Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Omega Scrool, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

47.

Наблус

Юсеф Сартави се бореше със задушаващата сила на нещо, което го притискаше. Опита се да се освободи, извика два пъти и се събуди, целият плувнал в пот. Сълзите му отново бликнаха, когато за пореден път преживя гибелта на семейството си.

Погледна си часовника. Четири. Почти всяка сутрин се събуждаше по това време. Знаеше, че няма да заспи пак, затова си направи кафе и се замисли за капитулацията на брат си пред неверниците. 11 септември беше показал на какво е способен ислямът, слава на Аллах. Сега перспективата за мир с израелците измъчваше душата му, но това не бе единственото, което го смущаваше. Трябваше да се срещне с Джорджо Феличи, а нямаше желание. Знаеше, че сицилианецът не се е зарадвал много на оплесканото отмъкване на свитъка, нито на оцеляването на жената, ала планът за журналиста продължаваше да е в сила и щяха пак да се опитат да убият доктор Басети. Юсеф беше предложил да се срещнат в парк, където трудно можеха да ги подслушат, а в близостта до Кнесета се криеше и ирония.

— Моите клиенти в Рим са много недоволни от загубата на свитъка Омега — мрачно заяви Феличи. След като свитъкът беше в него, той нямаше намерение да плати нито стотинка от парите на Ватикана.

Слабото, загоряло от слънцето лице на Юсеф и тъмните му очи останаха неразгадаеми.

— И са още по-недоволни от това, че досега не успяхте да се избавите от италианката.

— Не е толкова лесно да се очисти този обект. Сега тя е в кръга на премиера, въпреки че нашето момиче се приближи максимално и следващия път италианката няма да извади такъв късмет.

— Държите ли журналиста под наблюдение?

— Неговата СИМ карта сега е в същия мобифон, само че натъпкан с експлозив. Ако се наложи, веднага може да бъде елиминиран.

Джорджо Феличи презрително изсумтя.

— Няма да ви изплатим парите за свитъка Омега, докато не ни го доставите, обаче има начин да поправите грешката си и да си осигурите още повече средства за своята кауза.

Юсеф изслуша подробностите от новия план за италианския кардинал.

— Само че има едно условие — предупреди сицилианецът. — Ударът трябва да бъде нанесен в рамките на атентат срещу израелския премиер по време на мирната церемония.

Сартави не отговори веднага. Джорджо Феличи дори не подозираше, но палестинецът много беше мислил за атентат срещу премиера Йоси Кауфман, включително за възможността да провали мирната церемония, и вече имаше някакъв план. До този момент му липсваха финансови средства да осигури успеха му.

— Тази операция ще бъде изключително трудна и много скъпа. — Юсеф нямаше нужда да пита защо неверниците искат смъртта на един от своите духовници. — Охраната ще бъде засилена. Районът около Дамаската порта ще се пази по-добре от летище „Бен Гурион“. Бих могъл да вкарам камикадзе със съответния експлозив през кордона, обаче се съмнявам, че той ще успее да се доближи до централната група, преди да го повалят. Смъртта само на няколко обикновени израелски войници ще е равносилна на пълен провал.

— Лек самолет? — предложи Феличи.

Арабинът поклати глава.

— Мислил съм за това. Имам пилот, който е повече от готов да отмъсти за смъртта на жена си, само че го пазя за друго време. Дамаската порта се охранява прекалено добре. Самолетът може да излети само от Ливан или Йордания. Въздушната зона около Йерусалим е затворена и още щом нашият човек наруши одобрения план за полет, израелските изтребители ще го свалят. — Сартави сякаш изплю последните думи, после замълча за миг и се замисли.

След като брат му се бе съюзил с неверниците, ако получеше шанс, щеше да го убие. Този план също можеше да се изпълни, но знаеше, че трябва да бъде близо, а това означаваше, че и той може да загине. Знаеше също, че планът му ще успее само ако избере нужния експлозив, който много трудно се намираше. Слава на Аллах, сега най-после навярно имаше такава възможност и Юсеф щеше да си заслужи мястото в рая.

— И все пак операцията може да се проведе, само че ще бъде крайно рискована — заяви накрая той. — Ще струва значителна сума.

— Разбира се — съгласи се Джорджо. — Какво имате предвид?

— Ще са ми нужни поне шест кила семтекс.

— Непременно ли трябва да е семтекс?

Сартави кимна.

— Това е единственият експлозив, който бих могъл да се надявам да вкарам, и даже тогава ще трябва да измисля някаква хитрост — без да уточнява, отвърна той. — Семтексът е изключително стабилен и трудно се взривява случайно. Може да му бъде придадена всякаква форма, а това в нашия случай ще бъде от решаващо значение. Нещо повече, той няма мирис и полицейските кучета няма да го надушат.

— Възможно ли е изобщо да бъде засечен? — попита Феличи, впечатлен от професионализма на палестинеца, но и мислейки за проблемите около вкарването на експлозиви в Израел.

— Да, ако бъде облян в неутрони. Техниката за това е много скъпа и освен ако израелците не разполагат с разузнавателни сведения, едва ли ще използват такава дори на мирната церемония.

— Секретни ли са плановете ви?

— Подробностите от този план се разкриват само доколкото някой трябва да знае нещо конкретно. Изложих ви общите му очертания, защото иначе не можете да ни осигурите семтекса — студено поясни Юсеф.

Джорджо Феличи го познаваше само от няколкото разменени шифровани съобщения, ала изпитваше все по-голямо уважение към него.

— Нещо друго? — попита той.

— Двайсет милиона долара. Освен разходите. И платени предварително.

— Това е много голяма сума, приятелю.

— И рискът е много голям — невъзмутимо отвърна Сартави. — Хамас не се различава от никоя друга организация. За да продължаваме борбата, имаме нужда от средства.

