Кристофър Паолини
Наследството (30)

Решения

— Обясни ми го още веднъж — каза Насуада.

Ерагон се размърда нетърпеливо, но задържа езика си зад зъбите.

Джеод взе от купчината свитъци и книги пред себе си едно тънко книжле, подвързано с червена кожа, и започна за трети път:

— Преди около петстотин години, поне доколкото мога да преценя…

Йормундур го прекъсна с жест.

— Пропусни уговорките. Знаем, че всичко това са предположения.

Джеод започна пак:

— Преди около петстотин години кралица Форна изпратила Ерст Сивобради в Драс-Леона, или по-скоро в онова, което щяло да стане Драс-Леона.

— И защо го е изпратила? — попита Насуада, като си играеше с края на ръкава си.

— Джуджетата водели междукланова война и Форна се надявала да си осигури подкрепата на нашата раса, като помогне на крал Радгар в проектирането и изграждането на градските укрепления, точно както джуджетата са построили укрепленията на Ароус.

Насуада въртеше един конец между пръстите си.

— А после Дорат Полужезъл убил Форна…

— Да. И Ерст Сивобради нямал друг избор, освен да се върне по най-бързия начин в планините Беор, за да брани клана си от грабителските стремежи на Полужезъл. Но… — Джеод вдигна пръст и отвори червената книга — преди да си тръгне, изглежда, Ерст вече е бил започнал работата си. Главният съветник на крал Радгар, лорд Ярдли, пише в мемоарите си, че Ерст бил започнал да чертае планове за канализационната система под централната част на града, защото това щяло да окаже влияние върху начина на изграждане на укрепленията.

От мястото си в далечния край на масата, поставена по средата на шатрата на Насуада, Орик кимна и каза:

— Вярно е. Трябва да определиш къде и как да се разпредели тежестта и кое е подходящо за конкретния вид почва. Иначе е много вероятно да има срутвания.

Джеод продължи:

— Разбира се, Драс-Леона няма подземна канализация, затова предположих, че плановете на Ерст така и не са били осъществени. Само че няколко страници по-нататък Ярдли пише… — Той заби нос в книгата и прочете: — „… и поради един крайно печален обрат на събитията грабителите изгориха много къщи и отмъкнаха много семейни съкровища. Войниците реагираха бавно, защото бяха заети с подземна работа, трудейки се като обикновени селяни“.

Джеод свали книгата.

— И така, какво са копали? Не можах да открия никъде другаде да се споменава за подземна дейност в или около Драс-Леона, докато… — Той остави червената книга и взе друга — този път огромен том с дървени корици, дебел близо една стъпка. — Случайно четях „Делата на Тарадас и други мистерии с окултни феномени, записани през епохите на хората, джуджетата и най-древните елфи“, когато…

— Този труд е пълен с грешки — обади се Аря. Тя стоеше от лявата страна на масата, подпряла се с две ръце върху картата на града. — Авторът е знаел много малко за моя народ, а каквото не е знаел, си го е измислял.

— Възможно е — каза Джеод, — но е знаел много за хората, а ние се интересуваме от тях. — Той отвори книгата някъде по средата и внимателно отпусна горната й половина върху масата, така че да легне равно. — По време на проучванията си Отман е прекарал известно време в този регион. Изучавал е предимно Хелгринд и странните събития, свързани с него, но също така е написал следното за Драс-Леона: „Хората в града често се оплакват от странни звуци и миризми, носещи се изпод улиците и подовете им, особено нощем, и ги приписват на призраци, духове и други свръхестествени създания. Но ако това са духове, те не приличат на никои, за които съм чувал досега, защото другаде духовете, изглежда, избягват затворени пространства“.

Джеод затвори книгата.

— За наш късмет Отман е бил извънредно акуратен и е отбелязал местата, от които са се чували звуците, върху карта на Драс-Леона. Както виждате, те образуват почти права линия през старата част на града.

— И ти мислиш, че това сочи наличието на тунел — рече Насуада. Беше твърдение, а не въпрос.

— Да — отвърна Джеод, кимайки.

