Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Omega Scrool, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

4.

Вашингтон

Майк Маккинън, експертът на ЦРУ по липсващите руски „ядрени куфарни бомби“, се настани на един от кожените столове покрай облицованата с ламперия стена на оперативната зала в подземието на Западното крило на Белия дом. Ветеран с трийсет и пет годишна служба, Маккинън беше прекарал началото на кариерата си в Близкия изток, където научи арабски и опозна исляма. После се прехвърли в съветска Източна Европа. Имаше сурово сипаничаво лице и късо подстригана тъмна коса. Висок метър седемдесет и седем, той тежеше деветдесет килограма, неизменно поддържана форма от последната му оперативна задача в Босна и Херцеговина. Сега, за огромно свое разочарование, отново лъскаше стола в Оперативната дирекция в Ленгли.

Маккинън кимна с глава на новия директор на Централното разузнавателно управление, който вече седеше на заседателната маса заедно с държавния секретар, съветника по националната сигурност, министъра на отбраната, министъра на вътрешната сигурност и председателя на Съвета на началник-щабовете. Един от последните, които пристигнаха, беше вицепрезидентът. Когато президентът влезе в стаята, всички се изправиха.

Не за пръв път викаха Майк Маккинън в оперативната зала на Белия дом. Той тихо прегледа бележките си, докато осведомяваха президента за положението в Ирак, както и за растящата ядрена опасност от страна на Иран и Северна Корея. Маккинън вече беше чувал всичко това.

— Специални атомни средства за унищожение — прочете следващата точка от дневния ред президентът.

— Ядрените куфарни бомби, господин президент — отвърна директорът на ЦРУ. — Познавате агент Маккинън — добави той и кимна с глава към Майк.

— Господин президент — започна Маккинън, — информацията тази сутрин се основава на последните разузнавателни сведения за вероятното местонахождение на някои ядрени куфарни бомби, произведени в Съветския съюз. Преди няколко години Александър Лебед, съветникът на Борис Елцин по сигурността, призна, че са изчезнали осемдесет и четири от сто трийсет и двата ядрени куфара, произведени през деветдесетте години. Имаме основания да смятаме, че Ал Кайда са се сдобили с няколко бомби и поне пет от тях в момента са в Съединените щати. Възможно е да има още две — едната във Великобритания, другата в Австралия.

— Откъде са ги взели, по дяволите? — попита президентът.

Майк Маккинън запази неутрално изражение.

— Както ви е известно, господин президент, Осама бин Ладен разполага със значителни финансови средства. След разпадането на Съветския съюз през хиляда деветстотин деветдесет и първа неколцина руски офицери, някои от които не бяха получавали заплата с месеци, се обърнаха към черния пазар.

— Няколко такива бомби се появиха през деветдесет и четвърта — потвърди държавният секретар. — Лидерът на чеченските сепаратисти Джохар Дудаев ги обяви за продан, след като ние отказахме да признаем независимостта на Чечня.

— А как са ги внесли в Съединените щати?

— Възможно е вече да са били тук — отговори Майк.

Президентът се смая.

— Имаме основания да смятаме, че съветски агенти са внесли няколко такива бомби по време на Студената война. Други може да са донесени по-късно, навярно по море.

— Как е възможно?! — гневно възкликна президентът, като гледаше новия министър на вътрешната сигурност.

— Както, сигурен съм, е известно на министъра на вътрешната сигурност, доскоро се проверяваха по-малко от пет процента от внасяните в страната контейнери — спокойно продължи Майк Маккинън.

Министърът утвърдително кимна с глава.

— Би трябвало да правим много повече — заяви държавният глава.

Министърът на вътрешната сигурност взе думата.

— Законът за чуждестранните стоки и пристанищната сигурност ще помогне, господин президент, но в страната ежедневно пристигат над петнайсет хиляди кораба. Ние не сме единствената западна държава, която се сблъсква с този проблем. Миналата година деветнайсет от всеки двайсет контейнера са влезли в Австралия, без да бъдат проверени. Подобно е положението и във Великобритания.

Президентът сприхаво изсумтя.

— Какви щети може да нанесе една такава куфарна бомба? — попита той.

— Зависи как и къде бъде взривена, господин президент — отвърна Маккинън. — Предпочитаният метод ще бъде детониране във въздуха от лек самолет.

— Защо не на земята? — попита министърът на отбраната.

— Обикновено сградите ограничават взривния и термичен ефект на ядрената експлозия — търпеливо поясни Майк. — Въпреки че при наземен взрив общият брой на жертвите ще бъде по-голям заради по-концентрирания радиоактивен горещ дъжд. Терористите обаче търсят по-драматичен краткосрочен ефект и по тази причина аз предполагам, че самоубийственият ядрен удар ще бъде нанесен с лек самолет.

— Какъв ще е броят на жертвите? — попита председателят на Съвета на началник-щабовете.

— Дори един килотон ядрен взрив, какъвто е еквивалентът на най-малкия куфар, не е обикновена бомба. Огромната топлина от ядреното огнено кълбо достига десетина милиона градуса. За сравнение огненото кълбо на единайсети септември беше от порядъка на четири-пет хиляди градуса.

Президентът и неговият съветник по сигурността се спогледаха.

— В Ню Йорк, Лондон или Сидни например ще бъде изпарено всичко в радиус сто и петдесет метра. В радиус четиристотин и петдесет метра от епицентъра ще се стопи металът. Експлозията ще вдигне ветрове със скорост около хиляда километра в час и всичко в радиус от петстотин и петдесет метра, че и повече, ще бъде разрушено. В големите градове през първия ден ще загинат до четвърт милион души, а до две седмици — около милион.

Майк Маккинън направи пауза, за да остави присъстващите да осмислят анализа му. Усещаше погледа на новия си директор, но избягваше да поглежда към него. Президентът беше назначил този конгресмен начело на ЦРУ и в рамките на броени седмици бяха подали оставка неколцина ключови заместник-директори. В мислите му се промъкна горчивина. Политици. Повечето никога не бяха виждали гневен изстрел и малцина имаха представа от начина на мислене на мюсюлманите. Политиката на Коалицията в Близкия изток и Ирак се бе сгромолясала, разпалвайки пламъците на арабската и мюсюлманската омраза из целия свят. Сега същите онези „изостанали мюсюлмани“ разполагаха със средство да нанесат смъртоносен удар — удар, от който Съединените щати и техните съюзници може би никога нямаше да се съвземат.

— През следващите дни още стотици хиляди ще умрат от радиационно отравяне и изгаряния — продължи Майк. — Ню Йорк, Лондон, Сидни или който и да е друг голям град ще остане необитаем години наред. Ако нямате други въпроси, господин президент, с това моят доклад завършва.

Президентът поклати глава и се наведе към директора на Централното разузнавателно управление.

— Маккинън работил ли е в Близкия изток и ислямските страни?

Директорът кимна.

— Добре. След заседанието ще ви чакам двамата в Овалния кабинет.