Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нашествието на монголите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Чингиз хан, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2016)
Корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Василий Ян

Заглавие: Чингис хан

Преводач: Гергана Стойчева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: ИК „Ирина Галчовска — Гея 11“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Технически редактор: Валентин Иванов

ISBN: 954-361-002-9; 978-954-361-002-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/873

История

  1. — Добавяне

Част четвърта
Враговете са на границата

Глава първа
Монголската войска е готова за нападение

Този цар притежавал огромна жестокост, проницателен ум и много победи.

Из персийска приказка

По горното течение на Черни Иртиш, в подножието на самотна могила, надигнала се сред зелената степ, бе кацнала жълта копринена шатра. Чингис хан я бе отнел от китайския император. Малко зад шатрата имаше две големи монголски юрти, обшити в бяло: в едната живееше последната жена на хана, младата Кулан (дъщеря на убития от монголците хан на меркитите) заедно с малкия си син Кюлкан. В другата съжителстваха седем прислужници — китайски робини.

Пред шатрите върху разчистена площадка горяха огньовете на изградени от камъни жертвеници. Между тях трябваше да преминават всички, които идваха да се поклонят на Великия хаган: „С огън — обясняваха шаманите — се очистват престъпните помисли и се отпъждат носещите нещастие и болести зли диви, които се вият невидими около злонамерения.“

Старият главен шаман, Беки, и четирима млади шамани с островърхи плъстени шапки и бели свободни дрехи, обикаляха около жертвениците, удряха с ръце по големи дайрета и разклащаха хлопки. Сред целия шум, който вдигаха, викаха молитви и подхвърляха в пламъците смолисти клонки и сушени ароматни цветя.

От едната страна на шатрата, привързан за златен кол, стоеше бял жребец на име Сетър. Очите му бяха огнени, а косъмът — сребрист. Той не знаеше какво е седло и никога никой не го бе яхвал. По време на походите на Чингис хан, според шаманите, на този белоснежен кон яздел невидимият могъщ бог на войната Сулдъ, покровител на монголската войската, водещ я към велики победи.

От другата страна бе завързан вечно оседланият широкогръд Нейман, любимият боен кон на Чингис хан, със светъл червеникавокафяв косъм, черни крака и опашка и черна ивица по дължината на гръбнака — потомък на дивите степни коне.

До коня Сетър бе забит дълъг бамбуков прът със свитото бяло знаме на Чингис хан.

Около могилата се беше разположил отряд телохранители „тургауди“, с ризници и железни шлемове; те внимаваха нито едно живо същество да не приближи до шатрата на Великия хаган. Само онези, които притежаваха златни пластинки — пайцзи — с изображение на тигрова глава, можеха да минават покрай стражата от тургауди и да приближат могилата с жълтата копринена шатра. По-натам в степта черни татарски юрти и червеникави копринени тангутски шатри бяха пръснати в широк кръг. Това беше личният курен[1], охрана на Чингис хан — стан на хиляда отбрани телохранители, яздещи на бели коне. В тази гвардия влизаха само синовете на най-знатните ханове; от тях хаганът избираше най-съобразителните и най-преданите и ги назначаваше за началници на отрядите.

Още по-нататък се разполагаха другите курени; те се простираха през равнината чак до планините, покрити с гъсти гори. Между тях пасяха камили и табуни коне с най-различни окраски. Конярите се провикваха, скачаха, размахваха ласа и внимаваха да не се смесят конете от различните табуни или да не се приближават до стадото от кобили с жребчета.

Преди да потегли към земята на мюсюлманите, монголският владетел беше изпратил за шаха на Хорезъм в Бухара пратеници с богати подаръци. Начело беше поставил предания му мюсюлманин Махмуд-Ялвач, богат търговец, родом от Гургандж, по-рано изпращал кервани от Средна Азия в Китай. На него му беше поръчано да разузнае какво се върши в западните земи, какви са там войските и готов ли е за война шахът на Хорезъм. Едновременно с това Чингис хан изпрати и много тайни шпиони.

Бележки

[1] Курен — от монголски — означава кръг от юрти, заобикалящ юртата на военачалника, намираща се в центъра. — Б.а.