Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (15)

14.

Милано

Беше зима. През нощта бе навалял необичайно много сняг. Леонардо да Винчи и другите каменни статуи на Пиаца дела Скала в историческия център на Милано бяха побелели. Студеното време отразяваше настроението на миланския архиепископ Лоренцо Петрони. Той написа само една дума на първия от двата документа, получени със сутрешната поща, „Accetti“, с която нареждаше на личния си секретар да приеме поканата да присъства на промоцията в държавния университет. Вторият документ с нищо не подобри настроението му. Това беше писмо от заместник-ректора.

„Ваше Високопреосвещенство,

Пиша ви, защото синьор Донели и синьора Басети постигнаха отлични резултати по философия, археология и химия…“

Назоваването на католическите студенти със „синьор“ и „синьора“ подразни Петрони, но най-много го ядоса това, че заместник-ректорът определя резултата от пилотната програма като блестящ успех. Петрони не се изненада, че отец Донели е получил университетския медал по философия, но поне се решаваше проблемът какво да прави с него после. Предложението да го пратят в Близкия изток отначало се посрещна с известна изненада, но в Рим имаше по-неотложни дела от разпределението на един млад свещеник в Израел. Остаряващият държавен секретар се бе съгласил, свивайки рамене.

Ала как да се справи с монахинята от Трикарико? Не можеше толкова лесно да я натири в далечните краища на католицизма, без някой да повдигне вежди. Сестра Басети щеше да получи университетските медали по археология и химия. Как можеше жена да постигне такова нещо? Това предизвестяваше опасност за Светата Църква. В опит да овладее яда си, кардинал Петрони се замисли за Битие. В рая Ева беше виновна за първородния грях и всички жени трябваше да проумеят, че подобно на охлюва, който носи къщичката си на гръб, те са придадени към мъжете, за да въртят домакинството им и да осигуряват възпроизводството на човечеството. Петрони вече бе решил в следващия си доклад до папата да определи образователната програма като „интересен експеримент“. Това щеше да бъде придружено от настоятелна препоръка за връщане към нормалните католически образователни канали, разполагащи със съответните средства за контрол.

Кардиналът замислено разгледа снимката на Алегра от вътрешната страна на корицата. Тъмнокафяви очи, черна коса, овално лице със слънчев загар — интересна комбинация от много красива млада монахиня с очевиден талант за наука. Навярно беше време да опознае по-добре сестра Басети. Мадона или курва — Петрони винаги виждаше предимства във всяка ситуация. Лесно щеше да разгадае тази религиозна гатанка. Той присви очи и напевно произнесе думите на апостол Павел към ефесяни: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото“. Мъдрите Павлови слова го успокоиха. Бе време да постави сестра Алегра Басети на мястото й.

Снегът продължаваше леко да се сипе над вече заснежения университет. Алегра се загърна в палтото си. Поканата за вечеря донесе същата сутрин шофьорът на Петрони и колкото и да се опитваше, тя не успя да измисли оправдание да откаже на влиятелния кардинал и сега вървеше по вече познатите галерии около вътрешните дворове на път за главния вход на „Ка Гранда“. Джовани отсъстваше едва от два дни и вече й липсваше повече, отколкото бе допускала. Макар и мъчително, двамата спазиха договора, който бяха сключили на връщане от онази съдбоносна ваканция в Маратея. От своя страна Алегра потъна в учене, което й донесе отлични оценки на изпитите. Когато навлезе в лабиринтите на биохимията, я заинтригуваха изящните фосфодиефирни връзки, нуклеотидите на ДНК и развитието на живота на Земята от една-единствена първична клетка. Колкото повече научаваше, толкова повече разбираше, че историята за сътворението на Адам и Ева не се връзва.

Джовани и Алегра се бяха уговорили да се опитат да не остават насаме заедно или, ако все пак се наложи да влязат в стаята на другия, да оставят вратата отворена. Петъчните вечери винаги представляваха голяма опасност. Разговорите на макарони и няколко чаши вино за всевъзможни неща — от произхода на човека до връзката на Христос с Мария Магдалина, неведнъж ги бяха довеждали почти до ръба. Някак си бяха успели да надраснат любовта си един към друг и тя се бе превърнала в нещо още по-силно. Бяха по-близки от всякога. И сега него го нямаше — беше заминал за Западния бряг в Окупираните територии на Израел. В това разпределение нямаше абсолютно никаква логика. Пратиха го още щом взе последния си изпит. Джовани помоли за едноседмичен отпуск, но миланският архиепископ категорично заяви, че е нужен там незабавно. Зад каменните арки на „Ка Гранда“ Алегра видя лъскавото черно волво и шофьора на кардинал Петрони.