Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (7)

6.

Ленгли, Вирджиния

Майк Маккинън затвори вратата на офиса си, остави папката, озаглавена „Строго секретно: Специални атомни средства за унищожение“, на бюрото си и отиде до прозореца, който гледаше към моравите и езерцето в двора на новия комплекс на ЦРУ.

— Господи боже — измърмори Маккинън. — Светът се е побъркал, мама му стара!

Само Осама бин Ладен и Бог знаеха колко от неговите луди молли разполагат със средства да унищожат западната цивилизация, а сега някакъв също толкова смахнат проповедник в собствената му родина оказваше достатъчно силно влияние върху Белия дом, за да накара президента да се загрижи за откриването на някакъв митичен свитък от Мъртво море. Ханс Кристиан Андерсен се беше настанил на Пенсилвания авеню 1600^[1], мрачно си помисли той. Религията бе виновна за много неща, политиците също. Последната задача поне му даваше възможност да се махне от Вашингтон за известно време. Бяха минали години, откакто не беше ходил в Йерусалим, и въпреки постоянните атентати и градът, и любимият му хотел „Американ Колони“ едва ли се бяха променили. Мислено си отбеляза да потърси старото си приятелче Том Шуайкър. Двамата се бяха опознали добре през годините, които Майк бе прекарал в Близкия изток, и Шуайкър му беше длъжник. В края на краищата, ако не бе неговият репортаж за свитъка по Си Си Ен, ония гащници в Белия дом още щяха да са си сравнително наред. Ако в тоя свитък има нещо, каза си Маккинън, журналистите често разполагат с добри разузнавателни източници, особено хора от калибъра на Шуайкър.

Майк Маккинън уморено разтърка очи и се върна на бюрото си. От пристигането на новия директор Централното разузнавателно управление се намираше под обсада, и шефът на Майк, ръководителят на могъщата и секретна Оперативна дирекция, беше подал оставка. Петдесет и четири годишният Майк също смяташе да напусне. С няколко провалени брака зад гърба си, с идеалната си здравословна и физическа форма и липсата на всякакви връзки, навярно беше време да се порадва на живота. И все пак бе решил да остане, знаейки, че този път човешката раса като че ли е на ръба на гибелта. Той се пресегна за най-горната папка на бюрото. Нещо необичайно за Ленгли, тя имаше бежови корици и носеше обозначението „Некласифицирана информация“. Вътре имаше обобщение на речите и забележките на Осама бин Ладен, излъчени по арабския канал Ал Джазира и големите западни медии.

„Хвала на Бог, който казва: «О, Пророче, бори се с неверниците и лицемерите, и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. И колко лоша е тази участ…»^[2].

Казвам ви, американци и вашите лицемерни съюзници, ние ще продължим да се борим с вас…

Вие ни нападнахте в Сомалия, вие подкрепихте руските жестокости срещу нас в Чечня, индийския гнет над нас в Кашмир и еврейската агресия срещу нас в Ливан…

Тъкмо мюсюлманите са наследници на Моисей (мир нему), ние сме наследници на истинската Тора, която не е била променяна. Мюсюлманите вярват във всички пророци, сред които Авраам, Моисей, Иисус и Мохамед (мирът и благодатта на Аллаха на всички тях)…

Ако ни нападнат, ние имаме правото да отвърнем на удара…

Дълг на мюсюлманите е да подготвят колкото може повече сили, за да тероризират враговете на Господ, и аз съм Му благодарен, задето ми позволява да го правя.“

Побиха го тръпки. Последните думи бяха отправени под наслова „Ядрената бомба на исляма“. Маккинън не се съмняваше, че Бин Ладен не само притежава ядрено оръжие, но и възнамерява да го използва при първа възможност. Начело на списъка бяха Съединените американски щати и техните два главни съюзника, Великобритания и Австралия.