Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нашествието на монголите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Чингиз хан, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2016)
Корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Василий Ян

Заглавие: Чингис хан

Преводач: Гергана Стойчева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: ИК „Ирина Галчовска — Гея 11“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Технически редактор: Валентин Иванов

ISBN: 954-361-002-9; 978-954-361-002-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/873

История

  1. — Добавяне

Част четвърта
Краят на Чингис хан

Глава първа
Чингис хан заповядва да се обърнат конете

След смелото бягство на султан Джалал ад-Дин, Чингис хан изпрати опитните пълководци Бала-нойон и Дурбай-багатур да го преследват из индийската страна. Те профучаха по много пътища, но не намериха следите му. Като оставяха след себе си погром, изгориха града, който владееха съюзниците на Джалал ад-Дин, хановете Аграк и Азам-Мелик.

Направиха салове и ги натовариха с катапулти и кръгли камъни, подходящи за мятане, спуснаха ги надолу по река Синд и стигнаха до Мултан. Там започнаха да обстрелват този богат град с каменометните машини. Непристъпните стени, постоянно пристигащата нова индийска войска и непоносимата жега заставиха облечените в овчи кожи монголи да прекратят обсадата и да се върнат в планината при Чингис хан.

Великият хаган се спасяваше от жегата сред високите планински хребети в селенията, обитавани от облаците, и сякаш бе забравил за всякакви военни дела. На вечерните пирове слушаше разказвачи и певци, които пееха персийски и китайски песни. Нови танцьорки, току-що пристигнали след две години път от китайската столица, се носеха облечени в златисти копринени одежди по тъмнолилавите афгански килими. Те показваха изкуството на танца — размахваха дълги ръкави, като подражаваха на полета на ширококрили птици, или, свивайки се на кълбо като змии, се разпръскваха и кръжаха в хоровод.

Тук се разболяха малкият син на Чингис хан, Кюлкан, и младата му майка Кулан-хатун; и двамата лежаха на копринени възглавници, покрити с шуби, и се оплакваха ту от студ, ту от жега. Чингис хан всеки ден идваше при болните, пъхаше в устите им бучка захар, сядаше до тях и питаше къде ги боли днес?

Кулан-хатун плачеше и се оплакваше от болки в цялото тяло.

— Духовете на тукашните планини измъчват тези, които остават в това зло място — казваше тя. — Видя ли какви мъгли се надигат от дълбините на пропастите? Това са душите на убитите от твоята войска младенци. Аз и малкият Кюлкан ще умрем тук. Само видът на синия Керулен ще ни излекува. Пусни ни обратно в родните монголски степи.

Чингис хан се сърдеше:

— Сама без мен никъде няма да отидеш. А аз преди това трябва да завоювам втората половина на света.

Кулан-хатун плачеше още по-силно. Чингис хан изпрати да повикат великия съветник, китаецът Йелю Чуцай. Той дойде веднага с голяма книга в ръце. Като го видя, Кулан-хатун скочи, изтръгна книгата, хвърли я на килима и легна върху нея.

— Сега ще разберем какво казва небето — започна Чингис хан.

— Не искам да знам какво ще става с мен — отвърна жена му. — Ще става каквото аз желая. А желая да се върна по бреговете на Керулен, а и цялата ни войска иска това…

Чингис хан повдигаше и отпускаше вежди, сумтеше и накрая каза:

— Досега не е имало противник, който да не съм побеждавал. Сега искам да покоря смъртта. Ако ти, безгрижна и непокорна Кулан-хатун, си до мен, смъртта няма да те докосне. Ако си отидеш от мен, то тайна отрова в яденето ти или стрела, излетяла от тъмнината, ще те отнесат зад облаците… — след това Чингис хан се обърна към Йелю Чуцай, най-мъдрия измежду съветниците му: — Ти обеща да ми доведеш шамани, магьосници, лекари и мъдреци, които знаят как се приготвя напитка, даряваща безсмъртие. Защо не съм ги видял досега?

— За тях са изпратени надеждни хора и всички трябва скоро да се появят. Но ти вървиш толкова бързо с войската си, а и толкова надалеч, че всички тези знаещи люде не могат да те настигнат…

Чингис хан виждаше, че Кулан-хатун продължава все повече да се разболява и цветущата й красота бързо да изчезва. Малкият й син Кюлкан също лежеше до майка си, отслабваше и побледняваше. Тогава хаганът започна да проявява безпокойство и не намираше утеха в нищо. Често говореше за смъртта и питаше лекарите за лекарство за продължаване на живота. Мнозина предлагаха чудодейни напитки, Чингис хан им заповядваше сами да пият лекарствата си, а след това им отрязваше главата и наблюдаваше дали ще останат живи.

Особено угнетен беше хаганът след сражението на монголите при крепостта Балтан, когато неприятелски катапулт изстреля голяма като копие стрела, и тя уцели Мангу хан, любимия му внук, сина на Чагатай. На момчето предстоеше да стане главен хан на мюсюлманските земи, а умря от случайна стрела.

Тогава Чингис хан се убеди, че смъртта нанася удари така, както сляпа камила рита с крака — попадне в един и той предаде богу дух, подмине друг и той живее до дълбока старост.

