Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нашествието на монголите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Чингиз хан, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2016)
Корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Василий Ян

Заглавие: Чингис хан

Преводач: Гергана Стойчева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: ИК „Ирина Галчовска — Гея 11“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Технически редактор: Валентин Иванов

ISBN: 954-361-002-9; 978-954-361-002-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/873

История

  1. — Добавяне

Глава шеста
Тревожната нощ на Чингис хан

Чингис хан не обичаше да спи на нара, стоплян от дълги комини, на каквито спяха изнежените китайци, или пък на пухен дюшек, традиционен за мюсюлманските търговци. Хаганът обичаше да чувства под хълбока си твърдата земя и старият китайски слуга му постилаше на килима само сгънати на две дебели плъстени парчета.

Обикновено властелинът заспиваше веднага. Често сънуваше и караше шаманите или мъдрия си съветник, китаеца Йелю Чуцай[1], да обясняват какво предсказват тези сънища, ала невинаги се доверяваше на обясненията им и постъпваше така, както смяташе, че ще бъде най-добре за него. Събуждайки се на разсъмване, завит с топлата самурена шуба, той мислеше за десетките хиляди свои воини и коне, за най-добрия начин, по който населението ще успее да изхрани неговата ненаситна армия, за издръжката на оставените в Монголия негови петстотин жени с техните деца, робини и слуги. Мислеше още за донесенията на многобройните шпиони, които отрано разпращаше из земите, в които готвеше поход; мислеше и за синовете си, ревниви и завистливи един към друг; мислеше за болките в краката и ставите си, мислеше и за смъртта…

Хаганът отвори немигащите си без горни ресници очи и се загледа в една точка. Взираше се в пролуката между платнищата на шатрата — там синееше ъгълче от небето. Звездите вече избледняваха. Понякога се мярваше черната сянка на часовия нукер, който се местеше напред-назад пред входа на палатката.

Една тежка мисъл често се завръщаше при хагана. В навечерието на похода на запад старата му дебела жена Бурте каза, както винаги, мъдри слова.

„Велики хагане — произнесе тя, като склони глава до земята и задиша тежко, — ще тръгнеш с войската през планини и пустини, в неизвестни страни, на страшни битки с други народи. Помисли ли, че вражеска стрела може да прониже твоето могъщо сърце или меч на чужд воин да разцепи стоманения ти шлем? И ако се случи най-ужасното и непоправимо нещо (тя мислеше за смъртта, но не се решаваше да каже думата) и ако вместо теб на земята остане само твоето свещено име, то на кого от нашите четирима сина ще заповядаш да бъде твой наследник и владетел на света? Обяви отрано волята си на всички, за да не пламне после война между синовете ти и да се стигне до братоубийство.“

До този ден никой не се бе осмелил даже да му намекне за старостта, за това, че дните му може вече да са преброени. Всички твърдяха, че той е велик, незаменим, неизменен и че светът не може без него. Единствено старата, вярна Бурте се осмели да заговори за смъртта…

А може наистина да е остарял? Не, още може да покаже на всички тайни завистници, че е способен да яхне неоседлан кон и яздейки да порази див глиган с копие, да отклони ръката на убиец и да го удуши със собствените си ръце. Жестоко ще се разправи с всеки, който се осмели да говори за неговите слабости или старостта му…

Но мъдрата, смела Бурте все пак беше права, когато заговори тогава за наследник. Кой от четиримата си сина да назначи за свой приемник? Неукротимият и своеволен Джочи, най-големият, той желае най-много от всички смъртта на баща си. Той сега е на четирийсет години и навярно жадува да изтръгне поводите на царството от ръцете на баща си и да го прати в шатра за грохнали старци. По тази причина и Чингис хан изпрати Джочи надалече, в най-далечния край на своето царство, и пусна с него тайни съгледвачи, за да донасят за всяка въздишка и помисъл на първородния…

Вторият син, Чагатай, повече желае гибелта на своя брат и съперник Джочи, отколкото смъртта на баща си. Докато двамата се ненавиждат взаимно и се борят, няма да са опасни. Ето защо ханът реши да обяви за свой наследник третия си син, Угедей; той е с мек и безгрижен нрав, обича веселите пирове, лова със соколи, конни надбягвания, никога няма да изкопае яма, за да бутне в нея баща си. Такъв е и най-малкият, четвъртият син, Толуй хан. Те двамата обичат гуляите и не ги изгаря огънят на властолюбието.

