Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Omega Scrool, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ейдриън д’Аже. Свитъкът Омега

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Татяна Михайлова

ISBN: 954-585-694-7

История

  1. — Добавяне

5.

Рим

Швейцарските гвардейци на Портата на св. Ана застанаха мирно и отдадоха чест, когато черното волво на държавния секретар тихо напусна Ватикана. Облечен в цивилно облекло и седнал отзад, Петрони ги освободи с махване на ръка. Рим беше оживял и колата се запровира в тежкия трафик към тунела под Тибър, а после продължи по Лунготевере Тор ди Нона на източния бряг. На западния бряг страховитият замък Сант Анджело остана безмълвно да бди над реката. Прожекторите зловещо играеха по бойниците, които векове наред бяха закриляли стрелци и древни катапулти. Зад мрачните стени на крепостта бяха извършени безчет жестокости в името на Христа — там бяха удушили папите Йоан X и Бенедикт VI и бяха отровили Йоан XIV. Тази вечер замъкът Сант Анджело изглеждаше също толкова заплашителен, но дори между някогашните жестокости и плановете на кардинал Петрони да имаше някаква прилика, на изтънчения държавен секретар изобщо не му хрумна такава мисъл.

Волвото продължи към античната част на града. Към Колизея, който близо две хиляди години се издигаше като свидетелство за кървавата история на Рим. Покрай Римския форум и руините на триумфалните арки и храмове на боговете, където мраморните паважи и стълбища в разцвета на Римската империя бяха кипели от живот като всеки съвременен град. Покрай Циркус максимус, който днес беше обществен парк. И накрая нагоре по склона към стара римска къща на Пиаца дел Темпио ди Диана. Петрони нарочно бе избрал ресторант „Апулейус“. Храната и виното бяха разкошни, но по-важно беше това, че малкото заведение се намираше на сравнително уединено място. Някога дом на богато римско семейство от I век, обстановката не се бе променила много през следващите хилядолетия. Червени мраморни колони носеха ниския покрив и покритите с фрески стени бяха украсени с останки от мраморни плочи. Античната камина беше непокътната и в малките ниши в двете дневни, където можеха да си изберат маси гостите, с вкус бяха подредени римски керамични съдове.

Кардинал Петрони бе резервирал маса, отчасти скрита от централните помещения със стар кожен параван. За всеки случай. Макар държавният секретар да беше сигурен, че едва ли ще го познае някой друг, освен Джорджо Феличи, който вече го очакваше на масата.

— Buonasera, Ваше Високопреосвещенство.

— Без титли, моля — сприхаво отвърна Петрони.

— Mi displace. Прощавай — рече Феличи и в хитрите му зелени очи проблесна разбиране.

Джорджо Феличи бе израсъл в сицилианското градче Корлеоне. Още в ранна възраст се пресели в Палермо, където родът му се включи в търговията с говеда и хероин. Не един представител на конкурентните фамилии Бонтате и Бускета намери ужасяващата си смърт от ръцете на младия Джорджо, докато Феличи постепенно овладяваше града. Той упражняваше умението си с безпощадна ефикасност. Когато бизнесът се разшири, фамилията имаше нужда от сигурно средство за пране на пари и Джорджо влезе в банковия сектор. Нисък, як и мускулест, с гладка черна коса и загоряла кожа, той носеше безупречен скъп кремав костюм. Страшилище в коридорите на La Borsa di Milano, тази вечер неговите връзки в банковия свят не представляваха интерес за Петрони. Джорджо Феличи също беше станал велик магистър на Propaganda Tre или П3, наследницата на П2, злополучно известната тайна масонска ложа от 70-те години на XX век. Подобно на своята предшественица, сред членовете на П3 бяха италиански министри и съдии, шефът на италианската финансова полиция, неколцина топбанкери, индустриалци и медийни ръководители, както и висши военни на активна служба или от резерва и двама шефове на секретната служба. Пипалата на П3 достигаха до най-влиятелните мафиотски фамилии в Италия и Съединените щати, в ЦРУ и ФБР, и което бе по-важно за Петрони, в една от терористичните групировки в израелските Окупирани територии.

