Василий Ян
Чингис хан (65)

Глава девета
Монголите на брега на Днепър

Пролетта бе необичайно гореща. Много дни духаше суховеят. Буйно растящата трева започна да вехне и съхне. Слънцето безпощадно жареше и приличаше на пронизващото око на Субетей, което преследва всеки.

Джебе-нойон раздели тюмена си на пет части. С едната част от две хиляди коня препусна напред към Днепър, а четирите отряда от останалите конници разпредели по виещия се из степта, утъпкван с векове шлях.

Няколко татарски стотни препуснаха встрани, в степните простори, и навсякъде, където намираха кипчакски чергари със стада, ги подгонваха към пътя.

Джебе, начело на стотна запрашени нукери, наближаваше широкия, блеснал под слънцето Днепър. Черните насмолени лодки се плъзгаха по синята повърхност на реката.

— Виж, ето ги руските воини! — каза преводачът.

На хълма край брега стояха руските бойци с железни шлемове, с къси копия. Закрили с ръка очите си от слънцето, те се вглеждаха в степната далечина. Когато видяха, че приближават не кипчакците, а конници от друго племе, руснаците се спуснаха към реката и с лодки се отдалечиха от брега.

Джебе, с островръх стоманен шлем, начумерен и почернял от зноя, сдържаше коня си на склановете при брега и с тесните си немигащи очи дълго разглеждаше хълмистата равнина на срещуположния бряг. Там се чернееше многолюден лагер. В редици бяха спрени талиги. Пасяха табуни пъстри коне. Пешаци и конници се движеха из равнината и ярко проблясваха слънчевите искри върху металните части на оръжията.

Няколко лодки обикаляха край брега. Гребците гребяха усърдно, борейки се с течението на пълноводната река. От едната лодка извикаха:

— Хей, вие, неканени гости! Какво търсите при нас? Кой нечист вятър ви довея?

Двамата бродници, съпровождащи Джебе, му преведоха думите, долетели от лодката.

— Идваме не при вас, а при кипчакците! — заядливо им отговори бродникът. — Кипчакците са наши слуги и коняри. Победете ги, а обозите и добитъка вземете за себе си. Кипчакците ни сториха много зло, а и на вас отдавна вредят. А ние искаме мир с вас, не сме във война.

От лодката извикаха:

— Изпратете ваши посланици, а ние ще поговорим с тях!

— А с кого ще говорят? Имате ли тук голям началник?

— Тук има много князе. Те ще се договорят с посланиците ви!

Джебе избра четирима нукери и един бродник за преводач и им заповяда да се отправят на другия бряг. Те трябваше да видят главния киевски княз и да му кажат: нека урусите изгонят кипчакците като им вземат богатствата и добитъка, а тук в степта татарите ще ги довършат.

Избраните нукери пристъпваха от крак на крак, почесваха се с камшиците по гърба и мънкаха:

— За какво ни е да говорим с урусите? По-добре да почнем да се бием.

Джебе отвърна:

— Добре, тогава аз ще ида сам с преводача.

Нукерите завикаха:

— Не! Не отивай при тях! Какво ще стане с войската ни без теб? Какво ще правят вълчетата без вълчицата? Там ще ти смъкнат кожата. Остани! Ние ще идем.

Четиримата нукери и бродникът се спуснаха към реката и извикаха преминаващите покрай брега руси. Една лодка се приближи и взе монголските посланици.

Джебе дълго остана на високия бряг, разглеждайки другата страна. Там далеч в мъглата се простираха поля, гори и сини разливи; навсякъде по пътищата вятърът носеше прахта, вдигната от приближаващите отряди.

През нощта, загърнал се в овча шуба, Джебе лежеше на могилата карай огъня. Чакаше пратениците при руските нукери. Но те повече не се върнаха, кипчакците ги убиха. Навсякъде в степта мъждукаха далечни огньове. Навсякъде равнината живееше неведомия си живот. Някакви разтревожени конници се промъкваха през степта и след това през нощта пламваха далечни огньове…

Джебе не можа да заспи цяла нощ. Тежки мисли, части от речи, познати лица преминаваха пред него и той ту изгаряше от яд, ту задрямваше… И отново пред него се показваха ту железният шлем с черни лисичи опашки на страшния старец Чингис хан, и зеленикавите му, котешки, немигащи очи, ту проникващото око на Субетей, ту замахът на блестящ меч…

Сега предстои битка с урусите, силни воини, които не бягат, а сами търсят боя. Победата над тях ще бъде много трудна! Настъпват такива дни, когато може да помрачат цялата слава на Джебе, завоювана с победите му в Китай.

Или той ще остави в тези степи главата си, или името му отново ще се повтаря от всички в златната юрта на хагана като име на велик победител над урусите и кипчакците, отнел златния шлем на Мастисляб.

На сутринта нукерите го събудиха.

— Погледни какво става на другата страна… урусите докараха от горе толкова лодки, че правят мост през реката. Каруците им вече са се спуснали до самата вода. Там са се струпали много конници и пешаци^[1] воини. Скоро ще започнат да преминават на тази страна. Какво да правим?

— Не им пречете! — заповяда пълководецът. — Наблюдавайте отдалече и отстъпвайте в степта!