Седящият до Насуада крал Орин, който досега не бе казал много, заговори:

— Нищо от това, което ни показа досега, добри ми Джеод, не доказва, че това наистина е тунел. Ако под града има някаква кухина, нищо чудно да е изба или катакомба, или някакво друго помещение, което води само до къщата над него. А и дори да е тунел, не знаем дали има излаз някъде извън Драс-Леона, нито пък — отново при условие, че съществува — къде ще ни отведе. Може би насред двореца? Нещо повече, според собствените ти думи, изграждането на този хипотетичен тунел вероятно изобщо не е било завършено.

— Като се има предвид формата му, едва ли може да е нещо друго, освен тунел, Ваше Величество — възрази Джеод. — Никоя изба или катакомба не е толкова тясна и дълга. Що се отнася до това дали е завършен… знаем, че никога не е бил използван по предназначение, но също така знаем, че е съществувал поне до времето на Отман, което означава, че тунелът или проходът, или каквото е там, трябва да е бил довършен до някаква степен, иначе просмукващата се в него вода отдавна да го е унищожила.

— В такъв случай какво ще кажеш за изхода или пък входа? — попита кралят.

Джеод порови малко в купчината от свитъци, преди да извади друга карта на Драс-Леона, която показваше и част от околността.

— За това не съм сигурен, но ако тунелът води извън града, изходът му трябва да е някъде тук. — Той постави показалеца си върху един участък близо до източния край на Драс-Леона. Повечето сгради извън стените, пазещи централната част на града, бяха разположени от западната му страна, до езерото. Това означаваше, че мястото, към което сочеше Джеод, макар и празно, бе най-близката точка до центъра на Драс-Леона, до която можеше да стигне човек, без да се натъкне на сгради. — Но няма как да знам, без да отида да го потърся лично.

Ерагон се намръщи. Беше смятал, че откритието на Джеод е по-сигурно.

— Заслужаваш похвала за проучването си, драги ми Джеод — рече Насуада. — Може би още веднъж си оказал голяма услуга на Варден. — Тя стана от стола си с висока облегалка и се приближи да погледне картата. Подгъвът на роклята й шумолеше, докато се плъзгаше по земята. — Ако изпратим разузнавач да провери нещата, рискуваме да разкрием на Империята интереса си към това място. Тогава, дори и да съществува, тунелът ще ни е от малка полза; Муртаг и Торн ще ни чакат в другия му край. — Тя погледна към Джеод. — Според теб колко широк би могъл да е този тунел? Колко мъже би могъл да побере?

— Трудно ми е да кажа. Може би…

Орик се прокашля и рече:

— Земята тук е мека и глинеста, с немалко слоеве тиня — ужасна за копаене. Ако Ерст е имал поне капка мозък в главата си, не би проектирал широк канал, който да отвежда отпадъците на града; би направил няколко по-малки, за да намали вероятността от срутвания. Предполагам, че никой от тях не би бил по-широк от един разкрач.

— Твърде тесен, за да може да мине повече от един човек — каза Джеод.

— И твърде тесен за повече от един кнурла — добави Орик.

Насуада се върна на стола си и се взря невиждащо в картата, като че ли погледът й бе насочен към нещо, намиращо се много далеч.

След няколко секунди тишина Ерагон се обади:

— Аз мога да потърся тунела. Знам как да се прикривам с магия; стражите никога няма да ме видят.

— Може би — промърмори Насуада. — Но все още не ми харесва идеята ти или който и да било друг да обикаляте там. Има твърде голяма вероятност Империята да забележи. Ами ако Муртаг дебне? Ще успееш ли да го заблудиш? Знаеш ли изобщо на какво е способен той сега? — Тя поклати глава. — Не, трябва да действаме все едно тунелът съществува и да вземаме решенията си в съответствие с това. Ако събитията докажат обратното, няма да ни струва нищо, но ако тунелът наистина е там… би трябвало да ни позволи да превземем Драс-Леона веднъж завинаги.

— Какво си намислила? — попита предпазливо крал Орин.

— Нещо дръзко, нещо… неочаквано.

Ерагон се изкиска тихичко.

— В такъв случай може би трябва да се посъветваш с Роран.

— Нямам нужда от помощта на Роран, за да съставям плановете си, Ерагон.

Насуада се умълча пак и всички в шатрата, включително и младият Ездач, зачакаха да видят какво ще измисли. Най-накрая тя се размърда и рече:

— Добре, ще изпратим малка група воини да отворят вратите от вътрешната страна.