— От съобщението ти ми се стори, че въпросът е спешен — премина направо по същество Джорджо. Проблесна крив бял зъб, по-скоро в бърза автоматична мимика, отколкото в усмивка.

Кардиналът изчака младата сервитьорка да поднесе първото им блюдо от миди, идеално задушени в най-фин зехтин с чесън и със съвсем мъничко чили, сервирани върху канапе от вдигащ пара спанак. Порази го лицето на момичето, с безупречна мургава кожа и коса, тъмна като очите му.

— Vi verso il vino, signor?[1] — попита тя и му поднесе бутилка Виня Колонело Барало за одобрение.

Той вкуси букета. Силно вино от италианския сорт „Небиоло“, то бе признато в цял свят и се сравняваше с бургундското и бордото. Лоренцо Петрони отдавна беше свикнал с привилегиите на високия пост.

— Si. Bellissimo[2] — отвърна държавният секретар. — Надявам се, че не възразяваш да нарушим традицията, Джорджо.

— Scusi?[3] — малко озадачено попита сътрапезникът му.

— Червено вино с морска храна.

— A, non importa.[4] Излишно ограничение.

— Направени ли са поръчките за Шуайкър и Донели? — тихо попита Петрони.

— Журналистът е под наблюдение. Ако се приближи прекалено много до твоето минало, ще се разправим с него. Проблемът с кардинала е по-сериозен. — Въпреки че още не беше измислил решение за досадния патриарх на Венеция, сицилианецът се усмихна. Харесваше му лепкавата паяжина, която бе изтъкал около себе си държавният секретар. Докато имаха полза от него, а той можеше да им бъде извънредно полезен като папа, Феличи щяха да продължават да решават проблемите му, срещу определена цена, естествено.

— Имаме още един дребен проблем, Джорджо.

Джорджо Феличи отново се усмихна, развеселен от способността на влиятелния кардинал да прехвърля своите проблеми на други хора. „Дребен“ неизбежно означаваше нечий пръснат мозък, но той не каза нищо.

— Една вещ може би е попаднала в лоши ръце и Църквата ще бъде много признателна на онзи, който й я върне.

— Искането ти ми се струва незначително, Лоренцо. За каква вещ става дума?

— Чувал си за свитъците от Мъртво море, non é vero[5]?

— Naturalmente[6], но смятах, че са международна собственост.

— Така е. Католическата църква си сътрудничи с L’École Biblique et archéologique Français, Френската библейска и археологическа школа в Йерусалим, а също с Рокфелеровия музей, където по право се съхраняват за превод тези свитъци.

На лицето на Феличи се изписа скептично изражение.

— Ти добър католик ли си, Джорджо? — попита Петрони. Този метод бе изпитан от времето. Колкото и безскрупулен да бе обектът, винаги оставаше онова малко съмнение за отвъдния свят. Теологията на страха. Нещо, което Ватикана използваше от векове.

— Разбира се — проблеснаха кривите зъби.

— Тогава разбираш, че всичко, което накърнява вярата, принадлежи на светия отец.

— А това явно накърнява вярата — цинично заключи Феличи. — И чии са тия „лоши ръце“?

Петрони дръпна ципа на меката си кожена чанта. Обикновено вътре имаше пурпурни папки със златни папски емблеми, отпечатани в центъра на корицата, ала папката, която сега подаде на Джорджо Феличи, имаше сиво-кафяв цвят. При съответните обстоятелства, независимо от обекта, Петрони беше майстор и на най-дребните подробности.

— Още сведения за доктор Алегра Басети — онази, която вече си поставил под наблюдение в Близкия изток. — Освен снимка и данни за проучванията й Петрони бе избегнал да даде на Феличи прекалено много информация за досадната бивша монахиня. Колкото по-малко хора я свързваха със свитъка Омега, толкова по-добре, но сега обстоятелствата рязко се бяха променили и лукавият дребен сицилианец трябваше да получи всичко необходимо.

