Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Omega Scrool, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Ейдриън д’Аже. Свитъкът Омега

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Татяна Михайлова

ISBN: 954-585-694-7

История

  1. — Добавяне

44.

Йерусалим

При предварително уговореното почукване Юсеф Сартави отвори вратата на нелегалната квартира. Въпреки подготвяната операция, Васфийе Хатиб изглеждаше спокойна и невъзмутима, почти ведра. Едва деветнайсетгодишна, младата хубавица следваше социология в палестинския университет „Ал Кудс“ в Рамала. За да свързва двата края, тя караше линейка през почивните дни и тъкмо това я беше тласнало до пълно отчаяние. Когато израелски войници за пръв път обстреляха линейката й, Васфийе го отдаде на грешка, но през последните няколко месеца това се случи многократно и я раниха на два пъти. Униформата на Червения полумесец нямаше значение за израелските войници. Момичето прекалено често носеше умиращи деца на ръце, прекалено често се опитваше да спре изтичащата кръв на мнозина други, изгубили крак или ръка от израелско оръжие.

Юсеф се озърна навън и въведе Васфийе в къщата.

— Ресторантът е Нумеро Венти — съобщи той и посочи улица „Крал Джордж V“ и Ха Хистрадрут в указателя. — Заведението е скъпо и обектите често вечерят там. Имаш резервация за другата седмица. — Юсеф й подаде един плик. — Запознай се с разположението и облечи нещо стилно, но да не бие на очи. Когато се убедим, че познаваш обекта и напълно овладееш носенето на експлозиви, ще те поставим в готовност. Ще трябва да си в състояние да реагираш бързо, тъй като понякога ни предупреждават само един-два часа преди съответната резервация.

Васфийе спокойно кимна с глава. Той извади две снимки — обикновени фотографии на преподаватели и служители в Еврейския университет.

— Добре запомни лицата на неверниците. Когато настъпи моментът, ще трябва да се приближиш колкото може повече до тяхната маса, преди да взривиш пояса с експлозивите.

— Моето лице ще бъде последното нещо, което ще видят. — Васфийе усещаше, че най-после ще отмъсти за живота на невинните.

 

 

Тел Авив

Майк Маккинън чакаше да се заредят кодовете на компютъра му и на екрана да се появи последната сводка от Ешелон. Преди два дни беше постигнал важен напредък. В поредната сводка от Ешелон имаше разпечатка на разговор по мобифон, проследен от сателит до пряка на „Йехуда ха-Ямит“, недалеч от телавивското пристанище Яфа. Снабден с необходимите дипломатически разрешителни, Майк намери уличката и запуснат гараж под стара каменна сграда, но огледът не доведе до нищо повече. Сега беше получил последния засечен разговор и изглеждаше, че е улучил десетката.

„Операция Омега. Засечен разговор в Тел Авив. 00:12:26. «Ремонтът на сейфа одобрен и подпечатан. Действай утре в 15:00».“

Майк провери часовия пояс и после номера на мобифона. Отговаряше на разговора „Да, заел съм позиция. Те са на входа на пещера номер едно“. Явно съдържанието на сейфа имаше връзка с наблюдението на доктор Давид Кауфман и доктор Алегра Басети. Дали това не означаваше, зачуди се той, че двамата са открили нещо изключително важно? Толкова важно, че от Хамас да пратят някой да го вземе.

На другия ден малко след два и половина следобед Майк паркира бежовото си рено „Клио“ така че да може да наблюдава уличката, и зачака. Действаше сам и остро осъзнаваше факта, че взима решения, които директорът на ЦРУ основателно ще отхвърли. Нещо повече, тъй като засечените разговори по-скоро поставяха въпроси, отколкото даваха отговори, в разузнавателните сведения имаше огромни празноти. В Мосад нямаше много да се зарадват на опита за кражба на свитък, а без тяхна помощ Майк беше принуден да приложи план, основан на инстинкт — да следи човека на Хамас и да чака да му се отвори възможност.

