Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (53)

52.

Рим

След месата жизнерадостното сопрано се издигна над баритоните в хора, натрапчивата мелодия на „Tu es Petrus — Ти си Петър“ на Джовани Пиерлуиджи да Палестрина отекна в огромната базилика „Св. Петър“ и сто и петнайсетте кардинали, дошли в Рим да изберат наследник на Йоан Павел II, по двойки влязоха в Сикстинската капела, която скоро щеше да бъде изолирана от външния свят. Специалният комин беше готов, както и старата печка, в която щяха да бъдат изгорени бюлетините, заедно с химически свещи, за да оцветят дима. Черният дим щеше да означава, че никой кандидат не е получил две трети плюс един глас мнозинство, нужно за избора. Белият щеше да означава, че един кандидат е получил нужните седемдесет и осем гласа.

От двете страни на капелата под Микеланджеловата фреска на сътворението стояха шест реда маси и столове в три редици. В единия край при олтара бяха поставени маси за преброителите.

— Extra omnes^[1] — нареди на латински шамбеланът.

Това означаваше, че всички, които имат някаква спомагателна задача, включително двамата медици, трябва да опразнят Сикстинската капела, въпреки че нямаше да им позволят да се отдалечат повече от общежитието „Санта Марта“. Съгласно протокола длъжностите на главите на службите във Ватикана, включително Петрони, бяха временно суспендирани, освен на петима: шамбелана, викария на Рим, председателя на папския трибунал, архидякона на „Св. Петър“ и главния викарий на града държава Ватикан.

Джовани зае мястото си на втория ред отдясно. С изненада беше установил, че е следствен, ала това всъщност не го учудваше. Светата църква не за пръв път реагираше неистово срещу всеки, който оспори непогрешимостта на нейната доктрина. На всяко бюро имаше екземпляр от „Universi dominici gregis“, „Цялото Божие паство“ — новия правилник на папа Йоан Павел II за избор на неговия наследник.

Той се огледа наоколо. Кардинал Туку от Кения широко му се усмихна, както и предпочитаният от самия Джовани кандидат, кардинал Медичи от Еквадор. Патриархът на Венеция се надяваше, че за доброто на Църквата изборите ще бъдат кратки, ала ако продължаха два-три дни, поне щеше да има възможност да се види с много свои приятели.

Шамбеланът, кардинал Монети — слаб и нисък плешив мъж, вдигна ръка за тишина.

— Да се помолим — започна той: — „Всемогъщи Боже, ние, рабите Твои, Те молим за напътствие, защото сме се събрали в името Твое. Дай ни мъдрост да решим кой от нас да поеме огромната отговорност като наследник на Петър, върху чийто камък е основана Твоята Църква, чрез Христа Господа наш, амин“.

— Амин — присъедини се към хора на колегите си Джовани.

— Още веднъж ви напомням, Ваши Високопреосвещенства — напевно произнесе шамбеланът, — за положената от вас клетва да изпълнявате правилника за тези избори, да съблюдавате най-голяма поверителност за всичко, свързано с избора на римския понтифик и случващото се на това място, и ако ви изберат, да защитавате правата на Светия престол.

Шестима кардинали бяха избрани да помагат на шамбелана за провеждане на изборите — трима „преброители“ и трима „надзорници“, които трябваше да контролират преброителите. Шамбеланът им кимна с глава да раздадат бюлетините.

Джовани се усмихна в знак на благодарност, когато получи правоъгълния лист хартия с латинските думи „Eligo in suramum pontificem“ — „Избирам за първосвещеник“. Подчинявайки се на странното нареждане да промени почерка си, той написа името на кардинал Родригес Медичи и сгъна бюлетината. След това се нареди на опашката пред олтара, държейки бюлетината над главата си.

Кардинал Донели остави бюлетината си на блюдото, покриващо потира, и коленичи пред олтара, за да се помоли беззвучно на Светия Дух, после се изправи и каза:

— Призовавам за свидетел Христа Бога наш, който ще е съдия, че давам гласа си за онзи, когото смятам, че трябва да изберем. — И като наклони блюдото, плъзна бюлетината в потира.