— По-рано тя живееше в един от нашите манастири, но за съжаление се поддаде на живота извън Църквата. Двамата със своя колега, израелския археолог доктор Давид Кауфман, са се сдобили с един свитък от Мъртво море, който принадлежи на Рокфелеровия музей. Разбира се, ще платим щедро за връщането му.

— Откъде е тя? — попита Феличи. Отначало се бе задоволил да организира наблюдението на италианката, без да задава много въпроси. Това бяха лесни пари, но сега беше заинтригуван защо един княз на Църквата проявява личен интерес към премахването на някаква бивша монахиня и връщането на древен пергамент.

— От Южна Италия. Някакво селце Трикарико. Главно бедни селяни. Порядъчни, подчиняващи се на закона хора, въпреки че явно има изключения — презрително изсумтя Лоренцо. — След като я приехме в манастира, допуснахме грешката да я пратим в Държавния университет в Милано, за да продължи образованието си, и тъкмо там тя излезе извън релси.

— Не пращате ли обикновено своите свещеници и монахини в католически университети?

— Обикновено да, само че въпреки моя съвет светият отец реши, че Църквата по-добре ще разбере светската младеж, и Басети беше включена в пилотната програма.

— Доктор ли е?

— По химия. След като напусна ордена си, тя направи докторат по приложението на ДНК в археологията. Подробностите са в досието й — посочи папката той. — Както и материалите за Кауфман.

— А, да, ако се съди по сведенията, които получаваме, двамата прекарват много време заедно. Роднина ли е на професор Йоси Кауфман, израелския математик?

— Син му е.

Разговорът временно прекъсна — донесоха ми основното ястие. Петрони беше поръчал любимото си bucatini all’ Amatriciana — тънки кухи макарони с доматен сос с чесън и шунка. Този път ги поднесе момче, което едва ли имаше повече от шестнайсет години. Ако другите клиенти бяха проявили дори и бегъл интерес, от вниманието им нямаше да убегне фактът, че кардиналът втренчено зяпаше момчето, докато то пълнеше чашите с вино и тихо се оттегляше.

— Има ли значение това, че е син на професор Кауфман? — попита Петрони, изведнъж обзет от безпокойство, че в П3 може да знаят много за учения и свитъците от Мъртво море.

— Възможно е — отвърна Джорджо. — Напоследък връщането на каквото и да било от Близкия изток не е лесно, Лоренцо, и този Давид Кауфман явно има стабилни връзки. Баща му е не само световноизвестен математик и археолог, но и генерал от израелския резерв и почетен директор на Светилището на книгата. И ти несъмнено знаеш, че освен това се кандидатира за министър-председател.

Кардинал Петрони си помисли, че Джорджо Феличи е изключително добре осведомен. Държавният секретар не отговори нищо.

— Операцията може да се окаже доста скъпа, Лоренцо. — Пак онова бързо, автоматично проблясване на криви бели зъби.

Държавният секретар го очакваше. В предишните случаи, когато се налагаше някой да бъде сполетян от злополука, Джорджо Феличи никога не му излизаше евтино, но беше най-добрият в бранша, а и го изискваше защитата на Светата църква. Каквото и да струваше, Ватиканската банка щеше да плати.

— Много е важно бързо да си върнем този свитък — отвърна Петрони, като прескочи въпроса за цената на Феличи и несъмнената му печалба. — Искам лично да се погрижиш за това.

— Колкото и да е трудно, и ние си имаме връзки, Лоренцо, и за известна сума съм готов да отида в Близкия изток и да организирам операцията. — Джорджо Феличи не дообясни думите си, но кардиналът знаеше, че терористичните групировки постоянно се нуждаят от средства, за да купуват скъпи оръжия и боеприпаси. Дори групировка като Хамас можеше за дълго да престане да взривява автобуси, стига цената да бе достатъчно атрактивна. — Това обаче повдига друг въпрос.

Петрони веднага застана нащрек, макар че внимаваше да не се издаде, и уж нехайно попита:

— По-точно?

