Василий Ян
Чингис хан (72)

Глава втора
Кореспонденцията на Чингис хан с бедния мъдрец

Още докато бе по горното течение на Черни Иртиш, Чингис хан се замисляше за здравето и продължаването на живота си и търсеше опитни лекари. Разказаха му за забележителния мъдрец Джан Цюн, който бил открил всички тайни на небето и земята и дори знаел средство да станеш безсмъртен. За него великият съветник и звездоброец Йелю Чуцай каза:

— Джан Цюн е съвършен човек. Този старец отдавна вече владее дарбата да е в обществото на облаците, лети с тях при жеравите и умее да се превръща в други същества. Отказал се от всички земни блага, заедно с други мъдреци живее в планините и търси философския камък „дан“, който носи на човек дълголетие и безсмъртие. Потънал в мисли, той ту седи като труп, ту стои по цели дни неподвижно, като дърво, ту говори като гръм, ту ходи леко като вятър. Много е видял, много е чул, и няма книга, която да не е прочел.

За да се намери този необикновен старец, Чингис хан изпрати незабавно опитния си, изпитан китайски сановник Лиу Уън. Даде му златна пайцза с изображение на разярен тигър с надпис:

„Предоставя се, за да се разпорежда с пълна власт, както ако пътувахме ние самите.“

На Лиу Уън бе предадено като изключителна скъпоценност, лично писмо от Чингис хан до мъдреца Джан Цюн написано с думите на неграмотния владетел от съветника му Йелю Чуцай. В писмото се казваше следното:

„Небето се отвърна от Китай заради прекаления му разкош и надменност. Аз, като обитател на Северните степи, нямам разпътни наклонности. Обичам простотата и чистотата на нравите, отричам разкоша и следвам умереността. Имам винаги само една ленена дреха и една и съща храна. Имам същите постели, както и конярите, и ям обикновени храни като кравата.

За седем години извърших велики дела, и във всички страни на света се утвърди властта ми. Такова царство няма още от древните времена, когато света завладяваха предците ни, чергарските племена на хуните^[1].

Призванието ми е велико, а отговорностите ми са важни. Но се страхувам, че нещо може да не ми достигне в управлението. Ако се строи плавателен съд, то се приготвят и весла за това, че да може с тях да се преплава река. Затова се канят и мъдреците, и се избират помощници за покоряване и управление на света.

Аз разбрах, че ти, учителю, си се сродил с истината и действаш винаги по високи правила. Много учен и опитен, ти дълбоко си изучил законите. Отдавна живееш из скалистите клисури и си се скрил от света.

Но какво да правя? Заради обширността на планините и долините, които ни разделят, аз не мога да се срещна с теб. Затова избрах моя приближен сановник Лиу Уън, приготвих доверени конници и пощенски впряг и те моля, учителю, да дойдеш при мен.

Не мисли за далечината и размерите на пясъчната степ, а пожали народа ми. Или от милост към мен, ми съобщи средство за продължаване на живота.

Надявам се, че ти, който познаваш същността на великото «дао»^[2] и съчувстваш на всичко добро, няма да се противиш на желанието ми. И трябва напълно да разбереш нашата настояща повеля.“

С такова писмо в ръце се отправи Лиу Уън на далечен път през степи и планини. Той препускаше, бързаше да изпълни хаганската воля, като често сменяше конете по станциите^[3]. Накрая, когато пристигна в Китай, се добра до високата планина, където в глуха клисура живееше престарял мъдрец, изнемощял и едва прикриващ се с вехти окъсани дрехи. Това бе знаменитият Джан Цюн. Когато прочете писмото на Чингис хан, отначало направо отказа да отиде при него.

След това написа отговор, който Лиу Уън изпрати със специален пратеник при Великия хаган, като сам остана край отшелника, защото се боеше от гнева на повелителя си и освен това се надяваше да убеди Джан Цюн. Ето какво написа китайският мъдрец:

„Стремящият се към «Дао» смирен жител на планината Джан Цюн неотдавна получи височайша заповед, която идваше отдалеч. Да, целият бездарен народ на китайците е неразумен с надменността си. Като си представях, че не съм вещ в житейските дела по отношение на изучаването на «дао», аз изобщо не преуспях, трудех се с всевъзможни средства, не умрях, а се състарих, и въпреки че славата ми се разпространи по различни държави, аз по святост не съм по-добър от обикновените хора — та и от всичко това само ми става срамно. Та кой познава тайните мисли?

Отначало като получих необичайното писмо, исках да се скрия в планините, или да отида край морето, но след това реших да се противопоставя на твоята воля и сметнах за необходимо да се отправя на път и да се боря със снеговете, за да се представя пред владетеля, когото небето е надарило с мъжество и мъдрост и който превъзхожда всички, в древността. Ето защо и учените китайци и дивите варвари му се покоряват.

При пътешествието вятърът и прахта не секват, небето е закрито с облаци, а аз съм стар и слаб, не мога да издържа на големи трудности и се страхувам, че няма да достигна при теб при такъв дълъг път.

Ако дойда при теб, владетелю на народите, то в силите ми ли е да решавам военните и държавните дела? Поради това моля милостиво да ми кажеш: трябва ли да пътувам, или не? Аз съм слаб, тялото ми е изтощено.

Очаквам решението ти.

В годината на Дракона, в трета Луна.“

Когато Чингис хан получи това писмо, много се зарадва, щедро награди пратеника и отвърна с ново писмо:

„Който идва под ръката ми, той е с мен… Който бяга от мен, той е против мен. Приемам воинска сила, за да мога след време, след големите усилия, да достигна продължителен покой. Ще спра само тогава, когато всички сърца в света ми се покорят. За тази цел проявявам страшно величие и винаги в поход съм сред непобедими воини. Знам, че ти лесно можеш да се отправиш на път към мен и да прилетиш на жерав, въпреки че равнинните пътища са безкрайни. Но аз вече съм нетърпелив да те видя. Затова ти отвръщам на посланието, за да са видни за теб моите мисли. Повече няма да се разпростирам.“