След като всички гласуваха, първият преброител покри потира с блюдото и го разклати, за да размеси бюлетините. Когато преброителите под контрола на надзорниците се увериха, че в потира има само сто и петнайсет бюлетини, преброяването започна.

Първият кардинал преброител записа името от първата бюлетина и я предаде на втория си колега, който направи същото. Третият прочете името гласно пред цялата колегия.

— Кардинал Лоренцо Петрони — напевно произнесе той, продупчи листа през думата „Eligo“ и прокара през него конец, на който щяха да бъдат нанизани всички бюлетини, за да бъдат изгорени заедно.

— Кардинал Джовани Донели.

Джовани поклати глава, но се усмихна. Нямаше нищо лошо в това да получи един-два гласа, предполагаше той.

— Кардинал Родригес Медичи.

— Кардинал Лоренцо Петрони.

— Кардинал Даниъл Туку.

— Кардинал Джовани Донели.

След края на първото гласуване шамбеланът прочете резултатите:

— Кардинал Лоренцо Петрони, четирийсет и два гласа.

Кардинал Петрони едва-едва кимна с глава.

— Кардинал Джовани Донели, трийсет и два гласа.

Погледът на държавния секретар стана твърд. Донели. Съобщението за следствието явно имаше известно въздействие, но не достатъчно и Петрони се зачуди кой гласува за него. Той реши по време на обедната почивка да подсили опасността от ерес и дълго папско управление.

— Кардинал Даниъл Туку, двайсет и четири гласа.

Кардинал Петрони кимна на кениеца. Приблизително колкото предполагаше. Пак щеше да се наложи да повтори довода, че „още не му е времето“. Замисли се как да привлече Туку и неговия африкански блок на своя страна. Блок с двайсет и четири гласа, заедно с още един-два щяха да му осигурят най-малко седемдесет и да го изтласкат съвсем близо до вълшебното число седемдесет и осем. Знаеше, че щом един кандидат се приближи до него, обикновено печели следващия вот, защото всички други кардинали се втурваха да се наредят в печелившия отбор.

— Кардинал Родригес Медичи, двайсет и два гласа.

Кардинал Петрони отново кимна одобрително. По-трудно щеше да привлече латиноамериканския блок на освобождението, ала вече беше нарочил онези, които може би бяха уязвими. Другите гласове бяха пръснати по два-три и шамбеланът даде нареждане да изгорят бюлетините със свещ, така че от комина да излезе черен дим.

 

 

Йерусалим

— Все нещо трябва да сме в състояние да направим, Патрик — гневно каза Алегра, докато Патрик О’Хара я въвеждаше в дневната си.

— Съгласен съм с теб, Алегра, във всичко това си личи пръстът на Петрони, обаче проблемът е, че щом конклавът започне, кардиналите са изолирани от външния свят.

— На което Петрони несъмнено е разчитал — горчиво отвърна тя. — Посял е семената на съмнението в умовете на хората, които се колебаят за своя кандидат, за да осигури собственото си избиране, и после може да заяви, че това просто е недоразумение.

— Извинете, че ви прекъсвам, епископ О’Хара — повика го от прага сестра Катерина. — Том Шуайкър се обажда от Рим, да го помоля ли да ви потърси по-късно?

— Не, не, и без това тук сме в задънена улица, сестро Катерина. Ще се обадя от кабинета, но можете да ни поднесете чай тук.

Минаха почти петнайсет минути, докато Патрик се върне, но крачеше жизнерадостно и в очите му танцуваше гняв.

— Том ми се обади по личен въпрос, но си направих труда да засегна темата за снощното предаване и той е не по-малко бесен от нас. Има основание да вярва, че когато е бил епископ във Ватикана, Петрони е участвал в потулването на педофилски скандал в Църквата.

Епископът изложи обвиненията в общи черти. Том Шуайкър не беше казал много, ала Патрик имаше достатъчно голям опит, за да усети, че за журналиста въпросът е по-личен, и му бе казал, че вратата му винаги е отворена. Том беше отговорил с признателност, която потвърждаваше подозренията на О’Хара.