Чингис хан така освирепя от смъртта на внук си, че заповяда да се превземе незабавно Балтан. Войската разби стената, втурна се в града и посече всички. Владетелят нареди на воините да не взимат никого в плен и те превърнаха цялата местност в пустиня, за да не остане жива там нито една твар. Нарекоха това място „Мау-курган“, което означава „Хълмът на печал“. Оттогава никой повече не се засели там и земята остана пустееща.

Цели дни Чингис хан седеше край жълтата си шатра, опъната на върха на планината сред стръмните склонове. Под краката му тъмнееха урвите, които изглеждаха бездънни. Той виждаше неприветливи хребети и снежни върхове, които се размиваха в мъгливата далечина, понякога викаше при себе си опитни водачи и ги разпитваше за най-кратките пътища през Индия и Тибет до монголските степи.

В лагера воините, натоварени с богата плячка, говореха само за завръщане в родните станове. Но никой не се решаваше да го каже на страшния хаган. Никой не знаеше истинските му мисли, никой не можеше да предвиди какви ще са заповедите му утре — ще обърне ли войската по обратния път, или отново ще поеме в поход, ще се наложи ли още много години да се скитат по различни страни, в дима на пожарите, изтребвайки срещнатите народи.

Във войската вече се дочуваше ропот за дългия престой в тесните афгански планини, където имаше малко храна за конете. Тогава Кулан-хатун, като искаше да убеди хагана, че е време да се завръщат в родината, шепнейки си с великия съветник, китаеца Йелю Чуцай, измисли приказка. Йелю Чуцай подучи двама смели нукери да я разкажат на върховния владетел. Тези двама монголи се явиха при хагана и поискаха да го видят, като казаха, че имат да му съобщят нещо едновременно важно и чудно.

Йелю Чуцай ги въведе и те разказаха:

— Като се заблудихме в планините, видяхме един звяр, който приличаше на елен, но зелен на цвят, имаше конска опашка и един рог. Той ни извика по монголски: „Вашият хан трябва навреме да се прибере в родната земя“.

Чингис хан изслуша приказката спокойно, но повдигна една вежда и започна внимателно да разглежда, застаналите на колене пред него багатури.

— Този ден, когато ви се показа чудният звяр, много кумис ли бяхте пили?

Багатурите се заклеха, че с радост биха пили, но сред тези голи скали не само кобилско, но и козе мляко е трудно да се намери, и като доказателство за истинността на думите си повдигнаха палеца си.

Чингис хан се обърна към Йелю Чуцай:

— Ти знаеш най-мъдрите книги, в които са разкрити всички тайни на земята, морето и небето. Чел ли си сказание за такъв звяр?

Йелю Чуцай донесе голяма книга с чертежи и рисунки на различни зверове, риби и птици от цял свят, прелисти я и каза:

— Такъв рядък звяр се нарича „мъдрият Го Дуан“ и разбира езика на всички народи. Словата му към нашите багатури означават, че в света се случва необикновено огромно кръвопролитие. Вече четири години, как великата ти войска покорява западните страни. Ето защо вечно великото небе, което се отвращава от непрестанните убийства, е изпратило звяра Го Дуан да ти съобщи, господарю, своята воля. Покажи покорност към небето и пощади жителите на тези страни. За теб ще бъде безкрайно щастие, а иначе небето ще се разгневи и ще те порази с мълнии. Така обяснява тази древна книга на китайските мъдреци.

Йелю Чуцай говореше тържествено и важно като жрец, който чете молитва, а Чингис хан, притворил едно око, гледаше съветника си. След това премести поглед върху багатурите, които покорно стояха на колене пред него, и извика при себе си първо единия, после и другия. Като се наведе, прошепна на всеки по нещо в ухото и всеки му отвърна шепнешком.

Тогава хаганът, видимо доволен, разреши на багатурите да си тръгнат и заповяда да им дадат кумис толкова, колкото може да изпие всеки от тях.

— Тези багатури са смели и находчиви — каза хаганът на съветника си — трябва да ги повиша. Попитах ги един по един как е вървял звярът. Първият каза — като рис, а другият — като кон. Нито един, дори и да е напълно пиян монгол, който погледне бягащ звяр, няма толкова да сгреши. Но аз днес разбрах, че войската се е уморила да воюва, че тъгува все повече по родната степ и затова обявявам, че според волята на небето, което ми изпрати своя избраник, чудния звяр Го Дуан, ще обърна войската и ще се отправим към Коренния улус[1].

На другия ден, като разбраха за решението на Чингис хан, всички монголски воини се радваха, пяха песни и се приготвяха за поход.

Отначало ханът мислеше да мине през Индия и Тибет и за тази цел изпрати посланици в град Дели при индийския цар Илтутмиш. Но пътят през планината бе все още затрупан със сняг, а царят бавеше отговора си и стягаше войска, която оглавяваше Джалал ад-Дин.

Междувременно от Монголия пристигна вест за ново въстание на вечно метежните тангути, а изчисленията по звездите на съветника му Йелю Чуцай и гаданията на шаманите не съветваха хагана да минава през Индия.

Тогава Чингис реши да премине обратно по същия дълъг път, по който бе дошъл. По негова заповед населението започна да разчиства от снега планинските проходи и в началото на пролетта монголската войска пое на път.

Бележки

[1] Коренен улус — главния от районите на които е била разделена империята на Чингис хан. В този район са влизали чисто монголски селища. — Б.а.