Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (16)

15.

Йерусалим

Когато Джовани плати на таксиметровия шофьор, слънцето вече залязваше зад крепостната стена на Стария град. „Св. Йосиф“, манастирът на милосърдните сестри и дом на католическия епископ на Йерусалим, Патрик О’Хара, се намираше на пътя за християнския квартал, недалеч от храма на Божи гроб, построен на мястото на Христовото разпятие. Тясната двуетажна сграда беше натикана между два дюкяна и калдъръмената улица все още гъмжеше от туристи, търсещи сувенири. Ръждивата порта негодуващо изскърца, когато Джовани я отвори. Белите стъпала, водещи към входа, бяха напукани и прозорците бяха затворени с изпочупени дъсчени капаци, боята на железните райбери се лющеше. Когато Джовани дръпна разнищеното въженце на звънеца, една от сестрите отвори старата врата.

— Добре дошли, отче, аз съм сестра Катерина. — Тя бе ниска, с жизнерадостно, топчесто лице и сива коса, вдигната на кок, и дрехите й явно бяха видели по-добри времена.

— Благодаря, сестро. Джовани Донели — отвърна той и стисна протегнатата й ръка.

— Дайте да ви взема сака, отче — посегна за багажа му монахинята.

Джовани оказа неуспешна съпротива и я последва нагоре по тясното стълбище.

— Настанете се удобно. — Тя го въведе в просторна стая с изглед към улицата. — Ще оставя багажа ви тук и ще съобщя на епископ О’Хара, че сте пристигнали.

Джовани седна на един от огромните фотьойли и се огледа. Стените бяха покрити с лавици, които стигаха до тавана. Съчиненията на Августин стояха до трудове на по-късни теолози: Барт, Бултман, Нибур, Шлайермахер и Ранер. За негова изненада бяха отделили значително място на трима автори, осъдени от Ватикана за неудобните им въпроси към установената църковна доктрина: Пиер Теяр дьо Шарден, Шилебекс и навярно най-великия жив теолог, Ханс Кюнг. И като че ли имаше всички книги за прочутите свитъци от Мъртво море: Хершъл Шенкс, Геза Върмс, Едмънд Уилсън, всички големи специалисти по свитъците. Даже скандалната австралийска писателка Барбара Тиеринг. Мислите на Джовани бяха прекъснати от кънтящ глас, разнесъл се от прага.

— Надявам се, че пътуването ви е било приятно, отче? — Близо дванайсетте години в Близкия изток и шестте години преди това, прекарани във Вашингтон, не бяха променили лиричния ирландски акцент на епископа. Едър мъж с оредяваща коса, той имаше рунтави сиви вежди, кръгло червендалесто лице и меки зелени очи. Възголямото шкембе на Патрик О’Хара отразяваше склонност към хубава храна и вино. Поздравът му излъчваше топлота.

— Да, благодаря ви, Ваше Високопреосвещенство, въпреки че мерките за сигурност в Тел Авив ми се сториха малко прекалени — откровено отвърна Джовани.

— Добре дошъл в Обетованата земя. И моля, наричай ме Патрик. Можеш да се обръщаш към мен с „Ваше Високопреосвещенство“, когато ни идват на гости от Ватикана, а това, слава богу, се случва рядко.

— Ще се опитам да свикна с това — усмихна се на добродушния си началник Джовани.

— И ми се струва, че е най-добре да направиш преценката си за престоя си тук, когато видиш къде те пращам — отвърна епископът. — В Мар’От, село на около двайсет и пет километра оттук, обаче все едно че е на хиляда. Селото е палестинско, разделено от един път и от една религия. Селяните от едната страна на пътя са палестински християни, наши хора, и от много години не са имали свещеник. От другата страна на пътя са мюсюлмани. Има само едно училище и в него се учат децата от двете страни на пътя. Там има много по-голяма нужда от дипломация, отколкото от теология, Джовани. — Той се затътри към добре заредения бюфет. — Част от програмата за запазване на разсъдъка в тия краища. — Зелените му очи танцуваха, докато подаваше на младия свещеник голяма чаша ирландско уиски. — Шалом!

— Шалом — вдигна чашата си Джовани. Той не пиеше често уиски, но имаше чувството, че ще трябва да свикне с това, когато епископът е наоколо, независимо от времето на деня.

— Странно, нали? — Патрик отпусна огромната си маса на един от другите фотьойли. — Наздравица за мир в страна, която постоянно се намира във война.

— Смяташ ли, че тук някога ще настане мир?

— Чак когато се осъзнаят и постигнат споразумение с палестинците.

— Има ли такава вероятност?

— Мнозина и от двете страни копнеят точно за това, за край на насилието. Понякога проблясва искрица надежда и също толкова бързо помръква. Обикновено заради самолюбието на неспособни, некадърни и корумпирани политици, подкрепяни и насърчавани от култура на фанатизъм, който е колкото силен, толкова и заблуден.

— Предполагам, че не помага и сблъсъкът между религиите — замислено рече Джовани, новак в близкоизточната политика и интриги.

— Много хора виждат исляма като агресивна религия, докато всъщност е тъкмо обратното. Ислям означава „предаване“ и мюсюлманин е човек, който изцяло се предава на Аллах и съблюдава неговата воля хората да се държат справедливо и състрадателно помежду си. Мюсюлманските фундаменталисти не представляват истинския ислям, също както онези като Джери Бъфет по света не представляват истинското християнство.