— И как си представяш някой да успее да го направи? — попита Орик.

— Достатъчно трудно ще е, ако имат насреща си само стотиците войници, разположени в града, а в случай че си забравила, там има също и гигантски огнедишащ гущер, който със сигурност ще се заинтересува от всеки, достатъчно глупав да отвори портата. И това е без изобщо да броим Муртаг.

Преди да се е разразил спор, Ерагон каза:

— Аз мога да го направя.

Тези думи накараха всички да млъкнат.

Младият Ездач очакваше Насуада да отхвърли предложението на мига, но тя го изненада, като се замисли над него. После го изненада още повече, като заяви:

— Много добре.

Всички аргументи, които Ерагон бе подготвил, излетяха от ума му и той се взря с изумление във водачката на Варден. Тя явно бе следвала същия ход на разсъждения като него.

В палатката избухна какофония от гласове, когато всички заговориха едновременно. Аря надвика всички:

— Насуада, не можеш да позволиш на Ерагон да се излага на такъв риск. Това е безотговорно. По-добре изпрати някой от заклинателите на Бльодгарм; знам, че те ще се съгласят да помогнат, освен това са по-могъщи воини от всеки друг наоколо, включително и Ерагон.

Насуада поклати глава.

— Никой от хората на Галбаторикс няма да посмее да убие Ерагон — нито Муртаг, нито любимите магьосници на краля, нито дори най-низшият войник. Трябва да се възползваме от това. Освен това Ерагон е най-силният ни заклинател, а за отварянето на портата може да е необходима голяма сила. От всички нас той има най-добър шанс за успех.

— Ами ако го пленят? Той не може да устои срещу Муртаг. Знаеш го!

— Ние ще отвлечем вниманието на Муртаг и Торн и това ще даде на Ерагон шанса, от който се нуждае.

Аря вирна брадичка.

— Как? Как ще им отвлечете вниманието?

— Ще се престорим, че щурмуваме Драс-Леона от юг. Сапфира ще лети около града, като подпалва къщи и убива войници на стените. Торн и Муртаг няма да имат друг избор, освен да я подгонят, особено след като ще изглежда, че Ерагон я язди през цялото време. Бльодгарм и останалите заклинатели могат да изфабрикуват негово копие, както вече са правили. Стига Муртаг да не се доближи прекалено, изобщо няма да разкрие измамата.

— Твърдо ли си решила да го направиш?

— Да.

Лицето на Аря се изопна.

— В такъв случай ще отида с Ерагон.

Младият Ездач усети да го залива облекчение. Беше се надявал тя да дойде с него, но се колебаеше да я помоли от страх, че ще му откаже.

Насуада въздъхна.

— Ти си дъщеря на Исланзади. Не бих искала да те излагам на такава опасност. Ако умреш… Спомни си как реагира майка ти, когато помисли, че Дурза те е убил. Не можем да си позволим да загубим подкрепата на твоя народ.

— Майка ми… — Аря млъкна насред думите си, а после започна отново: — Мога да ви уверя, лейди Насуада, че кралица Исланзади няма да изостави Варден, каквото и да се случи с мен. Няма нужда да се безпокоите за това. Аз ще тръгна с Ерагон, както и двама от заклинателите на Бльодгарм.

Насуада поклати глава.

— Не, можете да вземете само един. Муртаг знае колко елфи пазят Ерагон. Ако забележи, че двама или повече липсват, може да заподозре капан. И без това Сапфира ще се нуждае от всяка възможна помощ, за да се измъкне от Муртаг.

— Трима не са достатъчни за такава мисия — настоя Аря. — Няма да можем да осигурим дори безопасността на Ерагон, камо ли да отворим портата.

— Тогава с вас може да дойде и един от Ду Врангр Гата.

По лицето на Аря се мярна лека насмешка.

— Никой от вашите заклинатели не е достатъчно силен или способен. Врагът ще ни превъзхожда стократно или дори повече. Ще имаме насреща си както обикновени воини, така и добре обучени магьосници. Само елфи или Ездачи…

— Или Сенки — издудна Орик.

— Или Сенки — съгласи се Аря, макар Ерагон да видя, че е раздразнена, — могат да се надяват на успех при такова съотношение. И даже тогава не е сигурно. Нека вземем двама от заклинателите на Бльодгарм. Никой друг не става за тази задача, или поне никой от Варден.