Малко по-нататък по пътя Джорджо Феличи остави бинокъла си и се зачуди защо в ЦРУ проявяват интерес към някакъв свитък от Мъртво море. От Хамас може би се нуждаеха от малко помощ, помисли си той, и разсеяно опипа с ръка своята берета „Кугър“, скрита под сакото на Армани.

В 15:00 от един страничен вход излезе мургав арабин. Вратите на гаража под старата каменна къща не бяха от обикновения вид, които се накланяха, нито ролки. Това бяха големи, тежки дървени врати тип хармоника и якият арабин с известна трудност ги отвори. Малко по-късно той изкара навън тъмнозелен бус със златни надписи отстрани: „Лейбзол Сейфс Секюрити, ул. «Бен Йехуда» 84, Тел Авив“.

Уличката се намираше доста далеч от „Бен Йехуда“ и Майк Маккинън заключи, че макар навярно наистина да съществува, фирмата Лейбзол Сейфс Секюрити едва ли подозира, че притежава такъв бус.

Шофьорът явно не бързаше за никъде, докато маневрираха по улиците на Тел Авив, но щом излязоха на шосе 1 и магистралата за Йерусалим, бусът увеличи скоростта и агентът продължи да го следва от разстояние. След един час и три проверки, през които на буса му трябваше повече време да мине, отколкото на Маккинън, „човекът със сейфа“ стигна до Еврейския университет на хълма Скопус. След кратък разговор, по време на който пазачът на входа, изглежда, му обясняваше откъде да мине, арабинът влезе в кампуса. Понякога израелците бяха изключително отзивчиви, мрачно си помисли Майк и се зачуди дали да проследи буса вътре. Това само щеше да привлече внимание и затова реши да изчака в една странична улица, откъдето можеше да наблюдава входа.

 

 

Йерусалим

Давид се отби да види епископ О’Хара и после отиде на среща с Алегра в Нумеро Венти, като размишляваше за нейните поразителни резултати. Радиовъглеродното датиране се беше оказало лесно — 20–40 г. сл.Хр. — но дори с негова помощ ДНК анализите на двете хиляди фрагмента й бяха отнели близо два месеца. Поне есеите бяха използвали само три кози кожи, каза си той. В резултат на анализа фрагментите от евангелието на Тома, Големият свитък на Исая и свитъкът Омега бяха разделени в три големи найлонови плика. Тепърва обаче им предстоеше да се справят с изключително трудната задача да подредят късчетата от свитъка Омега.

— Честито, Давид! — Алегра вдигна чашата си с шампанско в чест на новия депутат в Кнесета.

Точно в този момент се появи Ели с менютата.

— Честит избор, доктор Кауфман — поздрави го и той. — Сега поне изглежда, че има шанс за мир.

— Надявам се, Ели, наистина се надявам и ти благодаря.

Наблизо в мюсюлманския квартал на Стария град, Юсеф Сартави донаместваше тънкия пояс с експлозиви, натъпкан с амониев нитрат. За максимален брой жертви вътре имаше над триста гвоздея и стоманени лагера. Васфийе повдигна елегантното си сако и той здраво уви пояса около тънката й талия.

— Преди да се наложи да използваш детонатора, го дръж в джоба си — инструктира я Юсеф, докато проверяваше дали сакото й покрива излизащата от пояса жица. — Ето ти сто шекела. Вземи такси, клиентите на Нумеро Венти не се возят с автобус.

 

 

Майк Маккинън претегляше възможностите си. На магистралата едва ли щеше да може да засече обекта, помисли си той — прекалено натоварено движение, прекалено много израелски патрули. По-добре да проследи арабския шофьор до Тел Авив. Всякакви по-нататъшни планове бяха прекъснати от появата на буса на входа. Агентът запали мотора и излезе от страничната улица.