— За съжаление много хора вярват във фундаменталисткия възглед, че трябва да има само една религия, тяхната — мрачно отбеляза младият свещеник.

— Интересен въпрос, нали? Що за извратен бог ще създаде хора, чието търсене на смисъл в религията поражда такава нетърпимост помежду им?

Джовани малко се слиса. Не беше обичайно епископ да нарича Бог „извратен“.

— Изглеждаш изненадан, Джовани.

— Малко — призна той.

— Не се чуди, когато човек стане на моята възраст, започва да оспорва много неща.

— Вярата си ли?

— Особено вярата си. Чел ли си нещо от Теяр дьо Шарден?

— Мислех, че Ватиканът е забранил трудовете му, макар да забелязах, че имаш няколко негови книги.

— Кардинал Петрони и другите като него няма да им се зарадват много — заяви Патрик. — Но тъй като вероятността той да пристигне в Йерусалим е почти толкова, колкото и да се постигне мирно споразумение, струва ми се, че съм в безопасност — подсмихна се той, възвърнал доброто си настроение, после стана от стола си и отиде до лавиците, откъдето се върна с оръфана книга и стар брой на „Джърнъл ъв Математикс“.

— „Comment je crois“… Как вярвам. — Епископът подаде книгата на Джовани. — На френски е, но разбрах, че знаеш перфектно този език, наред с английски, немски, испански и латински.

— Някой те е информирал добре — усмихнато потвърди младият свещеник.

— От Ватикана, колкото и да е странно. Там не обичат да включват нас селяндурите в своите дебати, обаче ми пратиха биографичните ти данни. — Патрик си наля нова чаша уиски. — Шарден е бил изключително интересен човек. След като го ръкоположили за йезуитски свещеник, служил през Първата световна война като носач на носилки. Освен всичко останало получил военен медал и ордена на Почетния легион. И той като теб е бил естественик.

— Понякога е трудно да бъдеш свещеник и естественик. Често ми се ще да бях само едното или другото, а не и двете едновременно.

— Шарден би се съгласил с теб, но също е имал смелостта да прояви несъгласие с Ватикана, което ядосало Техни Високопреосвещенства и те постъпили така, както винаги.

Джовани кимна с глава.

— Отлъчили са го.

— Това е обичайната им реакция към човек, притежаващ интелекта и дързостта да оспори всемогъществото им. Така или иначе, можеш да вземеш и двете публикации. Втората е статия от израелския археолог и математик Йоси Кауфман. Той е убеден, че в свитъците от Мъртво море има шифри, които съдържат послание. Чувал ли си за свитъка Омега?

Джовани усети, че го полазват тръпки, и утвърдително кимна, премервайки отговора си. Инстинктивно му се искаше да се довери на този народен епископ, но все още бе прекалено рано да разкрие какво знае.

— От време на време пресата му отделя голямо внимание, но мислех, че са главно предположения — предпазливо отвърна той.

Епископ О’Хара поклати глава.

— Йоси Кауфман не смята така. Той има много връзки, голяма част от които по задните улички на този Свещен град. И не само че е убеден в съществуването на свитъка Омега, но според него през хиляда деветстотин седемдесет и осма Ватиканът е купил негов препис. И е също толкова сигурен, че оригиналът е някъде там, но ти можеш да го разпиташ сам. Ще се наложи да идваш тук около веднъж месечно или по-често, ако имам нужда от компания — добави Патрик. — Ще те запозная с него на вечеря. Сестра Катерина е отлична готвачка.

Минаваше десет, когато Джовани успя да се оттегли в стаята си. Той се изтегна на леглото и разтвори статията на Йоси Кауфман, публикувана в „Джърнъл ъв Математикс“. Подобно на проучванията на друг изтъкнат израелец, доктор Елияху Рипс, върху Тората, професор Кауфман прилагаше компютърен анализ към написаните на иврит и арамейски език свитъци от Мъртво море и също като своя колега откриваше аналогичен проблем. Програмата откриваше думи като „ужас“ и „края на дните“, но ученият не можеше да определи какво е скритото предупреждение. Макар статията му да бе написана за специализирана аудитория, Джовани с лекота схвана основните пермутации и прогресии. Заключението на Кауфман го накара да запремигва с клепачи. Всички шифри в свитъците от Мъртво море сочели към послание, кодирано в свитъка Омега. Постоянно се срещали думите „откровение“ и „краят на човечеството“.

Преуморен, Джовани не успя да заспи, затова отново включи нощната лампа и се пресегна за забранената „Comment je crois“ на Теяр дьо Шарден. Авторът имаше писателска дарба и езикът му лесно се разбираше. Когато отново си погледна часовника, бе два часа след полунощ. Той неохотно затвори книгата и угаси светлината. Нищо чудно, че от Ватикана бяха забранили Теяр дьо Шарден. Великият френски теолог и естественик беше дръзнал да допусне, че Бог не е някакво всемогъщо и отмъстително същество, а духовна сила в самото творение — в реките, планините, мъглите, слоновете, микробите и във всеки човек. За Шарден, Бог не бе Господ на гнева на Църквата, а „духът в нас“ и той смееше да оспори твърдението на кардиналите, че връзка с Господ се установява единствено чрез църковните свещеници.

Накрая Джовани се унесе в неспокоен сън. Шарден беше оставил неизличим отпечатък върху него, обагряйки отношението към вярата му и подпомагайки го във вечното му търсене на истинския смисъл.

Духът се усмихна, когато дойде осенението.