Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (51)

50.

Рим

— Avanti!

— Изявлението за пресата, Ваше Високопреосвещенство. — Монсиньор Сервини, завеждащ пресслужбата на Ватикана, подаде изключително важното комюнике на кардинал Петрони.

Светът чакаше, докато държавният секретар проверяваше всяка дума:

„Светият отец почина в 21:37 тази вечер в личните си покои… В 20:00 в стаята на папата започна отслужването на меса за трета неделя след Пасха под ръководството на…

Последните часове на светия отец бяха белязани от непрекъснатата молитва на всички онези, които го подкрепяха в благочестивата му смърт…“

Лоренцо Петрони провери точността и въздействието на изявлението, преди да го върне на видимо смутения монсиньор Сервини.

— Разпространете го — нареди държавният секретар и се отпусна назад на стола си, замислен за бъдещето.

Макар и след още няколко заседания, някои кардинали от Курията начело с възрастния, ала твърд кардинал Кастилионе все още не бяха убедени в необходимостта от оттегляне на папата. Петрони беше изтъкнал различни аргументи, включително задължението да поставят доброто на Светата църква над всичко останало и нуждата да дадат покой на светия отец поради влошаващото му се здраве, но напразно. Дори неособено завоалираното напомняне за огромната вреда, която можеше да бъде нанесена на останалата без никой на кормилото Църква, ако понтификът изпадне в кома, не бе достатъчно, за да въздейства на Кастилионе. Петрони доволно подсмръкна. Сега нямаше да има нужда от гласовете на Стария бик и останалите от неговия кръжец за плетиво. Упоритият дърт папа най-после беше умрял.

Държавният секретар натисна бутона на интеркома още щом монсиньор Сервини излезе.

— Можете да започнете да се обаждате по реда на списъка, който ви дадох.

— Веднага, Ваше Високопреосвещенство.

Малко по-късно червеният телефон на бюрото му тихо иззвъня.

— Кардинал Фритш от Берлин, Ваше Високопреосвещенство.

— Hans! Wie gehts? — Петрони използва родния език на архиепископа на Берлин, за да го поласкае, а не от учтивост. — Zehr gut, zehr gut!^[1] Новините тук не са добри, Ханс. Макар и да не е неочаквано, това все пак ще ти дойде като шок, както и за всички нас тук, но исках лично да ти се обадя, преди да разпространим изявлението. Светият отец почина преди по-малко от час, в девет трийсет и седем наше време…

Кардинал Петрони едно по едно отметна имената на сто деветдесет и четиримата кардинали от списъка на бюрото му. Един по един те лично бяха информирани за огромната скръб на държавния секретар от кончината на папата. Последният в списъка беше Даниъл Къркпатрик.

— Къркпатрик.

— Лоренцо.

— Тук е много тъжен ден, Даниъл. Вашият репортаж беше изключителен и исках лично да ти благодаря. Както и отразяването на атентата в Йерусалим — добави Петрони, подчертавайки истинската причина за обаждането.

— Благодаря, Лоренцо, много любезно да ми се обадиш в такъв тъжен момент. Папата много ще ни липсва, но не мога да кажа същото за някои от ония араби в Йерусалим. Никога не се доверявай на арабин, особено мюсюлманин.

— Напълно съм съгласен, Даниъл, те са сключили сделка с дявола.

— Въпреки че кардинал Донели, изглежда, изцяло ги подкрепяше — отвърна Даниъл Къркпатрик, озадачен защо толкова висш представител на единствената права религия се съюзява с вярата на терористи.

— Още една причина да ти се обадя, Даниъл.

След няколко минути кардинал Петрони затвори слушалката. Също като за отразяването на мирната церемония, той беше убеден, че и очернящият репортаж за Донели ще бъде излъчен. Като се имаха предвид изявленията на Донели от Йерусалим, репортажът щеше да изглежда правдоподобен, макар и впоследствие да не се окажеше верен. Изборът на момент означаваше всичко и информацията щеше да се разпространи точно преди всички кардинали да бъдат заключени на конклава, за да не може някой от верните хора на Донели да я опровергае. Петрони се усмихна. Почти усещаше тежестта на ключовете на свети Петър в джоба си.

Йерусалим

Джералдин се запъти обратно към студиото и набра новия номер на Том, който й бяха дали.

— Нов номер, а, Том?

— Прекалено много хора знаеха предишния — поясни той, без да споменава, че техникът, който беше прегледал мобифона му, бе установил, че е натъпкан със семтекс.

— Ще започнем с обичайното обобщение, после ще включим теб — каза водещата. Двамата обсъдиха стандартното встъпление и след пет минути Джералдин включи в ефир Том, за да осведоми десетте милиона зрители за новините около бомбения атентат. — Започваме поредния репортаж за атентата в Йерусалим. Сега ще чуете нашия кореспондент Том Шуайкър, който ще направи важно съобщение.

Четиримата най-висши членове на новата Либерална партия на справедливостта, сред които възрастният държавник и вицепремиер Гидеон Визел, мрачно влязоха в кабинета на медицинския управител и един по един изразиха съболезнованията си. Гидеон погледна колегите си, после Давид.