— Том ми каза, че преди излъчването на материала в Ню Йорк имало разгорещен спор. Само секунди преди началото на емисията водещата на Си Си Ен получила текст със заглавие „Гореща новина от Рим“. Когато обърнала внимание на датата, тя видяла, че информацията се е получила от офиса на Петрони близо седмица по-рано.

— Значи има връзка между Петрони и завеждащия отдел „Новини“ в Си Си Ен — заключи Алегра.

— Том е убеден в това.

— В такъв случай няма никакъв шанс Том да излъчи репортаж, предполагащ, че провеждането на следствие в такъв момент има политически причини. — Алегра все повече се разгневяваше.

— Това обаче не пречи на нас публично да отправим обвинения на Петрони — отвърна Патрик. — Обадих се на единствения човек в конклава, който има връзка с външния свят, шамбелана. Не възлагам големи надежди на това, но Том се съгласи да ни подкрепи. Шамбеланът побесня, но аз му казах, че медиите вече разпространяват тази информация и няма да изглежда добре, ако после се разчуе, че е отказал да се срещне с нас. За да го склоня, му дадох телефона на Том, да провери, ако иска. Трябваше здраво да го притискам, обаче накрая много неохотно се съгласи да ни изслуша.

Италианката в Алегра взе връх. Тя остави чашата си, наведе се напред и прегърна смаяния епископ.

— Ти си чудесен, Патрик!

— Не се въодушевявай много, Алегра — предупреди я ирландецът. — Той само се съгласи да се срещне с нас. Курията може да проявява ужасен инат. Давид ще дойде ли с нас?

— Не виждам защо не — твърдо заяви Алегра. — До изборите остават шест седмици. Определено може да напусне страната по лична работа, без всичко да се разпадне. Ако изберат Петрони за папа, това няма да е отстъпление само за Католическата църква. — Тъмните й очи пламтяха. — Като се има предвид съдържанието на свитъка Омега, това може да ускори гибелта на цивилизацията.

 

 

Рим

На излизане от Сикстинската капела кардинал Петрони успя да скрие раздразнението си, но към края на обедната почивка той ставаше все по-мрачен. Трябваше да остане насаме с кардинал Родригес Медичи и кардинал Даниъл Туку, ала двамата бяха потънали дълбоко в разговор помежду си вече над двайсет минути. Държавният секретар чакаше удобна възможност, ядосан, че трябва да дрънка общи приказки с кардинали, от които няма никаква полза.

Ако знаеше за какво разговарят Медичи и Туку, неговата самоувереност щеше да се замени с отчаяние и усещане, че властта бавно се изплъзва от изящните му пръсти.

— Поласкан съм от подкрепата, която получих, Даниъл — каза Родригес Медичи, — но ще трябва да разменя някоя и друга дума с един-двама от моите поддръжници, за да видя дали можем да застанем зад общ кандидат. Едно ми е ясно — ще бъде пълна катастрофа, ако изберем Петрони. Миналата седмица той безсрамно агитираше за себе си и като папа ще върне Църквата със сто години назад. Може би смяташ, че сега е много трудно да накараш Курията да промени мнението си за презервативите. При Петрони ще те отлъчат дори само за това, че си могъл да си го помислиш.

Даниъл Туку мрачно се усмихна.

— Да, мисля си също, че вероятността за трети Ватикански събор ще бъде сведена до нула. Ами това разследване на Джовани?

— Личи си пръстът на Петрони, Даниъл, наясно си с това, нали?

— Да, но дали другите са наясно?

Когато се върнаха в капелата, шамбеланът прочете резултатите от второто гласуване.

— Кардинал Лоренцо Петрони, четирийсет и осем гласа.

Държавният секретар скри ледената си ярост. Някакви си шест гласа повече на втория вот. Изборът му се отлагаше. Нещо не се връзваше.

— Кардинал Джовани Донели, четирийсет и два гласа.

