Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (39)

38.

Рим

Лоренцо Петрони с растящо отчаяние прочете разузнавателния доклад за вечерята на доктор Басети и кардинал Донели в Йерусалимския ресторант. Изборът на момент означаваше всичко и времето изтичаше. Скоро щеше да събере кардиналите от Курията във връзка с влошаващото се здраве на папата и вероятността за оттеглянето му. Беше убеден, че изправени пред опасността папата, а в резултат и Светата църква да изпаднат в кома, ще успее така да манипулира кардиналите, че да постигнат съгласие. Всички тези усилия обаче щяха да бъдат напразни, ако неговата кандидатура не останеше абсолютно неопетнена.

Петрони закрачи напред-назад из кабинета си. Знаеше, че целта на живота му може да се провали поради различни причини и до този момент вярваше, че напълно ги контролира. Поне жената не бе открила истинския свитък Омега, но трябваше да я държи под постоянно наблюдение. Що се отнасяше до обвиненията в изнасилване, той беше убеден, че може да ги отхвърли просто като отрече. Дори може би щеше да успее да ги използва в своя полза, привличайки съчувствие заради тази страхлива и напълно безпочвена атака срещу един почтен представител на Църквата. Ако се наложеше, с пари щеше да осигури свидетели, помисли си кардиналът, и започна да разработва темата — как Басети напуснала своя орден, за да се отдаде на разгулен живот и секс, искайки да вреди на хората, които са запазили непорочността си.

Донели бе друг въпрос. Знаеше, че ако успее да започне разследване на Ватиканската банка, венецианският патриарх ще го довърши. Това означаваше да поеме изключително голям риск, каза си Петрони, но също толкова голям бе залогът за ключовете на свети Петър и докато обмисляше изхода от това положение, адреналинът нахлу във вените му. Към Донели щеше да се наложи да приложи „италианско решение“. Жуженето на интеркома внезапно прекъсна мислите му.

— Петрони.

— Даниъл Къркпатрик от Си Си Ен е на втора линия, Ваше Високопреосвещенство.

— Лоренцо, come stai?

— Bene, grazie, e tu? — спокойно отвърна Петрони, автоматично преминавайки на дипломатичен режим.

— Благодаря, Лоренцо.

— Какво има?

— Пак Шуайкър. Проучва миналото на монсиньор Лоунърган, твоя представител в Йерусалим.

Петрони присви очи.

— Какво го интересува?

— Моите източници тук са сигурни, Лоренцо. Явно смята, че Лоунърган се е представял под друго име в някаква енория в Айдахо.

— Много ми е трудно да го повярвам, Даниъл, но ще направя нужните справки и ще ти се обадя.

— Ще съм ти много задължен, Лоренцо. Такива обвинения може да са много вредни за Църквата.

Настроението на Петрони се развали — поредният фактор от миналото му заплашваше да дестабилизира борбата му за ключовете на св. Петър още преди да се опита да манипулира конклава и изборите. Първо разследването на Ватиканската банка, а сега и това. Сякаш всички космически ветрове се обединяваха срещу него и мислите му запрепускаха, докато търсеше начин отново да овладее положението. Той отключи горното чекмедже на бюрото си, извади трийсет и осем калибровата берета „Чийта“, която държеше в кожена кутия, и се прицели в отсрещната стена на просторния си кабинет. Подобно на разследването на Ватиканската банка, ровичкането в миналото на Лоунърган, което щеше да разкрие участието на самия Петрони, можеше да провали кандидатурата му за папския престол, а той не можеше да го допусне. Навярно все още нямаше необходимост да убие журналиста, обаче ако онзи прекалено се приближеше до истината като Донели, щеше да се наложи. Като имаше предвид какво е заложено, държавният секретар реши на другата сутрин да поговори с Феличи. Избраното място за среща го накара да се усмихне. Сицилианецът можеше да дойде във Ватикана, само че не в неговия кабинет.

Църквата трябваше да се върне към дните преди Втория ватикански събор, когато нейната власт не беше оспорвана. Не биваше да допусне да успее нито Донели, нито Шуайкър, каквото и да му струваше това. В крайна сметка имаше само едно решение, което бе гарантирано.

Петрони влезе в базиликата „Сан Пиетро“ отдолу, през лабиринта от подземни проходи, които водеха към катакомбите под най-прочутата черква в целия християнски свят, незабелязан от тълпите туристи. Появявайки се иззад редицата изповедални, кардиналът се запъти към крайната, която беше запазил за себе си, и се вмъкна през задната врата. Той дръпна завесата, включи надписа „Occupato“^[1] и зачака.