— Има ли вероятност италианката да присъства на мирната церемония? — върна се към първия си обект Феличи.

— На първия ред — заяви Юсеф. — Възможно е да хванем и нея в мрежата — добави той, прочел мислите на сицилианеца.

Преди да замине за Рим, Джорджо Феличи остави шифровано съобщение за кардинал Петрони. Семтексът трябваше да се осигури чрез една от ватиканските компании, която произвеждаше експлозиви, и да се достави с дипломатическата поща.

 

 

Йерусалим

— Голям компромис — съобщи Давид, докато махаше на доброжелателите в болничното фоайе и придружаваше Алегра към очакващата ги правителствена кола. — Дадох на Онслоу почивен ден.

— Казваш го почти със съжаление — укори го тя.

— Е, половин ден. Ще го вземем от моя апартамент.

— От нашия апартамент! — прошепна Алегра и го сръга в ребрата.

— Как се чувстваш? Струва ми се, че вече си съвсем добре — рече Давид, като разтриваше удареното място.

— Нямам търпение да продължим. Обядваме и — в лабораторията, нали?

— Хм, нещо такова — отвърна той с типичната си усмивка.

След обяда потеглиха към епископ Патрик О’Хара в Стария град.

— Къде отиваме? — попита Алегра, когато видя, че не пътуват към хълма Скопус.

— Всичко ще ти се изясни — обеща израелецът със странно изражение.

На прага ги посрещна сестра Катерина и докато ги водеше нагоре по стълбището, думите й се сипеха една след друга.

— Давид! Алегра! Влизайте, влизайте. Много се радвам, че си добре, Алегра.

— Алегра! — Патрик я поздрави с протегнати ръце. — Всички се чувствахме зле. Със сестра Катерина щяхме да идваме днес в болницата, но ни казаха, че си добре. Много се радвам да видя, че си на крак.

— Извадих късмет, Патрик, благодаря. Явно още не ми е дошло времето — усмихна се Алегра. — Макар да съм малко озадачена защо сме тук, когато имаме страшно много работа. — И тя погледна въпросително Давид.

— Може ли, Патрик?

— Естествено, Давид. Тук сме в максимална безопасност.

Археологът отиде до голямата картина на стената и внимателно я спусна на пода, разкривайки стар стенен сейф. Той въведе комбинацията и извади два големи плика, които Алегра веднага позна.

— Само два ли? — загрижено попита тя.

— Евангелието на Тома и свитъкът Омега.

— Не разбирам. Какво се е случило със свитъка на Исая?

— Сутринта на атентата ми се обади Йоси. Един от неговите хора в Мосад му съобщил, че е възможно свитъците да са под наблюдение в лабораторията, затова прибягнах до помощта на Патрик и го вкарах в играта.

— С Джовани често сме разговаряли за свитъка Омега, Алегра, и от него знам какво се е случило с Йоан Павел Първи — включи се в обясненията епископът. — В университета фрагментите нямаше да са в безопасност — до лабораториите имат достъп прекалено много хора.

— Лаборантът с шарещите очи ли? — обърна се към израелеца Алегра.

Той кимна с глава.

— Намерен мъртъв в един телавивски гараж, колкото и да е странно, наред с агент от ЦРУ. Следяла ги кола от Мосад, обаче един камион я блъснал, когато пресякла на червен светофар. Онзи, у когото е пликът със свитъка на Исая, си мисли, че това е Омега.

— Значи повече от една група се опитва да се добере до него — заключи Алегра.

— Да, и докато смятаха, че свитъкът е при нас, щяха да ни наблюдават като ястреби. Надписах плика с буквата „омега“, но трябваше да поставя нещо вътре, нещо, което да ги заблуждава колкото може по-дълго, затова жертвах преписа на Исая. Надявахме се, че Мосад ще го върне, обаче… е, предполагам, че няма идеална служба за сигурност — малко разочаровано рече Давид, — но поне оригиналът на Исая все още е в Светилището на книгата.

Алегра се усмихна.

— Какви сте ми заговорници вие двамата! Тук сигурно е последното място, където някой ще се сети да търси.

— В някой предишен живот съм бил сред шпионите на Навуходоносор — подхили се Патрик. — С удоволствие бих останал, но имам среща оттатък улицата — кимна с глава към черквата на Божи гроб той. — Въпреки че с нетърпение очаквам да узная какво има в свитъка Омега.

— Това ще отнеме бая време, Патрик — посочи Давид. — Мерси, че ни пускаш във всекидневната си.

— Интересно, че няколко групи търсят свитъка — продължи Алегра след излизането на епископа. — Макар че имам известна представа коя е едната от тях.

Израелецът кимна.

— Петрони и неговите момчета. Възможно е все още да ни наблюдават, затова ще ги заблудим, че продължаваш да работиш върху фрагменти в лабораторията, въпреки че ако си мислят, че Омега вече не е при нас, за известно време ще ни оставят на мира.

— Колко време ще отнеме подреждането на фрагментите?

— Трудно е да се каже, но след като частите от свитъците вече са разделени, задачата ни много ще се улесни. Йоси ми съобщи, че подготвят мирната церемония за след два месеца, доста преди завръщането на Лоунърган. Да се надяваме, че дотогава ще сме близо.

— Трябва ли да върнем другите фрагменти в хранилището?

— Има много време. Предпочитам да изчакам, докато можем да върнем трите части от свитъка Омега, които бяха залепени за капака на ковчежето, и да го направим наведнъж. Един мой приятел реставрира стари книги и пергаменти. Той може да преписва документи и да им придава вид на стари. В този случай — много стари.

— Интересни приятели имаш — подхвърли Алегра.