— Надявам се, не възразяваш, Давид, но проведохме неофициално заседание и имаме предложение за теб. — Старческите му очи отразяваха смесица от скръб и надежда за бъдещето.

Археологът кимна.

— Засега се пада на мен да поема премиерския пост. Опозиционните партии са готови да ме подкрепят и няма да настояват за оставка на правителството. Това ще осигури известна стабилност за момента. Аз бях съгласен с всичко, за което се бореше баща ти, но съм стар човек и повече съм свикнал да работя зад кулисите, отколкото пред прожекторите и камерите. Насрочихме заседание след един месец, което ще ни даде нужния период за траур и размисъл, но възнамеряваме да излезем на изборите с нова личност, която да замени баща ти като министър-председател на Израел. Ако се съди по реакцията на хората, с които имахме възможност да разговаряме, решението ще бъде единодушно.

След като делегацията ги остави сами в кабинета на медицинския управител, Алегра прегърна любимия си и дълго го притиска към себе си. Давид тихо заплака на рамото й.

— Двамата много ще ми липсват — промълви той.

Младата жена избърса очите му и Давид мрачно се усмихна.

— Благодаря. Нали разбираш, че животът ти повече няма да бъде същият?

— С теб съм до края, Давид. Никога не съм била по-сигурна в нещо — през сълзи отвърна тя.

— Е, медиите чакат. Нещо, с което се опасявам, че и двамата ще трябва да свикваме.

Доктор Давид Кауфман и доктор Алегра Басети заеха местата си до Гидеон Визел пред огромното множество от репортери, струпало се на главния вход на болницата. Пръв говори Давид, важен момент, който не остана незабелязан от израелската нация.

— С огромна скръб трябва да съобщя за кончината на моя баща, премиер-министъра на Израел, професор Йоси Кауфман, и майка ми Мариан, негова съпруга от дълги години — каза той и замълча за миг, за да възвърне самообладанието си. — Аз изгубих велик баща и прекрасна майка, а Израел изгуби двама от най-достойните си граждани. След съответния период от време членовете на Либералната партия на справедливостта ще се съберат, за да изберат нов ръководител на тази велика нация. Сега не е моментът за политически изявления, но това ще стане известно съвсем скоро и предпочитам да го чуете от мен. Помолиха ме да се кандидатирам и аз отговорих положително. Признателен съм за доверието и съчувствието, които бяха проявени към мен тази вечер, и се надявам, че след време ще заслужа доверието на целия израелски народ. Дотогава вицепремиерът Гидеон Визел, един изключително честен и мъдър човек, ще поеме ежедневното ръководство на правителството. Той се радва на нашата пълна лоялност и подкрепа. И накрая, настоявам за спокойни и хладнокръвни дебати, преди да направим каквито и да е изводи за това последно зверство. Известно ми е, както и на мнозина от вас, убеден съм, че в атентата е замесен братът на палестинския президент. Надявам се, че следствието ще хвърли повече светлина върху това, но що се отнася до палестинския президент, искам да знаете, че познавам Ахмед Сартави и споделям уважението на баща си към него и като ръководител, и като човек на мира. Надявам се, че ще можем да оставим тази трагедия зад гърба си и ще продължим напред, за да изпълним мечтата на баща ми за мир и благоденствие на двата велики народа.

Давид Кауфман имаше повече право от всеки друг израелец да иска възмездие и все пак настояваше за мир. Той щеше да ръководи страната със собствения си пример.

Алегра и Давид почукаха на вратата на Джовани на седмия етаж в огромната болница.

— Avanti! Avanti! — Той бе повдигнат на възглавници. Уморената му приветствена усмивка бързо угасна. — Много съжалявам, Давид. Да познавам родителите ти беше удоволствие и чест за мен.

— Благодаря, Джовани — мрачно се усмихна археологът.

— Баща ти така и не престана да ме удивлява. След всичко, което е преживял през Холокоста, той успя да използва този си опит по начин, който ще промени отношението към палестинците. Йоси беше реална надежда за мира.

— Надявам се, че и аз ще съм в състояние да направя същото. Той беше прекрасен пример за подражание.

— Как си? — загрижено попита Алегра.

— Добре съм — тъжно отвърна Джовани. — Явно още не ми е дошло времето.

— Когато те изпишат, трябва да се настаниш при нас — настоя Давид. — Обещавам, че секретната служба няма да бъде прекалено натрапчива. С Алегра имаме да ти покажем нещо много важно.

Преди Джовани да успее да отговори, на екрана на телевизора, който тихо работеше в стаята, се появи говорителят на Ватикана.

— Светият отец почина в 21:37 тази вечер в личните си покои…

Джовани, Алегра и Давид, заедно с милионите по света, тъжно изгледаха потвърждението за кончината на папата.

— Първото общо събрание на кардиналите ще се проведе в десет часа сутринта в понеделник, четвърти април, в зала „Болоня“ на Апостолическия дворец — завърши говорителят.