Туристите навън прииждаха и си отиваха през Пиаца Сан Пиетро и през грамадните бронзови врати на базиликата, украсени през 1439 г. от Филарете с библейски релефи. Джорджо Феличи си погледна часовника, признателен за анонимността, която му осигуряваше навалицата. Кой знае защо изпитваше необичайна нервност. Разбираше необходимостта да се срещнат извън кабинета на Петрони и се възхищаваше на безпощадната дързост на държавния секретар. Даже някак си да се разчуеше за срещата, което беше крайно малко вероятно, тя можеше да се обясни с молба за изповед. Сигурно това бе причината за нервността му. Феличи не се беше приближавал до черква от малък, камо ли да влезе в „Св. Петър“. Той се вля в опашката пред детекторите за метал. Понякога обискираха отделни посетители. Днес нямаше оръжия.

Надписът над малката изповедалня с тъмна ламперия светеше, както и очакваше. Той небрежно се озърна наоколо. Никой не проявяваше и най-малък интерес към него и Джорджо се шмугна вътре.

— Прости ми, отче, защото съгреших — прошепна сицилианецът уречената парола, завършвайки с: — … и много от греховете ми бяха грехове на Мамона. — Петрони, мрачно си помисли Феличи, имаше странно чувство за хумор.

— Появиха се още два проблема и всеки от тях може да направи положението неовладяемо — започна направо по същество Петрони. — Има един журналист, Том Шуайкър…

Джорджо внимателно изслуша инструкциите за кореспондента на Си Си Ен в Близкия изток и нервността му постепенно се стопи. Доловил отчаянието на държавния секретар, той възвърна предишната си прозорливост и се зачуди защо някакъв репортер представлява толкова голяма опасност за Ватикана.

— Добре че в тая епоха на мобифони проследяването е лесно — спокойно рече той накрая. — Ако се наложи да предприемем последната стъпка, убийствата са нещо обичайно в Йерусалим, въпреки че тоя журналист е изтъкната личност и няма да е толкова просто.

— Si. Втората задача е още по-трудна — предупреди го Петрони.

— Втората задача наистина е далеч по-трудна — съгласи се сицилианецът, след като го изслуша. В кръговете на убийства и интриги, в които се движеха членовете на П3, Джорджо Феличи се беше научил да не се изненадва от различните заплахи, които се налага да бъдат елиминирани, ала сега за пръв път от него искаха да убие кардинал.

— Понякога сме си имали работа с провинили се видни банкери и промишленици, обаче се опитваме да го избягваме. Убийството на влиятелен човек може да направи живота адски некомфортен и очистването на кардинал няма да е изключение от това правило. Ще има неприятни последици.

В настъпилото мълчание Феличи грешно заключи, че Петрони просто се бори за ключовете на Петър. Дребният сицилианец имаше богат опит в премахването на конкуренти, както за свое нещастие бяха установили фамилиите Бонтате и Бускета в Палермо. Сега той долови уязвимост у Петрони от другата страна на изповедалнята и зелените му очи проблеснаха в сумрака.

— Даже конклавът да не те избере, пак ще ни бъдеш полезен като кардинал — снизходително рече той.

Държавният секретар мрачно се усмихна. Джорджо Феличи беше пионка, при това особено гадна, обаче щеше да му даде добър урок.

— И така да е, Джорджо, не става въпрос само за конклава — тук е заложено собственото ти оцеляване.

— На теб може да ти е неприятно да изгубиш изборите, дори от човек като кардинал Донели, обаче се съмнявам, че това ще се отрази на мен.

— Но разследването на Ватиканската банка ще ти се отрази и причината да те пратя срещу кардинал Донели е това, че той започна проверка на закупуването на Банко дел Сацердозио. Ако го изберат за папа, разследването на Ватиканската банка ще задълбае доста надълбоко.

Джорджо Феличи се почувства така, все едно е получил ляво и дясно кроше от Майк Тайсън в разцвета на силите му. Както бе коленичил, той неловко се размърда, проклинайки робската поза на изповедалните.

— Това никога не бива да се допуска — изсъска сицилианецът.

— Овладяването на Свещеническата банка във Венеция може и да ти е донесло много пари, приятелю, обаче прекратяването на нисколихвените заеми ще ти се върне тъпкано. — При други обстоятелства кардинал Петрони изобщо нямаше да помисли за енориашите на венецианския патриарх, но сега трябваше да натрие носа на дребния сицилианец със собствената му алчност. Знаеше, че организирането на убийството на Джовани Донели може да се окаже трудно, освен ако Феличи не е приклещен в ъгъла, и искаше да направи този ъгъл колкото може по-тесен.

— Кардинал Донели трябва да стане жертва на злополука — спокойно заяви държавният секретар, сякаш взимаше решение да избави куче от мъките му.

— Журналистът е достатъчно труден, какво остава за кардинала? Да не си се побъркал? — Джорджо вече беше бесен и зорко, като притиснат в ъгъла плъх, търсеше изход от положението. — Имаш ли представа колко ще струва това? Цената ще се измерва в милиони.

— Цената не е проблем, приятелю — отвърна Петрони. — Ватиканската банка ще плати, но ако се стигне дотам независими власти да отворят счетоводните книги, ще прекараш остатъка от живота си зад решетките.

Джорджо Феличи дълго мълча.

— Ще ти се обадя — рече накрая той. — Тоя път ще бъде изключително трудно.