Василий Ян

(автор)

Нашествието на монголите (Нашествие монголов)

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Василий Ян от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Василий Ян
Псевдоним Василий Ян
Роден Василий Григорьевич Янчевецкий
23 декември 1874 г.
Починал 5 август 1954 г. (79 г.)
Професия журналист, писател
Националност Флаг на Русия Русия
Флаг на СССР СССР
Активен период 1901—1954
Жанр исторически роман
Тема история на Централна Азия
Направление социалистически реализъм
Известни творби трилогия „Нашествието на монголите“
Награди

Сталинска премия

Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941-1945 г. Медал за 800-годишнина на Москва
Съпруга Олга Янчевецка (?-?)
Деца Михаил
Василий Ян в Общомедия
Гробът на писателя

Василий Ян е руски и съветски писател на произведения в жанра исторически роман.

Биография и творчество

Василий Григориевич Янчевски е роден на 23 декември 1874 г. в Киев, Руска империя. Баща му Григорий Яновецки е гимназиален учител по латински и гръцки език. Има по-голям брат. Завършва гимназия в Талин, а през 1897 г. завършва Историко-филологическия факултет на Петербургския университет.

След дипломирането си в продължение на две години пътешества из Русия и през 1901 г. издава сборника от очерци „Записки пешехода“. През 1900 г. живее и работи в Британския музей, като пътува много из Англия.

През 1901 г. отива в Ашхабад, където по препоръка на брат си, работи при началника на Транскаспийския регион. Изучава ориенталски езици и живота на местното население. През 1902 г. той пътува през пустинята с научни и статистически цели в Хива. Участва в изследователска експедиция по персийско-афганистанската граница. През живота си нееднократно пътува до Централна Азия и историческата тематика от региона е основна в творчеството му.

По време на Руско-японската война през 1905 – 1906 г. е военен кореспондент за Петербургската телеграфна агенция в Далечния изток. През 1906-1907 г. работи като статистик в Ташкент в отдела по преселването. В периода 1907-1912 г. работи като кореспондент на вестник „Русия“ и преподава латински в гимназията в Санкт Петербург.

През 1910 г. в гимназията създава първите скаутски отряди и се среща с основателя на скаутското движение Робърт Бейдън-Пауъл. В периода 1910-1914 г. основава списание „Ученик“, където издава и свои произведения.

В периода 1913 – 1918 г. живее със семеъството си първоначално като кореспондент на телеграфната агенция в Турция, а от началото на Първата световна война – в Румъния.

През 1918 г. се завръща със сина си през белогвардейския Крим в Русия. В периода 1918-1919 г. работи в походната печатница на армията на адмирал Колчак в Сибир, където е редактор и издател на малкия всекидневник „Вперед“.

След установяването на съветската власт в Ачинск работи като учител и директор на училище в село Уюк, после като кореспондент и редактор на вестник „Власть труда“ в Минусинск. Пише пиеси за театър и тогава приема псемдонима Василий Ян. През 1923 г. за кратко живее в Москва, а в периода 1925-1927 г.работи към узбекските банки в Самарканд и публикува очерци в списание „Всемирный следопыт“ за културата на Узбекистан. Пише комедията „Худжум“ за промяната в живота на ориенталски жени, която се играе на много сцени в Средна Азия.

През 1928 г. се преселва в Москва, където започва да пише исторически разкази и романи. Първият му роман „Фникийски кораб“ от 1931 г. е за пътуванията на финикийците. Следващите „Огни на курганах“ (1932)е за съпротивата на скитите, „Спартак“ (1933) за въстанието на робите в Рим и „Молотобойцы“ за появата на фабриките в Русия (1934).

През Втората световна война не е мобилизиран поради напреднала възраст и до 1944 г. е евакуиран в Ташкент.

Трилогията му „Нашествието на монголите“ отразява борбата на народите на Русия с монголските нашественици в XIII век, се оказа много подходяща във времето на Великата отечествена война, оценена е високо от читателите и критиката, и го прави известен. През 1942 г. получава Сталинска премия за творчеството си.

След завръщането си от евакуацията се заселва в Звенигород, Московска област и пише редица разкази.

Василий Ян умира на 5 август 1954 г. в Звенигород. Погребан е в Москва във Ваганковското гробище.

Произведения

Самостоятелни романи

  • „Афганский изумруд“ (1912) – незавършена повест
  • „Финикийский корабль“ (1931)
    Финикийски кораб, изд. „Народна младеж“, София (1948), прев. Здравко Сребров
  • „Огни на курганах“ (1932-1952)
  • „Спартак“ (1933)
  • „Молотобойцы“ (1934)
  • „На крыльях мужества“ – повест
  • „Юность полководца“ (1952)
  • „Поход Ермака“ (1954)

Серия „Нашествието на монголите“ (Нашествие монголов)

  1. „Чингиз-хан“ (1939)
    Чингиз-хан, изд. „Народна младеж“, София (1949), прев. Атанас Далчев
    Чингиз-хан, изд.: Ирина Галчовска-Гея 11, Добрич (2006), прев. Гергана Стойчева
  2. „Батый“ (1942) – вариант за деца „Нашествие Батыя“ (1941)
    Внукът на Чингис Бату хан, изд.: Ирина Галчовска-Гея 11, Добрич (2006), прев. Мариян Петров
  3. „К „последнему“ морю” (1955)

Пиеси и сценарии

  • „Невеста красного партизана“ (1921-1923)
  • „Колчаковщина“ (1921-1923)
  • „Деревня, проснись“ (1921-1923)
  • „Нота лорда Керзона“ (1921-1923)
  • „Красноармейская звезда“ (1921-1923)
  • „Худжум“ (1925-1927)
  • „Джелаль-эд-Дин Неукротимый“ (1944) – либрето
  • „Чингиз-хан“ (1944) – либрето
  • „Джелаль-эд-Дин“ (1944) – либрето

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ян, Василий Григорьевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.