Василий Ян
Чингис хан (38)

Глава осма
Бухара се предаде без бой

Който не защитава смело с оръжие водоема си, ще му го разрушат. Който не напада другите — търпи унижение.

Арабска пословица

Когато петте хиляди воина на Иналчук хан вместо да защитят „благословената Бухара“, смениха воинската си доблест с позора на бягството, в главната джамия на града се събраха най-знатните бекове, имами, учени улеми и богати търговци. Дълго се съвещаваха и решиха:

— Преклонената глава по-лесно запазва живота си, отколкото непокорната. Затова ще се подчиним на Чингис хан.

— Хората навсякъде са си хора — разсъждаваха те. — Татарският хан ще изслуша молбите ни, ще окаже внимание на беловласите и навярно ще се отнесе милостиво към покорилите се жители на най-древния град, прославен като „светлата звезда в небесата на просвещението“.

Облечени в копринени халати и понесли на сребърен поднос златните ключове от единайсетте градски порти, бекове, имами, улеми и търговци вкупом излязоха и се запътиха към жълтата шатра. Към тях веднага се приближи главният преводач на хагана. Някои от старците го познаха — това беше богатият търговец от Гургандж — Махмуд. Нарекоха го Ялвач, преводач, тъй като по време на дългите си пътешествия с керваните бе изучил много чужди езици. Най-знатният от старейшините каза:

— Древните стени на града ни са така яки и високи, че е възможно да се превземат само след дългогодишна обсада и върховни усилия. Ето защо, за да избавим населението от кръвопролития, да не си навличаме излишни беди, както и да избегнем загуби от войската на великия Чингис хан, предлагаме да предадем града си без бой, ако монголският владетел даде дума, че ще пощади покорилите се.

— Почакайте! — каза преводачът. Той бавно се запъти към жълтата шатра, после пак бавно се върна при тресящите се от страх старци.

— Чуйте, белобради, какво каза великият хаган: „Крепостта и непристъпността на стените е равна на мъжеството и силата на защитниците им. Ако се предавате без бой, то заповядвам да отворите вратите и да чакате.“

Високомерните знатни старци се спогледаха, поклащайки глави. Със смутени сърца се прибраха в града, без да могат да предвидят какви изпитания очакват жителите му.

Древните стени на Бухара бяха толкова високи и здрави, че много месеци можеха да пазят мирното му население. Но този ден се слушаше само гласът на малодушните; ако някой искаше да се бие, го наричаха безумец.

Началникът на отбраната и останалите с него воини проклеха имамите и знатните старци и решиха да се бият до последен дъх. Те се залостиха в малка крепост, извисяваща се насред Шахристан.

Всичките единайсет врати на града се отвориха едновременно и хиляди татари бързо започнаха да изпълват тесните улички. Движеха се в пълен ред и различните отряди заемаха отделни квартали.

Жителите, покачили се на плоските си покриви, гледаха със страх голобрадите воини, яхнали дребни коне с дълги гриви. Пълна тишина обхвана града. Само жълти, тесномуцунести кучета, с наежена козина и червени очи, яростно скачаха от покрив на покрив, заливайки се в неистов лай, тъй като чувстваха острата миризма на непознати хора.

Когато монголските воини проникнаха по всички главни улици, се появи отряда на телохранителите на бели коне, покрити — хора и животни — от глава до колене с железни пластинки.

Сред избраната хилядна се показа и той, владетелят на Изтока, излязъл от пясъците на Къзълкум, като огнен стълб. Пред него яздеше монгол с богатирски вид, понесъл бяло знаме с девет потрепващи опашки. След него двама конници водеха неоседлан бял кон с черни огнени очи. А по-нататък бе и самият Велик хаган, в дълга черна дреха, на дорест широкогръд кон с проста кожена сбруя.

Чингис хан яздеше мрачен, огромен, внушителен, пристегнат с кожен пояс, на който висеше крива сабя в черна ножница. Черният шлем с предпазна пластинка над носа, неподвижното тъмно лице с дълга сивееща брада, полузатворените очи — всичко това беше необичайно и не приличаше на предишната ярка пищност на обсипаните със злато и искрящи скъпоценни камъни шахове на Хорезъм.

Чингис хан дойде до главния площад, където от три страни в прави редици се бяха строили конниците от охраната му и не допускаха напиращата тълпа. На стъпалата на джамията стояха всички висши духовни и съдебни лица, както и най-знатните жители на града.

Когато монголският владетел се приближи, тълпата се просна пред копитата на дорестия кон, както беше свикнала да прави пред падишаха си. Само няколко стари улема стояха изправени, скръстили ръце на корема си, освободени поради начетеността си от задължението да се прекланят пред господаря.

— Да живее падишах Чингис хан! Да живее слънцето на Изтока! — с тънък пронизителен глас зави един старец и цялата тълпа поде този вик в нестроен хор.

Чингис хан присви очи, измери с поглед високата арка на храма и като изплющя с камшика, насочи коня си нагоре по каменните стъпала.

— В този висок дом ли живее управителят на града? — попита хаганът.

— Не, тук живее Бог! — отвърнаха имамите.

Обкръжен от телохранителите си, ханът влезе с коня в джамията по скъпоценния широк килим и спря край гигантската книга на Корана, разтворена на каменна поставка, по-висока от човешки бой. Заедно с малкия си син, Толуй хан, Чингис се покачи до мембера^[1], откъдето обикновено имамите четат проповедите си. Старците в бели и зелени чалми се притискаха един в друг пред него и с разширени очи се вглеждаха в неподвижното тъмно лице с рижа корава брада и очакваха от страшния човек, заличаващ с лека ръка цели народи, или милост, или огромен гняв.

Чингис хан вдигна пръст и посочи чалмата на един от имамите.

— Защо се навива толкова плат на главата?

Преводачът попита стареца и обясни:

— Този имам казва, че е ходил в Арабия, да се моли на бог и да се поклони на гроба на пророка Мохамед в Мека. Ето защо носи такава голяма чалма^[2].

— Не е нужно да се ходи някъде за това — отвърна хаганът. — Навсякъде можеш да се молиш на Бог.

Имамите мълчаха поразени, с отворени уста. Ханът продължи:

— Вашият шах е натрупал цяла планина с престъпления. И аз дойдох като гняв и бич от небесата, за да го накажа. Заповядвам отсега нататък никой да не дава на шах Мохамед нито подслон, нито храна.

Чингис хан изкачи още две стъпала и извика на воините си, трупащи се при вратите на храма:

— Слушайте, мои непобедими воини! Хлябът е обран от полето и конете ни няма къде да пасат. Но хамбарите тук са пълни и са отворени за вас. Напълнете търбусите на конете си със зърно!

Из целия площад се понесоха виковете на монголите:

— Хамбарите на Бухара са открити за нас! Великият хаган заповядва да нахраним с хляб конете си!

Като слезе от мембера, татарският властелин заповяда:

— Нека с всеки от тези старци тръгне по един багатур и те, без нищичко да крият, да покажат всички богати домове, хамбари с хляб и магазини със стока. Писарите да разберат от тях и да запишат имената на всички богати търговци и те ще ми върнат цялото богатство, отнето от моите търговци, убити в Отрар. Нека богаташите донесат тук ядене и пиене, за да се наситят воините ми, да се радват, пеят и танцуват. Днес ще празнувам превземането на Бухара в дома на мюсюлманския бог.

Старците и монголските воини си отидоха и скоро започнаха да се връщат с камили, натоварени с медни котли, торби с ориз, заклани овни и делви, пълни с мед, масло и старо вино.