Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (46)

45.

Йерусалим

— Йоси ще стане прекрасен премиер-министър, Давид, но се боя за вас двамата — каза Алегра, когато Ели се оттегли с поръчката им. — Някои от ултраортодоксалните евреи и заселниците са бесни.

Когато Давид и Алегра чукнаха чаши в наздравица за мира, двама младежи, увлечени в разговор край входа на Нумеро Венти, млъкнаха и се отдръпнаха настрани, за да направят път на красива млада жена. Васфийе Хатиб уверено влезе в претъпкания ресторант и се запъти към Давид и Алегра.

Ели излезе иззад бара. Беше я виждал веднъж и не го подтикна поразителната външност на младата хубавица, а дългогодишният опит и някакво шесто чувство, че нещо не е наред — никой от гостите му не очакваше никого и всички маси бяха заети.

— Какво обичате? — любезно се усмихна той и я потупа по рамото.

Когато девойката се обърна, проблесналата за миг загриженост в тъмните й очи не убягна на стария келнер. Тя пъхна ръка в джоба си. Ели видя жицата, инстинктивно завъртя палестинката и я обгърна с две ръце, но… закъсня. Васфийе натисна бутона и взриви почти два килограма амониев нитрат. В ресторанта се развихри ураган от летящи гвоздеи, дим и смъртоносни парчета стъкло и ударната вълна разтърси старите каменни стени.

— Алегра! — Давид тръсна глава и с олюляване се изправи на крака. От дълбоката рана отстрани на главата му струеше кръв.

Алегра беше седяла по-близо до момичето и сега лежеше неподвижно в локва кръв. В далечината се чуваше толкова добре познатият вой на приближаващи се сирени — кадрите с линейките щяха да бъдат показани в новините по цял свят.

— В началото на емисията — нов трагичен атентат в Йерусалим — започна Джералдин. — По първоначални данни жертвите са пет. Десетки са ранени, някои с опасност за живота.

При други обстоятелства това щеше да е просто поредната статистика, с която светът беше свикнал поради самата й периодичност, ала този път в атентата бяха пострадали роднини на премиер-министъра Кауфман и в репортажа показаха медицински работници, бутащи колички с ранени, на фона на разрушения и зловещи червено-сини въртящи се лампи. Картината се смени с входа на болницата „Хадаса“ в Еин Карем и пребледнялото лице на видимо потресения Том Шуайкър.

— Какви са последните новини, Том?

Въпреки личните си връзки с Давид и Алегра журналистът говореше спокойно и премерено.

— Поредната шокираща трагедия за жителите на Йерусалим с атентата в един от най-популярните ресторанти в града, Нумеро Венти — започна Том. — Пострадалите са много и сред тях е синът на премиера, доктор Давид Кауфман, както и един от най-известните учени в света в областта на археологическата ДНК, доктор Алегра Басети.

— Има ли информация за тяхното състояние?

— Стана ясно, че Давид Кауфман е постъпил в болницата с порезни и охлузни рани, но доктор Басети продължава да е в операционната и все още нищо не се знае за нея.

В Рим държавният секретар, предварително предупреден за атентата, беше залепнал пред телевизора и гневът му отново се разпали, когато споменаха името на жената.

— Това ще повлияе ли на мирния процес, Том?

— Колкото и да е трагично, съмнявам се, Джералдин. Министър-председателят Кауфман съвсем скоро направи изявление в този смисъл. Ето част от думите му.

Премиерът на Израел влезе в болничното фоайе и с тъжно изражение кимна на очакващите го репортери.

— Тази вечер ни сполетя поредната трагедия, част от прекалено проточилия се порочен кръг на кръвопролития и насилие. Искам да изразя най-искрените си съболезнования към хората, които са изгубили свои близки при този безсмислен атентат срещу невинни граждани. Искам виновните да знаят, че това само още повече затвърждава нашата решителност да постигнем справедлив мир. И за двете страни. — Показателен за далновидността на Йоси Кауфман беше фактът, че въпреки личната си трагедия той бе в състояние да избегне отмъстителните нападки на предишните правителства. — Искам всички израелци да знаят, че палестинският президент Ахмед Сартави беше един от първите, които ми се обадиха да изразят съболезнованията си към народа на Израел.

— Как ще се отрази това на мирния процес, господин премиер? — попита Том Шуайкър. Кореспондентът на Си Си Ен бе опознал израелския държавник и му се възхищаваше, но сериозните въпроси все пак трябваше да бъдат зададени.

