Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (26)

25.

Акра

Водите около Акра бяха бистри и спокойни. Халил, съседът на Йоси, му беше дал назаем лодката си и големият единствен цилиндър в стария мотор със странични клапани доволно пуфтеше, бавно оттласквайки тежката лодка от пристанището. Тихата зелена вода плискаше в древните каменни стени, които отразяваха утринното слънце. Десетки стари рибарски лодки бяха завързани за каменните вълноломи, мрежите бяха струпани под палмите на брега. Самотен фар стоеше на стража на входа на пристанището, където римляните бяха поставили грамадни каменни блокове, за да защитят корабите си.

— Халил има хубаво място на около петстотин метра от носа — посочи с ръка към тихото Средиземно море Йоси. — Ще опитаме там за известно време и ще видим какво ще уловим.

Джовани затвори очи и се облегна на напречната греда. Слънцето приятно грееше лицето и голите му гърди.

— По-тих си от обикновено, Джовани. — Йоси преливаше от енергия. Рядко се случваше да отиде за риба и сега се готвеше да се наслади на тази възможност.

— Просто се грея на слънце — лениво отвърна младият му спътник. — И си мисля за бедния Антонио Росели. — Джовани се бе доверил на Йоси за свитъка Омега и двамата не бяха пропуснали да забележат убийството на професор Росели. — И разсъждавам. Виж ни нас, трима вярващи, християнин, евреин и мюсюлманин, а опасност заплашва единствено рибата!

— Ако зависи от мен, наистина я заплашва сериозна опасност — включи се в шегата Йоси. Той угаси двигателя и се пресегна за рибарските прътове, които лежаха, опрени на планшира от дясната страна на лодката. — В тази кофа има жива стръв, така че заповядайте. — Математикът беше хвърлил въдицата си, преди другите двама още да са поставили стръв на кукичките си, но въпреки ентусиазма му рибата явно стачкуваше и разговорът се насочи към политика.

— Има ли обща основа за мирни преговори, Ахмед? — попита Джовани.

— Има, само че е нужна искрена воля от двете страни — отговори имамът. — Ние често критикуваме израелците, обаче трябва да погледнем в собствения си двор. ООП не крие факта, че всеки мирен договор е само първата стъпка към овладяването на цяла Палестина. За Арафат, Фатах и ООП не става дума единствено за земята, това е борба между две цивилизации — едната арабска, другата ционистка. За тях има само един приемлив резултат: израелците да станат граждани на единна демократична палестинска държава. Държава, която е неразделна част от арабско-мюсюлманската родина, а това никога няма да се случи.

— Ще се кандидатираш ли за президент? — погледна го Йоси.

— Още не, но мисля по въпроса. Ако Арафат се опита, и аз ще направя своя ход. Засега само тайно събирам подкрепа. Ами ти? Джовани ми каза, че се готвиш да създадеш нова партия.

Евреинът кимна с глава.

— Нито Партията на труда, нито Ликуд могат да донесат мир на тази страна, защото на първо място трябва да убедим обикновените израелци в необходимостта да бъде създадена палестинска държава. Човек без родина е човек без душа. — Йоси обичаше да повтаря тези думи. — В замяна палестинският народ трябва да признае еврейската държава и нейното право на съществуване.

— Ако това значи мир, много палестинци ще го приемат — заяви Ахмед. — Според мен другите три ключови проблема са еврейските селища, завръщането на осемстотинте хиляди палестински бежанци, които са изгубили всичко във войните срещу Израел, и Йерусалим. Какво ще направиш със селищата? — обърна се към Йоси той.

— В това отношение ще се наложи ние, израелците, да направим компромис. От години изпълняваме агресивна строителна програма в палестинските територии на Западния бряг и в Газа. Унищожихме много от вашите маслинови гори и пречехме на много палестинци да обработват земята си.

— Това е сериозен проблем, Йоси — съгласи се арабинът. — Това е нашият живот, прехраната ни, още отпреди Христос и Мохамед, даже отпреди Авраам.

— Това е политическа стратегия, Ахмед, която има за цел да отнеме с коварство и последното останало на палестинците. И това е огромна грешка. Тя поражда невероятно негодувание и отчаяние и никога няма да успее. Когато няма какво повече да губи, човек лесно прибягва до насилие. Колкото и мъчително да е за онези, на които сме позволили да строят на палестинска земя, ще се наложи да ги стимулираме да се върнат обратно в Израел.

— Ами палестинците, които живеят в изгнание след хиляда деветстотин четирийсет и осма и другите войни? — не преставаше Ахмед.

— По този въпрос и двете страни ще трябва да направят компромис. Понякога се налага да приемем действителността. Няма особено голям смисъл да настоявате шестстотинте хиляди палестинци, прогонени през четирийсет и осма, да бъдат върнати в домове, които вече не съществуват или са обитавани от израелци от половин век насам — отбеляза Йоси. — И от двете страни има хора, според които завръщането на изгнаниците в една нова палестинска държава, в съчетание със съответното обезщетение, е разумен и работещ компромис.

Ахмед не бе толкова сигурен.

— Ами Йерусалим?

— Йерусалим. О, Йерусалим! — въздъхна професорът. — Някой беше казал, че това не е толкова град, колкото чувства. При нас има също толкова хора, които няма да отстъпят нито сантиметър земя, обаче ако успеем да се измъкнем от порочния кръг на взаимното избиване, и на двете страни ще се наложи да отстъпят по малко. Нито вие, нито ние можем да получим цял Йерусалим.

— Международен град, така ли?

— Не непременно, въпреки че до известна степен Йерусалим принадлежи на вярващите по целия свят и всеки договор непременно трябва да съхрани целостта на светините, както и да осигури свободен и безпрепятствен достъп на представителите на всички религии. Тук не става дума само за Стария град и смятам, че изходът е да помислим за Голям Йерусалим. Съгласни сме да разрушим тази отвратителна стена и да признаем Ал-Кудс в Източен Йерусалим за столица на Палестина, а вие да признаете нашата столица Йерушалаим в Западен.

— Ами Храмовият хълм и Западната стена? — попита Ахмед.

— Със Стария град няма да е лесно — съгласи се Йоси. — По принцип, ако ме изберат, палестинците ще получат юрисдикция над Храмовия хълм като част от Ал-Кудс. Ние ще получим юрисдикция над Западната стена като част от Йерушалаим. А какво ще направите вие с бойните групировки?

— Мисля, че групировките ще отстъпят, ако преговорите доведат до създаване на истинска палестинска държава — отговори имамът. — Няма да е лесно обаче, ако изобщо спечеля изборите, смятам, че ще успея да постигна споразумение въз основа на принципите, за които говорихме тук. Старият град в Израел ли ще остане, или в Палестина?

— За момента даже ние с теб не бихме могли да се откажем от него, но не ми се ще мирът да се препъне в последното препятствие. Нека оставим националните граници каквито са в момента и да се върнем на този въпрос, когато има достатъчно добра воля за това. Пак ми отнесоха стръвта! — Йоси разсеяно се вторачи в голата си кукичка. — Това си е жива кражба!

Джовани се усмихна. Отмъкната скарида. Дали тези двамата, зачуди се той, можеха да „отмъкнат“ мира от онези, които толкова отдавна го държаха в плен?