарлз Бранд му помогна да вземе решение, докато пътуваха от Йоркшир. И пак той му изреди с какво да примами Ан и да я убеди, че никога няма да я напусне, каквото ще да става.

Когато в неделя отпътува за Париж, за да се срещне с Ан и да отпразнуват четирийсетия му рожден ден, щеше да й изложи всичките си доводи. Как можеше да устои на предложението му… за толкова материални изгоди в добавка към себе си. Окончателно и безвъзвратно. Чак не можеше да повярва.

Щеше да увери Ан, че е направил последен опит, говорил е още веднъж с Томас Уолсен и са вечеряли заедно, за да обсъдят сериозната тема за развода му, което бе истина. В събота, преди да замине за Париж, щеше да преглътне гордостта си, да стисне зъби и да отиде у Катърин на чай, за да ознаменуват рождения му ден. Но не тази щеше да бъде истинската цел; още веднъж, за последен път щеше да помоли съпругата си да му върне свободата. Ако откажеше, щеше да вземе нещата в свои ръце и да свият гнездо с Ан. Но с последното си гостуване при Катърин щеше да увери Ан, че действително е положил всички усилия да получи развод.

Хари стана, приближи се до масичката с напитките в ъгъла и си наля коняк. Отнесе го със себе си до канапето, седна и отпи, унесен в мисли.

След малко вдигна очи към платното над камината… прочутия портрет на Реноар на двете червенокоси сестри. Висеше в къщата на „Бъркли Скуеър“ от много години, още откакто Едуард Деравенел го бе купил, защото му напомняше на дъщерите му Бес и Грейс Роуз.

Като се сети за Грейс Роуз, Хари се усмихна. Тя бе любимата му леля. Беше на седемдесет, но изглеждаше значително по-млада, прочута писателка на известни исторически романи. Съпругът й Чарлз Морън бе също здрав и жизнен, една жива легенда със своите осемдесет години. Какъв прекрасен актьор бе преди, звезда на сцените на Лондон и Бродуей.

Майка му бе разказала всичко за Чарли и осакатеното му лице, жестоко обгорено през Първата световна война и прекрасната работа на пластичните хирурзи. Как Грейс Роуз се сприятелила с него, след като съпругата му Роуина преждевременно починала от рак. По-късно Чарли и Грейс Роуз се оженили за голяма радост на Еймъс Финистър. Наскоро след сватбата Еймъс починал, а майка му разказваше:

— Най-после можеше да си позволи да си отиде. Разбираш ли, знаеше, че скъпата му Грейс Роуз ще бъде в безопасност с Чарли.

Да, Бес Деравенел Търнър, изключителната му майка, се бе оказала изумителна разказвачка, разпалваше въображението му с увлекателни епизоди от историята на рода. Не преставаше да му напомня, че е наполовина Деравенел, наполовина Търнър и винаги трябва кръвен потомък на Деравенел да управлява могъщата им търговска компания.

Тя и баща му бяха основали нова династия, Търнър, но майка му поддържаше името Деравенел живо в съзнанието му. Бес бе възпитала него и сестра му Мери и упражняваше огромно влияние върху него.

Хари обичаше баща си, но не станаха особено близки. Докато момчето растеше, Хенри Търнър се бореше да води компанията през бурните води на времето. Баща му съумя да опази фирмата от пагубните последици на краха на Уолстрийт, Голямата депресия в Америка и Великобритания и вихрените времена на трийсетте, да не говорим за Втората световна война. Заради множеството си професионални ангажименти Хенри често отсъстваше, призован от нетърпящи отлагане въпроси, и оставяше възпитанието на децата на Бес.

Хари се размърда на канапето, отпи от коняка си и се замисли за брака на родителите си. Бе щастлив, при все че бе брак по сметка, уреден от двете му баби Елизабет Деравенел и Маргарет Бочърд Търнър.

Нямаше и намек за изневяра от страна на никого от двамата, а когато по-големият му брат неочаквано почина, родителите му споделиха мъката и скръбта си по него и станаха още по-близки. Той и сестрите му Маргарет и Мери се сплотиха около тях във времето на траура поради ужасната загуба. Тогава той остана техен наследник и оглави „Деравенелс“ след смъртта на баща си.

Когато майка му почина при раждане на трийсет и седем, баща му и всички те потънаха в безутешна скръб. Ненавременната смърт на Бес бе огромна трагедия за цялото семейство; той така и не можа да прежали майка си, липсваше му прекрасният й образ и нежен смях, положителното й отношение към живота. И точно Грейс Роуз му предложи своята утеха. Досущ като майка му и тя обожаваше баща си Едуард Деравенел и тя остана пазител на огъня му, когато майка му си отиде.

Какви невероятни драми преживяха тези Деравенел… Джейн Шоу, любовницата на дядо му, почина от мъка по него и остави всичките си пари и цялата си собственост на Бес и Грейс Роуз. После дошъл ужасът, който майка му изпита заради мистериозното убийство на чичо й. Очевидно Ричард значеше много за нея. Да не говорим за странното и още по-загадъчно изчезване на братята й, които така и не бяха намерени, нито живи, нито мъртви. Още едно неразгадано престъпление.

Самотният живот на Елизабет Деравенел след смъртта на съпруга й се отрази и на майка му, при все че не я харесваше особено; нито му допадаше другата му баба Маргарет Бочърд Търнър. Тя се опитваше да му въздейства, докато той растеше, но бе успял да се отскубне от влиянието й. Оттогава изпитваше неприязън към силни, властни и склонни към съзаклятия жени.

От друга страна, изпитваше истински топли чувства към лелите си, покойните сестри на майка му Сесили, Ан, Катърин и Бриджит, за които майка им се бе грижила като малки. Според него баща му не бе винаги особено любезен към жените от рода Деравенел и вечно негодуваше против отношението му, понеже то огорчаваше майка му.

Мислите му се върнаха към братята на майка му и след миг, припомняйки си нещо, остави чашата коняк върху ниската масичка, забърза навън от библиотеката и тръгна нагоре по широкото стълбище.

Когато влезе в гардеробната си, Хари отключи сейфа, отвори черната, облицована с кожа кутия и извади отвътре златния медальон. Принадлежеше на дядо му. Майка му го съхраняваше, за да го предаде на брат си Едуард, защото бе негов по право. Но Едуард младши така и не можа да го носи, защото изчезна на дванайсетгодишна възраст. Сега бе негов. Майка му го даде и му разказа защо е бил изработен.

Хари го повъртя в ръцете си… От едната страна бе слънцето в цялото си великолепие, а от другата — бялата роза на Йорк, направена от емайл и родовият девиз, гравиран по края „Вярност навеки“.

Държа го дълго време, мислейки за майка си, силата на членовете на рода, замаха на Едуард Деравенел. В този миг си обеща нещо. Веднага щом уреди въпроса с Ан, ще направи „Деравенелс“ още по-велика… Ще се прояви като истински и достоен наследник на славния си дядо.

Бележки

[1] Moon (англ.) — луна. — Б.пр.