— Моите колеги в Пе три обмисляха да ти предложат да се присъединиш към нас. За пореден път — подчерта Феличи. — Снощи се срещнахме и предложението беше потвърдено. Много съм щастлив, че точно на мен се пада честта да ти предам тяхното решение. Сигурен съм, че това ще е изгодно колкото за нас, толкова и за теб — небрежно подхвърли сицилианецът.

— Не може и дума да става да членувам в Пе три — отговори кардиналът и в гласа му се прокраднаха сприхави нотки. — Масонството отдавна е забранено от Ватикана. Да не си забравил хиляда деветстотин седемдесет и осма?

— Едва ли ще се изненадаш да научиш, Лоренцо — тихо продължи Джорджо, без да обърне внимание на възражението на Петрони, — че сред нас отново са едни от най-влиятелните хора в Италия и Съединените щати. Но сигурно ще се изненадаш, че неколцина от тях са кардинали.

Това изобщо не учуди държавния секретар. Той имаше отлична представа кой е в списъка на Феличи. Такава информация можеше да се окаже ценна валута, в случай че някой кардинал или епископ няма желание да поеме в определена посока.

— Това наистина ме изненадва, Джорджо — излъга Петрони. — Сигурно си много убедителен.

— Имаме си свои средства, приятелю. Естествено, няма да разкривам имена, но ще ти дам един пример. Един-двама наши членове заемат много видни постове в римската община. Напълно нормално е един високопоставен кардинал да има луксозен апартамент извън Ватикана. Обаче — подчертано прибави сицилианецът, — ако, come si dice, как се казва… станат известни „други обстоятелства“, може да последват някои крайно неудобни въпроси. — В автоматичната усмивка на Джорджо Феличи за пръв път имаше нещо весело. Като рибар, който току-що е хванал много голяма риба на въдицата си.

Обзет от студен гняв, Петрони стисна устни и погледна противника си с едва прикрито презрение.

— Явно съм проявил невнимание.

— Не съвсем — отвърна Джорджо. — Просто разузнаването на Пе три е много добро. В следенето на толкова важна личност като теб няма нищо лично, Лоренцо, само бизнес. А и всички ние сме светски хора, погледни го откъм хубавата страна: когато дойде време да се разправиш с конкурентите си за папския престол, много по-добре е да те подкрепя Пе три, отколкото обратното.

 

 

Кардинал Петрони бе избрал апартамента си със същата педантичност, с която беше избрал и ресторанта. Виа дел Говерно Векио се намираше наблизо, отвъд Тибър, на достатъчно разстояние от Ватикана. Модерен, но еклектичен квартал. От една страна, покрай тесните лъкатушни улички се издигаха скъпи и богато мебелирани жилища, разкошни бижутерийни и модни магазини. От друга, там имаше всичко — от ирландския пъб „Абис“ до servizio за мото скутери. Анонимност, но очевидно не достатъчна.

Икономката на Лоренцо Петрони беше дребна, с тъмна лъскава коса. Тиха, но решителна, Кармела бе свикнала със странните часове, в които той идваше и излизаше, и сега го очакваше. Щеше да му се наложи да излезе, преди сивата зимна зора да огрее купола на „Св. Петър“, но тази мисъл бързо се изпари. Кармела нежно го помилва с език, докато Лоренцо се втвърди и овлажни. Знаеше как да използва забранения „il preservativo“, за да усили възбудата му, и без да губи нито миг, тя продължи да го гали, пресягайки се за вече приготвения кондом в нощното шкафче. Жената тихо зашепна и го пое в себе си.

 

 

Когато се прибра в апартамента си, Джорджо Феличи набра един код в скрамблера в кабинета си и въведе номера на Хамас в Ивицата Газа.

Бележки

[1] Желаете ли вино, господине? (ит.). — Б.пр.

[2] Да, чудесно (ит.). — Б.пр.

[3] Моля? (ит.). — Б.пр.

[4] Няма значение (ит.). — Б.пр.

[5] Нали (ит.). — Б.пр.

[6] Естествено (ит.). — Б.пр.