Джовани поклати глава. Кардиналите около него го чуха да прошепва:

— Моля Те, Господи, недей. Моля Те, недей.

Кардинал Салваторе Бруно, който седеше точно насреща му, само се усмихна и окуражително му кимна с глава. Докато кардинал Петрони черпеше с шампанско и хайвер, старият наставник на Джовани също не беше седял със скръстени ръце преди конклава, тихо подкрепяйки кандидатурата на венецианския патриарх сред кардиналите, които високо уважаваха блестящия си млад колега. Гласовете за кардиналите Туку и Медичи бяха намалели главно по тяхно собствено настояване и двамата заговорнически се спогледаха. Питаха се дали това е целувката на смъртта за Петрони, или той ще задържи позицията си още двайсет и осем балотажа, за да спечели с обикновено мнозинство. Самият държавен секретар мислеше за същото.

От комина на Сикстинската капела повторно се вдигна черен дим, докато на римското международно летище „Леонардо да Винчи“ кацаше полет 401 от Тел Авив.

— Май че съм си сбъркал професията — прошепна епископ О’Хара на Алегра, докато следваха Давид и агентите от Шин Бет през един служебен изход и италианският митничар ги пускаше да минат.

— Buongiorno, signor, signora. Benvenuti a Roma.

— Има си и добрите страни — съгласи се тя.

Очакваха ги две коли и макар Давид да заяви, че е на частна визита и помоли да не й дават гласност, потеглиха с неизбежния карабинерски ескорт.

— Поне не се виждат репортери — каза на Алегра той, докато пътуваха в първата кола. Патрик се возеше във втората.

— Дай им време — ехидно отвърна младата жена.

— Не си справедлива. От години не са имали фотогеничен обект като теб в публичния живот. Голда Меир може и да беше страхотен държавник, обаче не беше голяма хубавица.

— Давид! — прошепна Алегра и наклони глава към шофьора и агента от Шин Бет на предната седалка. Нямаше защо да се безпокои, агентите от Службата за лична охрана се бяха захилили по-широко от Давид. — Мислиш ли, че медиите в Йерусалим ще надушат, че те няма?

— Най-опасният разследващ журналист в Йерусалим ще дойде с нас във Ватикана. На останалите ще казват, че съм по спешна семейна работа.

— Предполагам, че поне това е вярно. Джовани определено е член на семейството. Кога ще повдигнем другия въпрос? — попита тя и посочи с глава дипломатическото куфарче, което Давид не изпускаше от ръце, откакто бяха излетели от израелската столица. Вътре се намираше безценният свитък Омега.

— След конклава, ако бързо вземат решение. Иначе ще трябва да останеш сама тук.

— Да се надяваме, че ще побързат. — Тя сложи ръка на коляното му и се наведе да го целуне. — Много ти благодаря за това.

— Няма да е безплатно — моментално отвърна Давид.

— Ужасен си!

След половин час швейцарските гвардейци на Портата на св. Ана застанаха мирно.

Отец Томас ги въведе в разкошната чакалня на държавния секретар.

— Шамбеланът ви праща своите извинения, но ще се забави няколко минути. Да ви донеса ли кафе или чай?

— Той може и да се съгласи да ни приеме, но несъмнено е бесен при мисълта, че прекъсваме конклава — предупреди ги Патрик, когато отец Томас се оттегли. — Просто ще трябва да свирим по слух.

Малко по-късно страховете на Патрик О’Хара се оправдаха.

— И дума да не става, епископ О’Хара! — Очите и лицето на кардинал Монети изведнъж придобиха цвета на алената шапчица, която отчасти скриваше плешивото му теме. — Даже тези обвинения срещу кардинал Петрони да са верни, в което много се съмнявам, Светият Дух определя изборите и аз категорично няма да стана агент-провокатор — нито ваш, нито на когото и да е друг. — Шамбеланът се обърна към Давид. На Алегра й заприлича на освирепял териер. — Съжалявам, че не мога да ви помогна много, доктор Кауфман. Трябва да призная, че съм малко смутен от това, че евентуалният бъдещ премиер на Израел си позволява да се забърка в толкова евтини инсинуации. Ако се разчуе, това ще ви струва победата в изборите — предупреди той.

