Василий Ян
Чингис хан (57)

Глава първа
Заповедта на Чингис хан

… Видът им беше ужасен и навяваше ужас. Нямаха бради, само някои имаха малко косми над устните и по брадичката. Очите им бяха тесни и бързи. Гласът — тънък и остър. В телосложение бяха яки и живееха дълго.

Киракос, арменски историк 13-ти век

През пролетта на годината на Дракона (1220), през месец Сафар (април) Чингис хан извика при себе си двама пълководци, изпитани при изпълнение на най-трудните задачи стария едноок Субетей-багатур и младия Джебе-нойон^[1].

Те незабавно се явиха в копринената юрта на „разтърсилия Вселената“ и паднаха на плъстената постелка пред златния трон. Чингис хан седеше на петата на левия си крак, обгърнал с ръце дясното си коляно. От кръглата му лакирана шапка с голям изумруд висяха опашките на черно червеникави лисици. Жълто-зелените му котешки очи гледаха отегчено двамата преклонени непобедими багатури. „Единственият и величайши“ заговори с нисък хриплив глас:

— Разузнавачи ми съобщиха, че синът на жълтоухото куче, Хорезъм шахът Мохамед, тайно е напуснал своята войска. Прикрива следите на бягството си, но неотдавна е видян при преминаването на река Джейхун. Носи със себе си несметни богатства, натрупани за сто години от шаховете на Хорезъм. Трябва да го заловим, преди да събере втора голяма войска… Давам ви двайсет хиляди конници. Ако се окаже, че шахът има такава войска, постъпете както решите — можете ли да я сразите, ще се въздържите ли от бой… Но веднага ни известете! Тогава ще изпратя Тохучар-нойон и той сам ще се справи там, където вие двама не можете да победите… Само че ние мислим, че нашата заповед е по-силна от цялата войска на Мохамед. Не се връщайте, докато не можете да ми довлечете Мохамед във вериги! Ако сразеният от вас шах избяга с няколко спътника, за да се скрие в непристъпни планини или мрачни пещери, или, като хитър вълшебник, изчезне от очите на хората, то вие като черен ураган се спуснете из владенията му… На всеки град, който прояви покорност, ще окажете снизхождение и ще оставите там малка охрана и строг управител… Но всеки град, който се опита да се съпротивлява, превземайте! Не оставяйте камък върху камък и превръщайте всичко във въглени и пепел! Ние мислим, че тази наша заповед няма да ви се стори трудна за изпълнение…

Джебе-нойон се изправи и попита:

— Ако шах Мохамед под чуден образ ни избяга все по-далеч на запад, колко време да го преследваме и отдалечаваме от златната ти юрта?

— Ще го преследвате до края на света, докато не видите Последното море.

Субетей-багатур, изкривен и прегърбен, с хриптене повдигна глава и изхърка:

— А ако шах Мохамед се превърне в риба и се скрие в морската бездна?

Чингис хан се почеса по носа в основата между очите и погледна недоверчиво Субетей.

— Хванете го преди това! Разрешаваме ви да тръгвате.

И двамата пълководци се изправиха и поеха към изхода.

В същия ден с двадесет хиляди монголски и татарски конника се понесоха на запад.