Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Omega Scrool, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

VI
2005

42.

Рим

Новата година започваше лошо за кардинал Петрони. Лабораторният техник в Еврейския университет не беше продал информация само на Юсеф Сартави. Директорът на L’Ècole Biblique отец Жан-Пиер ла Франси също със смайване научи за доктор Алегра Басети и нейния ДНК анализ на фрагменти от свитъци от Мъртво море. След потвърждението за проучванията на онази жена и вестта, че фрагментите може да са от легендарния свитък Омега, държавният секретар на Ватикана не се поколеба. Щеше да се наложи да я очистят и да си върнат свитъка. Сега Лоренцо Петрони с обичайната си безпощадност насочи вниманието си към по-неотложния въпрос със здравето на папата.

Интеркомът на бюрото му тихо иззвъня.

— Да, отец Томас? — Любезността на кардинала можеше да се отдаде единствено на присъствието на папския лекар професор Винченцо Мартинес.

— Кардиналите се събраха в зала „Борджия“, Ваше Високопреосвещенство.

— Благодаря, отец Томас. Можете да им съобщите, че ние с професор Мартинес веднага идваме. Както виждаш, Винченцо, въпросът е крайно деликатен — продължи той, като отново се отпусна на един от пурпурните дивани. — Оттеглянето на светия отец не е безпрецедентно, обаче е много трудно и на някои мои колеги ще им бъде неприятно дори само да си го помислят.

— Това ми е ясно, Лоренцо. В края на краищата разумът на светия отец все още е много бистър. — Лекарят запази за себе си опасенията, че състоянието на папата е далеч по-сериозно.

— Да, и е решен докрай да носи бремето на своето влошаващо се състояние. Между нас да си остане, Винченцо, най-страшният кошмар на Църквата ще бъде действащ папа в продължителна кома. Не проявявам неуважение към твоята професия, но в случая с папата успехите на съвременната медицина дават смесени резултати. Преди сто години лекарството на доктора често е било по-опасно от самата болест, а сега поддържаме живота на хората дълго време. За обикновения човек това може да бъде колкото утеха, толкова и проклятие. При папата е друго. Ако той изпадне в кома, Светата църква изпада в кома заедно с него. Аз мога да движа ежедневната работа тук, обаче ако Негово Светейшество не ми делегира извънредни правомощия, не могат да се ръкополагат епископи, нито да се взимат важни решения. Един папа на животоподдържащи системи може да означава сериозни проблеми за Църквата.

— И кой от кардиналите ще има смелостта да изключи животоподдържащите системи на папата… — замисли се професор Мартинес.

Това не беше толкова въпрос, колкото твърдение. Той за пореден път си спомни своята диагноза за Петрони, който използваше чар, манипулации и заплахи, за да наложи пълната си власт. Зачуди се дали държавният секретар би прибягнал до насилие, ако възникне такава необходимост. Този княз на Църквата излъчваше студенина, противна на Христа, както и безмилостна амбициозност, скриваща вътрешна неувереност, подозираше професорът. Ала не му беше работа да преценява годността на един кандидат за ключовете на св. Петър. Той трябваше да осведоми кардиналите от Курията за състоянието на Негово Светейшество, въпреки че не хранеше абсолютно никакви илюзии какви са мотивите на кардинал Лоренцо Петрони.

— Кой, наистина, Винченцо? Навярно е време моите колеги в Курията да узнаят всички факти. Да вървим.

 

 

— Наясно съм, че всички сте много заети, и ви благодаря за отделеното ценно време — започна със стилно встъпление Петрони, когато двамата с професор Мартинес заеха местата си на идеално полираната маса в зала „Борджия“. Той отлично знаеше, че нито един от кардиналите префекти на Ватикана не би посмял да пропусне такова заседание. В тайните лабиринти на куриалната бюрокрация информацията означаваше власт и както винаги, безпощадността на самия Петрони имаше пълен превес, ала се криеше под кадифената ръкавица на любезността и подкупващата дипломатичност.

— Помолих професор Мартинес да дойде при нас тази вечер, защото смятам, че е настъпил моментът всички вие честно да бъдете запознати със състоянието на Негово Светейшество. Тъй като това заседание не е официално, няма да се протоколира. Излишно е да споменавам, че казаното тук трябва да си остане между нас. — Държавният секретар учтиво кимна на папския лекар. — Задължени сме ви, професор Мартинес.

Той се прокашля и намести очилата си с рогови рамки върху големия си орлов нос.