Когато тръгна на поход, Чингис хан обяви за свой наследник третия си син — Угедей. Но с това още повече озлоби двамата по-големи и сега постоянно му се налагаше да бъде нащрек, очаквайки покушения, отровна стрела, пусната в тъмнината, или удар от копие през завесата на шатрата…

От този момент нататък обиденият Джочи постоянно бе някъде надалеч, предвождаше войската, винаги начело на отделения му тюмен. Старае се да се отличи, да спечели любовта на воините — търси слава. Млад и силен е… Хубаво е да бъдеш млад!…

Хаганът се обръщаше от една страна на друга и като си спомняше думите на старата дебела Бурте, мислеше за смъртта. Мислеше за високата могила в степта, където се носят леки сайги[2] с извити рогчета, където орлите бавно кръжат в небето… В такива могили почиват останките на великите богатири. Най-могъщите владетели на народите досега винаги са умирали. Но той, Чингис хан, е най-могъщият сред всички. Нима някой досега е покорявал такива обширни земи?… Какво е смъртта? Казват, че има такива учени лекари, вълшебници и магьосници, които знаят камък, който превръща желязото в злато. Те могат да приготвят напитка, възвръщаща младостта, да сварят от деветдесет и девет билки скъпоценно лекарство, даващо безсмъртие…

Нима той, простият нукер Темучин, бивш роб с пранга на шията, не беше провъзгласен на курултай[3] за „посланик на небето“, за Чингис хан? Ако синьото небе е вечно, то и той, неговият посланик, трябва да е вечен. Нека великият китайски съветник Йелю Чуцай спешно, още утре, да разпрати по всички краища на царството строги заповеди да дойдат веднага при хагана най-учените мъдреци, умеещи да правят чудеса: и китайските даоси, и тибетските магьосници, и алтайските шамани, и да донесат със себе си лекарства, даряващи сила, младост и безсмъртие. За такива чудесни лекарства той, Великият хаган, ще им връчи такава награда, каквато още нито един владетел из целия свят не е давал…

Той дълго не можа да заспи, въртеше се и накрая вече започна да задрямва, когато изведнъж почувства лека болка в големия пръст на крака. Нещо силно го прищипа. Това не го изплаши — той познаваше този обичаен за номадите условен знак. Чингис повдигна глава, но в тъмното не можа да забележи нищо. Добре помнеше знака: още като юноша така притискаше пръста на крака на любимата Бурте, тогава тъничка и пъргава като степна мишка. Тогава всички спяха като едно голямо семейство на разстлани плъстени парчета в тъмната юрта на нейния суров баща Дай-Сечен.

Кой е застанал до краката му? Кой го вика? Внимателно протегна ръка и почувства под дланта си тънката коприна на дреха, свита женска фигура и тесни рамене; на главата — необичайна прическа. — Кой е това? Притегни я към себе си и жената с неправилна накъсана реч, тихо прошепна на ухото му:

— Твоята Кюсюлтю, твоята любима, Кулан-хатун, приготвя да умре, твой идва… Твоя утеши… Твоя — слънце, Кюсюлтю — луна…

Това беше китайката слугиня на младата му жена Кулан-хатун, която хаганът наричаше „Кюсюлтю“. Тя беше пропълзяла безшумно в шатрата като мишка — Кулан го вика.

Чингис хан намъкна широките ботуши, подплатени с плъст, внимателно се промъкна към изхода, като се стараеше да не събуди двамата сина, Угедей и Толуй, които спяха вътре заедно с него, и излезе от шатрата.

Бележки

[1] Йелю Чуцай се е славил с доброто си образование, стихове, познаване на китайските закони и на придворните церемонии. На суеверния Чингис хан той е допаднал най-вече като астролог и познавач на бъдещето по звездите. Назначен е от хана за главен съветник по държавни дела в покорените земи. — Б.а.

[2] Сайга (Saiga tatarica), известна още като сайгак — е вид средноголям чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги. — Б.пр.

[3] Курултай — у монголските и тюркските народи е съвет, събрание на нойоните — Б.пр.