Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Omega Scrool, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ейдриън д’Аже. Свитъкът Омега

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Татяна Михайлова

ISBN: 954-585-694-7

История

  1. — Добавяне

22.

Милано

Алегра изпитваше силно вълнение, докато заедно с професор Росели се отправяше на първата си голяма публична лекция. Аулата побираше над четиристотин души и когато двамата с научния й ръководител се качиха на подиума, тя забеляза, че залата е препълнена. Продължаваха да прииждат студенти, преподаватели и граждани и сядаха по пътеките.

— Каква публика само! — прошепна Росели. — Сигурно е заради хубавите ми очи!

— Радиовъглеродното датиране е разработено през годините след Втората световна война от научноизследователски колектив под ръководството на професор Уилард Ф. Либи в Чикагския университет — започна тя, след като научният й ръководител я представи. — Смята се, че неговото откритие е оказало изключително силно влияние върху нашето мислене, и в резултат през хиляда деветстотин и шейсета година професор Либи получава Нобелова награда за химия. Не всички тук познавате принципите на радиовъглеродното датиране — продължи Алегра, — затова, ако позволите, ще започна с кратко обобщение. — Тя включи аспектомата и извади химикалка от джоба си.

— Въглеродът е един от най-масовите елементи във вселената. Той е един от първите елементи, появили се скоро след Големия взрив преди дванайсетина-тринайсет милиарда години. Голямата му част се състои от стабилен въглерод, която наричаме въглерод дванайсет. Въглеродът обаче съществува и като въглерод четиринайсет, който е нестабилен и радиоактивен и с времето се разпада, като отделя енергия във формата на електрони и се преобразува в азот.

Алегра се отдалечи от аспектомата и застана пред катедрата.

— Някои от вас ще попитат: „И какво от това? С какво ни помага това да датираме нещо като свитъците от Мъртво море например, нещо с толкова голямо значение за църковната доктрина?“ — добави тя, вперила очи в мъжа на първия ред с жълто карирано спортно сако, който енергично клатеше глава. — Професор Либи и неговият колектив открили, че въглерод четиринайсет има период на полуразпад пет хиляди петстотин шейсет и осем години, така че, ако отначало имаме количество от сто грама, след пет хиляди петстотин шейсет и осем години ще останат само петдесет, след още пет хиляди петстотин шейсет и осем години — двайсет и пет и така нататък. Този постоянен темп на разпадане е ключът към радиовъглеродното датиране, защото съотношението между въглерод четиринайсет и стабилния въглерод дванайсет може да се измери съвсем точно.

В прожекционната кабинка в дъното на аулата Джорджо Феличи си сложи фини кожени ръкавици, отвори очуканата си кутия за инструменти и извади руска „винтовка снайперская специалная“ със заглушител. Незабелязано за всички присъстващи той опря цевта в един от квадратните отвори и фокусира мерника върху професор Росели, който седеше на подиумната маса. После с опитно движение насочи оръжието към доктор Басети. Стегнати малки гърди, безпристрастно си помисли сицилианецът и бегло се запита как ли е тя в леглото.

Алегра обясни, че растенията получават всичките си въглеродни атоми от атмосферата, а животните и хората — от изядените растения.

— Ето защо във всеки даден момент съотношението между въглерод четиринайсет и въглерод дванайсет в растенията, следователно и при хората и животните, е същото като в атмосферата.

За да довърши увода си, тя изложи същността на теорията.

— Когато растението, животното или човекът умират, поглъщането на въглеродни атоми прекъсва. В този момент съотношението между въглерод четиринайсет и въглерод дванайсет е равно. Въглерод дванайсет е стабилен и количеството му в тялото остава неизменно. В момента на смъртта количеството въглерод четиринайсет започва да намалява. Като измерваме точното съотношение между въглерод четиринайсет и въглерод дванайсет, ние получаваме възрастта на пробата. Това повдига някои интересни въпроси за еволюцията на човека в рамките на сравнително краткия период от стотици хиляди години в сравнение с възрастта на Земята, която се измерва в милиарди.

Алегра продължи на високи обороти. Със зашеметяващ низ от диапозитиви тя представи основните методи на газов пропорционален анализ, течна сцинтилация и мас-спектрометрия и обясни тяхното приложение за датиране на археологически находки и в други области. След четирийсет минути завърши лекцията си под спонтанен взрив от аплодисменти.

— Браво, харесаха те, аз също — одобрително прошепна професор Росели. — Освен може би онзи ниския на първия ред, който си пада по ярките цветове — добави той, затиснал с шепа микрофона.

Мъжът със спортното сако пак клатеше глава, докато професорът обявяваше, че Алегра ще отговаря на въпроси от публиката, и пръв вдигна ръка.

Росели му кимна и непознатият скочи на крака, зачервен и възбуден.