— Моето решение да дойда тук днес е продиктувано от едно-единствено нещо — спокойно заяви Давид. — Истината. Честно казано, Ваше Високопреосвещенство, Католическата църква прекалено отдавна потулва такива неща. Аз уважавам вашето решение. Моля и вие да уважавате моето.

— Отец Томас ще ви изпрати — студено отвърна кардинал Монети. — Извинете ме, трябва да участвам в конклава.

— Откъде са го изкопали? — попита Том, когато за ужас на охраната си тримата решиха да се присъединят към множеството, което се трупаше на площад „Св. Петър“ с надеждата да види бял дим от комина на Сикстинската капела.

 

 

Джовани излезе от Сикстинската капела и се оттегли в стаята си за молитви в почивката между вотовете. Отначало беше малко смутен, но когато срещу неговото име бяха прочели поразителните четирийсет и два гласа, първо се бе обезпокоил, а после и разтревожил. Той застана на колене, мислите му препускаха. Ами ако го изберяха? Невъобразимо. Утеши се с мисълта, че се е изравнил с Петрони и че на следващия балотаж ще пробие един от неговите приятели Родригес Медичи и Даниъл Туку. Всеки един от двамата, знаеше го, щеше да стане изключителен папа.

 

 

Кардинал Туку тихо си приказваше с неколцина кардинали от африканския блок.

— Добре го познавам, приятелю, той има блестящ ум и добро сърце. Що се отнася до другия въпрос, трябва ли да обръщаме внимание на съобщения в медиите, насрочени за разпространение в деня преди конклава?

В другия край на стаята Родригес Медичи също тихо разговаряше с неколцина от своите азиатски колеги. Кардинали от италианския блок внимателно слушаха Салваторе Бруно.

Малко по-късно навалицата на площад „Св. Петър“ изригна в овации, когато от комина на Сикстинската капела се вдигнаха облаци бял дим.

— Боже мой, Давид — въздъхна Алегра и го хвана за ръка. — Взели са решение! Моля те, Господи, нека не е Петрони! — От много отдавна не беше изричала молитва към Бог.

 

 

В Сикстинската капела шамбеланът бе обявил резултатите от третия балотаж.

— Кардинал Родригес Медичи, един глас.

Джовани държеше на своя кандидат докрай.

— Кардинал Лоренцо Петрони, дванайсет гласа. Кардинал Джовани Донели, сто и два гласа.

Джовани окончателно се обърка. Кардинал Салваторе Бруно го гледаше с грейнала усмивка от отсрещния край на капелата. Когато главата на Колегията на кардиналите се приближи по централната пътека, той си спомни думите на стария си наставник: „Ако ти предложат ключовете на свети Петър, приеми ги“.

— Приемаш ли своя каноничен избор за първосвещеник?

Джовани чу гласа му сякаш от много далече и отговорът заседна в гърлото му.

— Приемам го.

— И с какво име искаш да бъдеш известен?

— Йоан Двайсет и четвърти — без колебание отговори Джовани.

Церемониалмайсторът весело хвърли цели шест свещи заедно с бюлетините в огъня и на il capo di fuoco vigiliare^[2] можеше да се прости, задето си помисли, че безценната фреска на Микеланджело е в опасност, когато над Пиаца Сан Пиетро блъвна огромен облак бял дим. Кардиналът дякон излезе на главния балкон на „Св. Петър“, произнесе думите „Habemus papam“ и пълният с хора площад отново изригна.

— Имаме папа! Папа Йоан Двайсет и четвърти! — При споменаването на наследник на многообичния Йоан XXIII ревът на тълпата достигна кресчендо.

Когато видя Джовани да излиза на балкона на базиликата, Алегра се просълзи. Неговият секретар Виторио също избърса една сълза от окото си. Любимата му Църква, знаеше той, се намираше в добри ръце. Топлотата на усмивката на Джовани сякаш прегърна площада.