Василий Ян
Чингис хан (59)

Глава трета
В търсене на последното море

Напред, бързоноги коне!

Сянката ви изпълва народите със страх.

От монголска песен

Както две огромни черни змии, проспали зимата изпълзяват изпод корените на стария платан^[1] на поляната и сгрели се на лъчите на пролетното слънце плъзват по пътечките като ту се приближават, ту отново се разделят, всявайки ужас у разбягващите се зверове и у кръжащите с писъци над тях птици, така двата монголски тюмени на стремителния Джебе-нойон и на внимателния, и хитър Субетей-багатур, ту се разтягаха в дълги редици, ту се събираха заедно в шумно и пъстро стълпотворение на коне. Тъпчеха полята около обхванатите от ужас градове и се насочваха на запад. Зад гърба си оставяха само опушени развалини с обгорени, подути трупове.

Този преден отряд на войската на Чингис хан премина през Северен Иран, като разгроми градовете Хар, Симнан, Кум, Зенджан и още много други. Монголите пощадиха само богатия град Хамадан, чийто управител изпрати предварително почетни посланици с подаръци: табун великолепни коне и двеста камили, натоварени с дрехи. Трудна победа удържаха монголите в Казвин, където в града жителите отчаяно се биха с дълги ножове. Казвин бе опожарен.

Хладните зимни месеци прекараха в пределите на град Рей^[2]. Отвсякъде им изпращаха стада овни, най-добрите коне и камили с денкове дрехи. Там монголите изчакаха пролетта и когато склоновете на иранските гори се раззелениха под лъчите на веселото слънце, те тръгнаха през Азербайджан. Големият богат град Тавриз им изпрати ценни подаръци. Така те се съгласиха на мир, преминаха покрай него, без да го закачат. Отправиха се към Кавказ, където целта им беше столицата на Арана — Ганджа. Но не се решиха да щурмуват този град, поискаха сребро и дрехи и когато ги получиха, продължиха пътя си към Грузия.

Силната грузинска войска застана на пътя им. Субетей с главните си сили вървеше отпред, а Джебе с пет хиляди конника се беше скрил в засада. При първия сблъсък монголите лъжливо обърнаха в бяг. Грузинците вече не бяха нащрек и се втурнаха след тях. Татарите на Джебе се хвърлиха от засада, а конниците на Субетей се върнаха обратно, обкръжи грузинците от всички страни и ги избиха. В тази битка загинаха тринайсет хиляди грузинци.

Но монголската войска не се осмели да навлезе дълбоко в тази страна, пресечена от планински теснини, прославена с много войнственото си население. Ето защо я напусна. Воините казваха, че им е тясно в кавказките планински клисури. Търсеха степ, където свободно да пасат конете си. След като покориха град Шемах, монголите се насочиха към Ширвански Дербент. Тази крепост се издига в непристъпна планина и запречва пътя на север. Джебе-нойон изпрати при ширванския шах Рашид, скрил се в крепостта, пратеник с искане:

— Изпрати ми твоите знатни бекове, за да сключим с теб приятелски мир.

Ширванският владетел изпрати десетима старци от знатни родове. Джебе посече един горд бек пред очите на останалите и поиска:

— Дайте ми надеждни водачи, за да може войската ни да премине през планината. Тогава ще ви пощадим. Ако водачите се окажат недобросъвестни, то вас всички ви очаква такъв край.

Ширванските бекове отвърнаха, че ще се подчинят, преведоха монголската войска, заобикаляйки Дербент, през планинските пътеки и показаха пътя към кипчакските равнини. Тогава монголите пуснаха старците посредници и се отправиха по-нататък на север.