— Казвам се Уолтър Ч. Уитикър Трети — с писклив, по южняшки провлачен говор се представи той — и представлявам преподобния Джери Бъфет от Евангелисткия център за Христа „Бъфет“ в Атланта, щата Джорджия. — Той беше нисък, с оредяваща рижа коса, луничава кожа и тънки мустачки.

— Като че ли не можехме да се сетим сами — заговорнически й прошепна професор Росели, преди Алегра да се върне на катедрата.

— Смятам, че вие с професор Росели сериозно сте се заблудили, доктор Басети. След неговата лекция аз ще му задам няколко въпроса, които ще сринат теорията му за произхода на ДНК, но вашата теория, че с помощта на метода въглерод четиринайсет можете да датирате неща като свитъците от Мъртво море, е пълна безсмислица. Според резултатите от радиовъглеродното датиране ние трябва да повярваме, че светът е на милиарди години, но Библията показва, че този метод е чисто и просто грешен. „Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена“ — цитирам Марк, десета глава, шести стих. Ако приемем вашата наука за истина, в Библията няма да има никакъв смисъл.

— Амин — прошепна някой отпред достатъчно високо, за да го чуят на няколко реда назад и да предизвика хихикане в аулата.

Уитикър невъзмутимо продължи.

— Абсолютно нелогично е човекът да се е появил след милиарди години, защото в Библията съвсем ясно е казано, че той е бил на Земята още от самото начало на създанието. И тъй като човекът се е появил едва преди няколко хиляди години, откъсите от Марк имат смисъл само ако светът е на същата възраст, което е очевидно, защото Библията е Словото Божие.

Алегра мислено изпъшка и стрелна с поглед професор Росели, който й отправи типичното си намигане. Явно всичко това страшно много му се нравеше и мъжът с пъстрото сако изобщо не можеше да се мери с него.

— Имате ли конкретен въпрос, господин Уитикър? — попита професорът.

— Ще стигна и до това, господин професор. Непременно ще стигна и до това. Потопът, доктор Басети. В Битие ясно се отбелязва, че всички планини на Земята са били залети на дълбочина шест метра.

Което в случая с Еверест прави само някакви си 8715 метра и се е стигнало дотам само за четирийсет денонощия, по 225 метра дъжд дневно. Какъв порой, какъв потоп, саркастично си помисли Алегра, вече готова да оспори догмите както никога дотогава.

— Потопът покрил огромни количества въглерод дванайсет, които, подчертавам, повишават, а не намаляват сравнителното количество въглерод четиринайсет, впоследствие погълнато от растенията. И това ги прави да изглеждат много по-стари, отколкото са в действителност.

— Ако не възразявате, господин Уитикър, тук има и други присъстващи. Моля доктор Басети да отговори на вашите твърдения. — На професор Росели му бе писнало.

— Не мога да си представя по-важен въпрос от библейската истина, но с интерес очаквам отговора на уважаемата госпожа.

Евангелистът от Дълбокия юг най-после седна. Алегра се огледа наоколо. Мнозина от присъстващите, особено студентите, открито се хилеха, ала ръкавицата беше хвърлена, и от нея явно се очакваше да отговори.

— Благодаря, господин Уитикър. Вие повдигате някои интересни въпроси. Ще си позволя да повторя, че радиовъглеродният метод не датира до точната година.

Уолтър Ч. Уитикър Трети се подсмихна.

— Ние обаче постигаме точност до няколко десетилетия, а когато става дума за десетки хиляди години, това е доста малко отклонение. В случаите на възраст от петдесетина хиляди години, колкото и да е точно радиовъглеродното датиране, ние все пак го проверяваме и за тази цел сравняваме резултатите с метода на дървесните пръстени или така наречената дендрохронология. — Алегра показа диапозитив на величествен бор в калифорнийската Бяла планина на възраст над четири хиляди години.

— Дърветата образуват по един пръстен годишно и ако сравним концентрацията на въглерод четиринайсет в дървесни пръстени с известна възраст, можем точно да проверим своята датировка на всяка проба.

Господин Уитикър вече не изглеждаше толкова самодоволен, обаче още не се предаваше.

— Покажете ми дърво на възраст над шест хиляди години.

— Такива наистина няма, господин Уитикър — спокойно се съгласи Алегра, — но ние сме преодолели този проблем. Можем да разширим обхвата на тази теория, като използваме мъртво дърво от древни сгради, датата на чието построяване е точно установена.

— Струва ми се, че има въпрос в дъното — категорично се намеси професор Росели.

Публиката заръкопляска, зарадвана от победата над господин Уитикър и над теорията, че светът е вчерашен.

Джорджо Феличи спокойно настрои обхвата на измерените по-рано 77 метра и отново се прицели в гърдите на Алегра, която продължаваше да отговаря на въпроси.