Точно преди пътя за Наблус стигнаха до първата от няколкото случайни проверки и Майк неспокойно изчака шофьорът на буса да си покаже документите. Ако подозренията му, че в сейфа е бил свитъкът Омега, се окажеха основателни и израелските войници го откриеха, цялата му операция щеше да се провали. Фалшифицираните от Хамас документи трябва да бяха изработени професионално, каза си той, когато видя, че войниците махат с узитата си на арабина да мине.

Когато стигнаха до магистралата за Тел Авив, Майк разбра, че предположението му се е оказало вярно. И дума не можеше да става да му пресече пътя. Освен че ги спираха за проверка още два пъти, колите се движеха свободно и лесно можеше да простреля гумите на буса, само че навсякъде имаше израелски патрули и докато следеше арабина, агентът си наложи да запази спокойствие. Когато в предградията на Тел Авив движението се позадръсти и се спусна мрак, Майк се приближи до буса — не искаше да го изгуби из градските лабиринти. След половин час бусът отби в една уличка и американецът паркира максимално близо. Обикновено не шофираше с ръкавици, но този път те имаха друга функция и без да ги смъква, Маккинън извади пистолета си от жабката. Той се озърна наоколо и с облекчение установи, че е пусто. Благодари се и за малкото улични лампи в този квартал на Тел Авив. Агентът с бързи крачки се скри в сенките, движейки се така, че паркираните коли да го скриват от обекта.

Бусът беше спрял пред гаража и арабинът пак имаше проблем с отварянето на тежките врати. Като се криеше зад буса, Майк безшумно го заобиколи отстрани и се приближи само на две крачки от човека на Хамас, който вече псуваше на висок глас. Преценил, че няма да получи по-добър шанс, Маккинън обърна пистолета, за да удари противника си с ръкохватката по главата, но в този момент онзи се подхлъзна, политна напред и Майк го улучи по гърба. Арабинът бе обучен да реагира на изненадващо нападение отзад. Той падна на колене и с мощно замахване запрати невидимия си съперник във въздуха. Агентът се просна на пода на гаража и инстинктивно се претърколи с оръжие в ръка, навреме, за да види, че терористът също вади оръжие.

Фют. Фют. Фют. Майк натисна спусъка три пъти бързо един след друг и изстрелите на четирийсет и пет калибровия пистолет със заглушител прозвучаха невероятно високо. Тренировките в Ленгли не бяха отишли напразно. Арабинът се хвана за гърдите и пистолетът му се изтърколи под буса. Нещастникът се свлече сякаш в забавен кадър на пода. Омразата ясно се виждаше в очите му, ала гаснеше. Майк Маккинън хладнокръвно завлече трупа в дъното на гаража и вкара буса вътре. Вдигна трите гилзи и ги прибра в джоба си.

С помощта на микрофончето и слушалката, получени от момчетата в сутерена, агентът чу и последният обръщач да изщраква на място. Маккинън отвори вратата на стария сейф и огледа съдържанието му. Имаше само един плик, надписан отвън с дебел черен маркер: Ω.

Джорджо Феличи беше проследил Майк Маккинън от отсрещната страна на платното. Човекът на Хамас спокойно щеше да се справи с американеца, помисли си той, но за всеки случай се приближи.

За миг Феличи изпусна от поглед двамата мъже зад буса. После чу три изстрела от четирийсет и пет калиброво оръжие със заглушител и разбра, че е изгубил своя арабин. Решил да не рискува с онзи от ЦРУ в затвореното пространство на гаража, сицилианецът приклекна ниско. Движейки се покрай стената, той се прикри зад една паркирана кола.

След петнайсет минути американецът се появи с найлонов плик в ръка, бързо се озърна наоколо и се запъти към автомобила си. Джорджо извади своята берета и безшумно го последва.

Майк Маккинън чу шум, моментално посегна за пистолета си и се завъртя по посока на звука. В този момент един-единствен куршум го улучи между очите и той тихо се строполи на тротоара.