— А аз какво съм, кълцан дроб ли?

Всички се извърнаха изненадано, когато Анджела излезе от един ъгъл в дъното на палатката. Ерагон изобщо не бе подозирал, че тя е там.

— Ама че странен израз — каза билкарката. — Кой би се сравнил с кълцан дроб? Ако толкова се налага да избереш някой орган, защо не вземеш жлъчката или тимусната жлеза? Много по-интересни са от дроба. Или какво ще кажете за кълцан т… — Тя се усмихна. — Е, предполагам, че не е важно. — Анджела спря пред Аря и се вгледа в нея. — Ще възразиш ли да ви придружа аз, елфо? Не съм член на Варден, във всеки случай не и в истинския смисъл на думата, но въпреки това съм склонна да попълня този ваш квартет.

За голяма изненада на Ерагон Аря кимна почтително и отвърна:

— Разбира се, мъдра. Не исках да те обидя. За нас ще е чест да ни придружиш.

— Добре! — възкликна Анджела. — Тоест, ако ти не възразяваш — обърна се тя към Насуада.

Малко развеселена, Насуада поклати глава.

— Щом го искаш и нито Аря, нито Ерагон са против, не се сещам за никаква причина да те спирам. Само че не мога да си представя защо ти е да го правиш.

Анджела отметна косата си.

— Да не очакваш от мен да давам обяснения за всяко решение, което вземам?… О, добре де, щом това ще задоволи любопитството ти, да речем, че имам зъб на жреците на Хелгринд и ми се иска да им сторя някоя пакост. Освен това, ако се появи Муртаг, имам в ръкава си някой и друг фокус, който може да го постресне.

— Трябва да помолим и Елва да дойде — обади се Ерагон. — Ако някой може да ни помогне да избегнем опасността…

Насуада се намръщи.

— При последния ни разговор тя изрази позицията си достатъчно ясно. Няма да ходя да й правя метани и да се мъча да я разубеждавам.

— Аз ще говоря с нея — каза младият Ездач. — Тя е ядосана на мен, така че аз трябва да я помоля.

Насуада подръпна края на златотканата си рокля. Повъртя няколко нишки между пръстите си, после внезапно рече:

— Прави каквото искаш. Не ми харесва мисълта да пращам в битка дете, дори някое толкова надарено като Елва. Но предполагам, че е повече от способна да се защитава.

— Стига болката на тези около нея да не я надвие — каза Анджела. — При последните няколко битки тя се свиваше на кълбо, почти неспособна да се движи или да диша.

Насуада се насили да спре нервно шаващите си пръсти и погледна към Ерагон със сериозно изражение на лицето.

— Елва е непредсказуема. Ако избере да дойде, внимавай с нея, Ерагон.

— Ще внимавам — обеща той.

После водачката на Варден се зае да обсъжда логистични въпроси с Орин и Орик, а младият Ездач престана да обръща голямо внимание на разговора, защото нямаше с какво да допринесе за него. В уединението на ума си той се свърза със Сапфира, която слушаше чрез него ставащото.

— Е? — попита я. — Какво мислиш? Много си тиха. Бях сигурен, че ще кажеш нещо, когато Насуада предложи да се промъкнем в Драс Леона.

— Замълчах си, защото нямаше какво да кажа. Планът е добър.

— Съгласна си с нея?!

— Вече не сме непохватни палета, Ерагон. Враговете ни може да са страшни, но и ние също. Време е да им напомним това.

— Не се ли притесняваш, че ще бъдем разделени?

— Разбира се, че се притеснявам — изръмжа тя. — Където и да идеш, враговете се трупат около теб като мухи на мръвка. Само че вече не си толкова безпомощен като едно време. — Тя сякаш почти измърка.

— Аз, безпомощен? — рече той с престорена обида.

— Само мъничко. Но хапеш по-опасно отпреди.

— Ти също.

— Аха… Е, аз отивам на лов. Надига се буря, която може да кърши крила, и няма да имам друг шанс да се нахраня преди нападението.

— Лети внимателно — каза той.

След като усети как присъствието й се оттегля от ума му, Ерагон отново насочи вниманието си към разговора в палатката, защото знаеше, че неговият живот и този на Сапфира ще зависят от решенията, взети от Насуада, Орик и Орин.