— Преди две седмици с президента Сартави разпространихме проект за мирен договор. Днес не се е случило нищо, което да промени решимостта ни и двете страни са съвсем близо до мира. Този договор предвижда установяването на палестинска държава и определя времето за изтегляне на нашите заселници от Ивицата Газа и Западния бряг. Вече говорих за мъките, които ще причини това на някои израелци, но ние трябва да се върнем в договорените граници отпреди хиляда деветстотин шейсет и седма година и палестинците да получат земята си. Изтеглянето на заселниците ще се проведе по изключително щедър план за намаляване на данъците и икономическо стимулиране. Договорът урежда и обезщетение за близо осемстотинте хиляди палестински бежанци, които ще могат да се завърнат в новата държава Палестина. Създадохме Съвместен съвет за управление на Стария град в Йерусалим, с гаранции за религиозна свобода и достъп, при признаване на израелската столица Йерушалаим в сегашната столица Западен Йерусалим и на палестинската столица Ал Кудс в Източен Йерусалим. Освен това се договорихме за разрушаването на една стена, която, подобно на своя аналог в Берлин, решително се оказа грешка.

Мнозина журналисти бяха хипнотизирани от този миг. Там се твореше история.

— Знам, че ще ме извините, ако сега не отговоря на въпросите ви — приключи интервюто Йоси. — С най-голямо удоволствие ще го направя следващия път.

Повече никой не зададе въпрос на премиер-министъра Кауфман — проява на уважение към един истински държавник, и той излезе от претъпканото с репортери фоайе.

— Има ли някаква международна реакция към този проектодоговор, Том?

— Планът Кауфман-Сартави е далновиден, Джералдин. Това е не само мирен договор, той има много по-широк контекст. Сега стотици милиони долари, които по-рано са отивали за отбрана, ще бъдат пренасочени в една от най-мащабните близкоизточни инвестиционни програми в историята и двамата президенти са убедени, че ако успеят да установят стабилна среда, ще получат подкрепа от международната общност и особено от Европейския съюз. Ще бъдат създадени хиляди работни места във водния транспорт, транснационалните железници, канали, пътища, проекти за обезсоляване, образование и здравеопазване. Премиерът Кауфман и президентът Сартави мечтаят всички близкоизточни държави да заработят заедно като членки на консултативен съвет, подобен по форма на Европейския съюз. Европейските страни вече изразиха категоричната си подкрепа, особено Франция и Германия, въпреки че Съединените щати не са толкова ентусиазирани и като че ли имат резервирано мнение. Най-интересна е силната подкрепа от страна на Католическата църква.

— На папата ли?

— Не съвсем, но все пак от много високо равнище, от патриарха на Венеция, кардинал Донели. Твърди се, че той е приел поканата да присъства на мирната церемония, която ще се проведе под Дамаската порта.

— Професор Кауфман определено дава надежда на хората, Том, но някой поел ли е отговорността за последния атентат?

— Да, Джералдин. Хамас незабавно направиха изявление в този смисъл и заплашиха с още атентати, въпреки че това спокойно може да даде обратния ефект. Даже палестинците, изглежда, искат Кауфман и Сартави да успеят.

— Том, благодаря за включването в „Международен кореспондент“. А сега за ядреното напрежение със Северна Корея…

Петрони се пръскаше от гняв. Той се опита да подреди въртопа от мисли и да овладее пристъпа на паника, какъвто не беше получавал от години. Извади тъпоносата си берета „Чийта“ и притисна буза към успокояващия хлад на метала. Донели продължаваше да си е съвсем жив, а сигурно и жената. Оставащият препис на свитъка Омега все още не бе в негови ръце и държавният секретар знаеше, че журналистическото разследване на Лоунърган набира скорост. Поне здравето на треперещия стар понтифик се влошаваше, помисли си Петрони, и ако не друго, посещението на Донели в Близкия изток можеше да се отмени и да се разпространи съобщение до медиите, че не е спазен ватиканският протокол. Щом не можеше да го отстрани незабавно, щеше да го държи далеч от светлината на прожекторите. Участието на Донели в подписването на международен мирен договор с ония мюсюлмани, горчиво си каза държавният секретар, се равняваше на нещо като международно признание, което можеше да повлияе върху конклава. Петрони стисна ръкохватката на беретата по-здраво. Не можеше да търпи да не владее положението, изобщо не можеше, и сега се чувстваше по-категоричен от всякога да постигне желаните резултати.