Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нашествието на монголите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Чингиз хан, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2016)
Корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Василий Ян

Заглавие: Чингис хан

Преводач: Гергана Стойчева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: ИК „Ирина Галчовска — Гея 11“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Технически редактор: Валентин Иванов

ISBN: 954-361-002-9; 978-954-361-002-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/873

История

  1. — Добавяне

Глава единадесета
Татарска клопка

Джебе се оттегли заедно с войската си, като не изпускаше от очи бързо настъпващите предни отряди на русите. Понякога татарите се хвърляха да се бият с откъснали се напред кипчакци, но повече битки нямаше.

Като правеха дълги преходи, русите понякога спираха денем, и конниците ловяха кипчакски бикове, които се бяха разпръснали по пролетните поля. Тези стада бяха подгонени по заповед на Джебе. Монголските пастири охраняваха стадата, докато не приближаха руските и кипчакски воини; тогава пастирите бягаха и се присъединяваха към татарите.

Джебе правеше всичко възможно, за да разтегли руските сили, за да отслаби вниманието им, да се натъпчат те с биче месо по време на почивките и да не очакват никаква опасност. Руските отряди се движеха на отделни части, все повече се отдалечаваха една от друга, разтягаха се по широкия прашен друм. Когато нощем лягаха да спят, вече не се ограждаха с плетени огради и талиги.

Новите руски пленници разказваха, че бойците са доволни от похода, от многото хванат добитък: „Сега ще се облечем в овчи кожуси, ще си ушием нови ботуши от волска кожа… Че къде е огромната татарска сила? Кипчакските бикове са повече от татарите. Така, като ги преследваме, ще стигнем до Лукоморие, а няма да видим лагера им.“

Един от отрядите на русите вървеше по-стройно от другите; в него имаше боен ред, воините се движеха по-дружно, без да се разпръскват из степта. Нощем там винаги се правеше кръг от каруци, наоколо се изпращаха разузнавачи. Това бе полкът на киевския Велик княз Мстислав Романович. Киевчани се движеха отделно от другите; половината бяха пеши воини, половината яздеха тежки бойни коне. Те също понякога спираха и изпращаха конници да хванат бродещите из степта, угоили се от пролетната трева кипчакски стада. След това варяха в медни котли месото, а после воините се просваха и спяха до сутринта.

Татарите казваха, че конете на русите не са толкова маневрени и издръжливи като татарските, че стрелите на русите не летят толкова далече, но урусите са силни в ръкопашен бой, когато се бият с топори с дълги дръжки и са яки и напористи.

След всяка кратка схватка с руски отряди, татарите бягаха далеч в степта, скриваха се зад хълмовете, пълзяха в оврази.

Измъчваха ги душните дни, нито едно облаче не плуваше по небето, за да скрие жестоко палещото слънце. Войските вдигаха облаци черна прах, която задушаваше и конете, и хората. Няколко отряда слязоха от пътя в степта и се движеха през целината, но и там нажежената земя се разсипваше под краката и облаци черна прах надвисваха над войската.

През тези жарки дни започнаха да пресъхват ручеите и воините роптаеха: „Защо ни подгониха в степта да търсим татарите? Не е ли по-добре да се върнем у дома и да отведем със себе си уловените кипчакски животни?“