Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (30)

29.

Йерусалим

Монсиньор Дерек Лоунърган се събуди с ужасяващо главоболие и зачака стаята да се фокусира пред очите му. Старият метален будилник показваше четири сутринта и той неразбиращо се вторачи в него. Сети се, че пак е забравил да го навие. Докосна с език небцето си. Беше сухо и разранено, като че ли животно е правило нещо отвратително в него през нощта. Когато вдигна глава от възглавницата, чу силен трясък и звън на строшено стъкло. На плочките бе паднало празно шише от уиски.

— Мамка му — измърмори Лоунърган.

Той бавно смъкна крака от леглото — все още беше по сандали — и с мъка намести шкембето си в гънките на расото, с което бе заспал.

— Мамка му на тия проклети раса — пак изруга Дерек, отправяйки думите си към многострадалните стени на стаята.

Той притисна длан към слепоочието си, стана и като примижаваше, се вторачи през прозореца в пътя, който минаваше покрай стените на L’Ècole Biblique et archèologique Français de Jèrusalem. Слънчевите лъчи се отразиха в прошарената му рижа брада и огряха плешивото му розово теме. Ако се съдеше по дължината на опашката от проклетите палестинци, които се тълпяха пред тясното Министерство на вътрешните работи оттатък улицата, и отегчените лица на израелските войници, които ги покриваха с узитата си, слънцето явно отдавна беше изгряло.

— Мамка му — за пореден път измърмори Лоунърган.

Бе пропуснал сутрешното съвещание, също като предишния ден. Това несъмнено щеше да му донесе поредното порицание от директора. Представата на отец Ла Франси за продуктивност се измерваше по броя съвещания, които можеше да проведе за една седмица. Кур смачкан. Майната им. Майната им на всички. Щом от Ватикана искаха да работи в тая адска дупка, да пази тайните им и да изхвърля от скапаните им списания всичко, което дори и смътно оспорва техните безценни догми, щеше да прави каквото си иска. На това му даваха право двата му доктората по археология и геология, както обичаше да напомня на всеки, опитал се да го поучава. Имаше приятели нависоко, както също обичаше да им напомня. Въпреки че и кардинал Петрони беше адски досаден. Майната му и на него.