Читателски коментари (за „Наследството “ от Кристофър Паолини)

  • 1. Stas Kirov (11 декември 2014 в 23:48), оценка: 5 от 6

    Хубава поредица от книги.

    Сигурно ще има критици, но нека не забравяме възрастта на автора и.

    Може би след време, с натрупания опит и мъдрост, ще напише много, и по-хубави?!

    Кой знае…

    Приятно четене и благодаря!

  • 2. Alexiel (30 юни 2015 в 13:56)

    Здравейте!

    Преди няколко години попаднах на поредицата и не можах да я прочета. Просто не успявам, невъзможно ми е просто.

    Героите, сюжета и диалозите са слаби, еднопластови, нямате развитие на характера, Главния Лошко е най-безмсисленият злодей в историята (просто защото е зъл!, без реална причина, какво е това?) А Ерагон е безчувсвтен социопат. Не, честно,, наистина не предизвиква никакви симпатии или грижа, просто защото той е неспособен на това.

    Разбира се, това е единствено мнение. Имената са толкова странни, неподходящо звучат… Всичките книги са една амалгама от Токин, Хърбърт, Джордан, ле Гуин Макафри, Мартин и най-вече Люк Скайуокър и Дарт Вейдър! Първорордният — сменяте ездачите с джедаите и правите Йода елф и воала! Заимствания и плагиатство едно след друго -някой е трябвало да му каже да спре!

    Има, разбира се има и някои интересни моменти и прозрения, нали отпечатването на тази 4-ри томна христоматийна (излишни поне 2 части) поредица трябва да се оправдае.На преводачите — искрените ми съболезнования, сигурно е било болезнено… Поредицата би се харесала на някому, който за първи път в живота хваща книга в този жанр.

    Всичко това би било все пак някак смилаемо, ако не бе убийственото его и гордост на автора — „наследника на Толкин“ твърдящ, че се опитва да достигне лирическо умение някъде между Толкин и преводача на епоса за Беоулф — Шеймъс Хейни. Да ама не.

    Пак казвам това е мнение, надявам се никой да не се чувства засегнат, но елементарно търсене в нета, би потвърдило думите ми.

    На който му харесва — време ви е за Толкин, Джордан, Мартин, ле Гуин… :))

  • 3. Дора (21 март 2017 в 12:09)

    Когато за пръв път прочетох книгите много ги харесах. Прочетох първите три буквално за 4–5 дни (последната още не беше излязла).

    Но след това прочетох поредицата „Белгариада“ на Дейвид Едингс (ако някой се интересува я има в читанката). Е такова крадене и копиране не бях виждала до сега, разбирам, че понякога всеки автор има нужда от вдъхновение ама все пак трябва да има някакви граници!

    Особено ме подразни тая Аря дето толкова време му се дърпа и се прави на недостъпна и накрая когато той трябваше да замине се сетила, че го обича и иска да е с него.

    А пък тази Анджела ми лазеше непрекъснато по нервите. Появява се от не знам къде си, прави се на много важната и велика магьосница, а всъщност единственото което прави е да се размотава насам-натам.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.