Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Omega Scrool, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ейдриън д’Аже. Свитъкът Омега

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Татяна Михайлова

ISBN: 954-585-694-7

История

  1. — Добавяне

46.

Тел Авив

Когато се прибра в телавивския си хотел, Джорджо Феличи гледа повторението на включването на Том Шуайкър в „Международен кореспондент“. Все още нямаше вести за състоянието на италианката. Замисли се за времето, когато беше държал ония стегнати малки гърди на мушка. Щеше да е жалко, ако жената останеше жива, обаче съобщението, че Донели ще участва в мирната церемония му бе дало една идея. Измъчваше го проблемът как да елиминира кардинал Донели и после да не бъде заловен. Този план спокойно можеше да успее. Ако кардиналът загинеше в резултат на атентат срещу министър-председателя на Израел, неизбежното следствие щеше да се съсредоточи върху Кауфман. Смъртта на Донели щеше да бъде обяснена като злополука. Джорджо знаеше, че Юсеф Сартави изпитва дълбоко вкоренена омраза към израелците, но дали това щеше да е достатъчно, за да убие израелския премиер наред с Донели? Извършването на политическо убийство в Израел щеше да бъде изключително трудно.

Феличи вдигна мобифона си и набра кода на обезопасения телефон на държавния секретар. Очакваше кардиналът да е в мрачно настроение и не се излъга.

— Петрони!

— Обажда се Джорджо Феличи, Лоренцо. Току-що гледах съобщението, че кардинал Донели е поканен на церемонията по подписването на мирния договор в Йерусалим — каза той, като запази за себе си факта, че се е добрал до свитъка Омега.

— Само че той няма да отиде, Джорджо. Поканата не е одобрена от светия отец, нито от мен, естествено. — Петрони кипеше от яд и съскаше думите по телефона.

— Съветвам те да му разрешиш, Лоренцо — спокойно отвърна сицилианецът. — Така ще имам възможност да привлека подкрепата на хората, от които се нуждая, за да изпълня уговорката ни.

Държавният секретар не отговори веднага. Беше притиснат в ъгъла и не можеше да се измъкне оттам.

— Ако се съди по резултатите от досегашните ти действия, Джорджо, не ми остава друг избор — ледено заяви Петрони и затръшна слушалката.

Феличи се усмихна. Петрони щеше да бъде полезен като папа, но дори да не го изберяха, в списъка на П3 имаше и други. Междувременно изпитваше огромно удоволствие да повърти безпощадно амбициозния кардинал на шиш, като го държи в неведение за местонахождението на свитъка Омега.

 

 

Давид стигна в отделението на третия етаж на огромната болница „Хадаса“ и почука на малкия външен офис.

— За мен ли, доктор Кауфман? Не беше нужно. — Старшата сестра се усмихна на красивия посетител с бинтована глава, който носеше дванайсет рози.

Давид отвърна на усмивката.

— Как е тя?

— Тази сутрин е много по-добре. Все още е малко потресена, затова ще я задържим под наблюдение още една нощ, обаче утре сигурно ще можете да я отведете вкъщи.

— Знам, че сега не е време за посещения, но може ли да я видя?

— Разбира се.

Той последва сестрата по коридора. До самостоятелната стая на Алегра ненатрапчиво седеше агент от Шин Бет. Предзнаменование за бъдещето, мрачно си помисли Давид.

По лицето на Алегра имаше охлузвания и множество ранички. Ръцете й бяха плътно бинтовани, ходилата също. За щастие раните й не бяха толкова опасни, колкото изглеждаха. Тя все пак успя да му се усмихне, докато Давид подреждаше цветята във вазата. После нежно я целуна по устните.

— Розите са прекрасни, Давид. Изобщо не подозирах, че си толкова романтичен — пошегува се Алегра, после настроението й стана сериозно. — Как е семейството на Ели? — попита тя. — Можем ли да им помогнем с нещо? — Сърцето й се късаше за стария келнер, дължеше му живота си.

— Разговарях с жена му — тихо отвърна Давид. — Справя се, доколкото може. Сигурна ли си, че все още искаш да участваш?

Алегра се приповдигна от възглавниците, наведе се към него и го хвана за ръка.

— Ако ти беше като онези, които искат да се борят срещу насилието с насилие, и смяташе, че няма друг начин, може би щях да се поколебая. От все сърце вярвам в мира, който ще постигнете вие с Йоси и Ахмед. Знам също, че много те обичам и няма да се откажа от теб толкова лесно.

Давид я погледна със замъглени очи. Тя му се усмихваше. Когато Алегра напълно се възстановеше, щеше да има достатъчно време да й разкаже за взлома в университета.