Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (20)

19.

Мар’От

— Трябва да ми дадеш тази рецепта, Ахмед, никога не съм вкусвал такова нещо. — Джовани се облегна на пръснатите по пода възглавници в скромния кирпичен дом на Ахмед Сартави.

— Добре дошъл в земята на близкоизточната кухня, въпреки че ще трябва да питаш тукашните жени за рецептата. Това е много популярно палестинско ястие, мусака, печени патладжани с лук, домати и подправки. Просто е, но тайната е в приготвянето.

— Ами палачинките?

— Катейеф. Пълнени със счукани орехи, кокос, канела и мъничко лимонов сок, друга популярна рецепта, която също ще ти дадат. Това е най-малкото, с което можем да отвърнем на твоята доброта.

— Убеден съм, че и ти щеше да сториш същото за мен.

— Сигурно. Обаче за съжаление мнозина не биха. Невинаги е било така, но борбата между израелците и палестинците озлоби нашия народ. Още повече че Западът едностранчиво подкрепя евреите.

Джовани се вгледа в своя домакин. Ахмед едва бе навършил трийсет, но кафявото му лице беше покрито с бръчки. Имаше гъста черна коса, голям нос и меки тъмнокафяви очи.

— Има ли проблеми в това село?

— Между мюсюлманите и християните ли имаш предвид?

Италианецът кимна с глава.

— Има. С твоя предшественик. Беше преди доста години, обаче още го помним. Отец Лоунърган беше… как да се изразя, прекалено безкомпромисен. За него християнството беше единственият път. Такова учение поражда много трудности, особено в селце като Мар’От. Ще ми простиш, че говоря така, но ако искаме да живеем в хармония заедно, трябва да бъдем откровени помежду си. Твоят предшественик изглеждаше вглъбен в себе си. Измъчван от нещо лично, струва ми се, и обичаше да си пийва.

Това обясняваше празните шишета от уиски, помисли си Джовани.

— Ти говориш перфектно английски, Ахмед. Надявам се и аз да понауча арабски.

— С удоволствие ще ти помогна. Селяните са много отзивчиви към всички, които се опитват, грешките изобщо нямат значение за тях.

— Виж, моите ще са много! — рече младият свещеник. — Какви са възгледите ти за християните, Ахмед?

— Като мюсюлманин или като Ахмед Сартави?

— Като двамата, предполагам.

— Коранът признава Исус за пророк, но за мен отговорът не е в съпоставянето на християнския и мюсюлманския бог, нито в противопоставянето на Христовото възнесение от Елеонската планина и Мохамедовото — от Купола на скалата. За мен отговорът се връща много по-назад.

— Тоест?

— Тоест, независимо дали ни харесва, юдаизмът, християнството и ислямът имат общ предшественик, за който претендираме всички ние.

— Авраам — тихо каза Джовани.

И той бе размишлявал за безспорния патриарх на трите велики монотеистични религии, зародили се в Близкия изток. Сигурно невидима ръка го беше пратила в това селце, далеч от коридорите на властта във Ватикана. Развалините на черквицата с онази зловонна стаичка бяха само символ на човешкото разложение, разложение и поквара, проникнали до най-горните слоеве на Светата католическа църква.

— Авраам — почтително се съгласи Ахмед. — Коранът обяснява, че Авраам е един от четиримата велики пророци и единственият, за когото Аллах казва: „Правя те водител на хората“. В еврейската Тора той е онзи, на когото Бог казва: „Лех Леха… Излез от… Дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ“. В християнския Нов завет Павел споменава Авраам повече от всяка друга личност, освен Христа.

— Борили сме се за правото над Авраам — отбеляза Джовани.

Ахмед се усмихна, признавайки, че събеседникът му не му отстъпва във философията.

— Много вярващи, особено младите, изобщо не подозират за общия ни произход от Авраам, но религиозната борба накрая ще съсипе всички ни, Джовани. Имам предчувствието, че краят на цивилизацията вече е започнал.

Свещеникът се сети за предупреждението в свитъка Омега и отново се отказа да повдигне този въпрос, ала имаше същото предчувствие за Ахмед, каквото и за Патрик О’Хара. Можеше да има доверие на този човек.

Духът се усмихна.

— В Корана има ли такова предупреждение?

— Всички признаци са си там, стига да си готов да им обърнеш внимание. В двайсета сура е казано, че часът със сигурност идва. Някои признаци вече са налице. В петдесет и четвърта сура се споменава за човек, който копае и разорава Луната, което се случи през хиляда деветстотин шейсет и девета. Много ислямски учени отбелязват умножаващите се признаци за война, разрушаването на градове като Хирошима и Нагасаки, зачестяващите земетресения и растящата бедност.

— Същите предупреждения ги има в Библията, Ахмед — отвърна Джовани и не за пръв път се зачуди дали откровението чрез пророк Мохамед не е било същото като чрез Христос. — Зачестяването на земетресенията е предсказано в Матей и преди да напусна Италия, аз се срещнах с някои хора, според които броят на земетръсите по света рязко се увеличава. Пророк Даниил има четири предсказания. Три от тях вече са се сбъднали.

— За империите, нали? И остава още едно.

— Учил ли си Библията?!

— Изглеждаш изненадан, Джовани. Мюсюлманите почитат Исус като пророк, мир нему. Прав ли съм за пророчеството на Даниил?

— Ще ми се и аз да имах такава представа за Корана, но да, имаш право. Досега Даниил се е оказал ужасяващо точен. Доколкото си спомням неговото тълкувание на Навуходоносоровия сън, той казва: „Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му — от сребро, коремът и бедрата му — медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени“. Сънят на Навуходоносор е пророчество за четирите империи, всяка от които ще падне. Златото са могъщите вавилонци, среброто — мидо-персите, започващи с Кир Велики, който завладял Вавилон през петстотин трийсет и девета година преди Христа, бронзът са гърците и Александър Велики, а падането на желязната империя все още предстои.

Ахмед утвърдително кимна с глава.

— Желязната империя е продължение на Римската, която днес е въплътена в Европейския съюз.

— А къде виждаш Съединените щати в тази картина?

— Според мен Съединените щати не притежават достатъчно финес във външната политика, за да станат империя. Ако хора като моя брат Юсеф постигнат своето, много градове в Америка и нейните съюзници ще бъдат изличени от Земята, преди фанатичните ислямски елементи най-после да насочат вниманието си към Европа.

— Значи Юсеф се отнася с нетърпимост към другите религии, така ли?

— Нашето семейство беше избито от израелците. Оцеляхме само ние двамата. Ще ти разкажа за това друг път, но Юсеф се е заклел да отмъсти и не може да проумее защо не постъпвам като него. Аз разбирам омразата му, ала не мога да я оправдая, защото омразата поражда още омраза. От друга страна, Арафат имаше много възможности да постигне мир, но не е способен да се възползва от тях.

— Някога мислил ли си да се занимаваш с политика, Ахмед?

— Не и докато е жив Арафат. Той е ужасно корумпиран и само ще хвърля усилията си на вятъра. Винаги ще смятам, че трябва да провеждаме избори, но ако той се кандидатира, сериозно ще се питам дали да участвам в тях. Някой трябва да направи нещо за този все по-задълбочаващ се цикъл на агресия, Джовани. Цяло поколение деца са възпитани в омраза към Запада — нещо, на което американските политици явно не обръщат внимание. Когато тази омраза започне да излиза извън контрол, предупреждението за гибелта на човечеството става съвсем ясно.