— За мен е удоволствие да ви служа, Ваше Високопреосвещенство, ще ми се само да беше при по-приятни обстоятелства — заяви лекарят и обходи с поглед аленото море около масата. — Както знаете, Ваши Високопреосвещенства, папата от няколко години страда от паркинсон — прогресивно, дегенеративно неврологично разстройство, което засяга движенията на тялото.

— Лечимо ли е? — Въпросът зададе един от най-старите кардинали в Курията и префект на Конгрегацията за каузата на светците, Джулио Кастилионе, който принадлежеше към старата школа.

Вече надхвърлил обичайната седемдесет и пет годишна възраст за пенсиониране, когато след две години навършеше осемдесет, той нямаше да подлежи на избор за папа. Светият отец лично беше продължил назначението му и никой от присъстващите на заседанието не се съмняваше на кого е верен Кастилионе. „Стария бик“ явно не бе доволен.

— За съжаление не. — Професор Мартинес потвърждаваше нещо, което повечето вече знаеха. — Провеждат се много проучвания, но засега лечението се свежда до ограничаване на последиците от болестта, а не борба със самата болест.

— В Съединените щати не са ли получени някои обнадеждаващи резултати? — Този път въпросът идваше от кардинал Ринато Фиоре, префект на Конгрегацията за епископите.

— Предполагам, че имате предвид проучванията в Колорадския и Колумбийския университет, Ваше Високопреосвещенство, където чрез трансплантация на клетки се опитват да възстановят функциите на допамина. — Професор Мартинес внимателно подбираше думите си. — Медицинските изследвания в Съединените щати са доказали, че произвеждащи допамин клетки могат да оцелеят и да функционират след трансплантация. Това ни дава някои полезни насоки за бъдещи проучвания, но се боя, че докато се получат обещаващи резултати, имплантираните клетки не могат да се контролират напълно. Свръхпроизводството на някои вещества понякога предизвиква рефлекторни движения, които могат да бъдат крайно смущаващи.

— А настоящото състояние на светия отец? — попита кардинал Фумагали, префект на Конгрегацията за духовенството.

— Разберете, Ваше Високопреосвещенство, светият отец много отдавна е на лекарства. Една от особеностите на Паркинсоновата болест е това, че с времето последиците й постепенно се задълбочават. С напредването на болестта са нужни все повече лекарства и за съжаление все повече се проявяват страничните ефекти.

— С други думи, след време, професор Мартинес, лекарството престава да действа, така ли? — Намесата на Петрони целеше да насочи заседанието към взимане на решение в негова полза.

— За съжаление този момент вече сигурно наближава, Ваше Високопреосвещенство. Честно казано, освен проблемите с движението и писането, а понякога и с речта, Негово Светейшество все по-често страда от гадене и повръщане. Той не спи и все повече се уморява с увеличаването на дозата леводопа. Ще дойде време, когато лекарствата ще престанат да оказват ефект и публичните прояви може да се затруднят, дори да станат невъзможни.

— Ами умственото състояние на светия отец? — Кардинал Фиоре зададе въпроса, който до този момент никой друг не бе посмял да отправи, но това дойде прекалено много за Кастилионе.

— Някой трябва да забрани този въпрос! — изломоти старецът, вперил поглед в кардинал Петрони. — Не е наша работа като кардинали да седим тук и да обсъждаме умствените способности на светия отец, като че ли е обикновен свещеник, когото възнамеряваме да пратим в старчески дом.

— Разбирам, че някои от нас, че всички ние намираме това за ужасно, но Църквата не за пръв път се сблъсква с такива трудности — спокойно отвърна държавният секретар и се обърна към кардинал Кастилионе. — Всички на тази маса са натрупали богат опит и никой не може да се мери с вашия, но ако се наложи ръководството на Църквата да премине в наши ръце, трябва да сме готови за това.

— Говорите така, като че ли Негово Светейшество вече е полумъртъв — изсумтя Стария бик.

— Простете ми, Ваше Високопреосвещенство, било е неволно. Моля, продължете, професор Мартинес — каза Петрони със студени нотки в гласа.

— Ако ме питате дали Негово Светейшество разбира какво става около него, отговорът е недвусмислено „да“. Умът му все още е много остър. Обаче — предупреди папският лекар — някои пациенти имат проблеми с паметта за близки събития и все по-трудно разбират някои сложни въпроси. Светият отец е свикнал с крайно натоварен работен ден, което вече не е възможно. Това му причинява известен стрес, който още повече отслабва ефективността на лекарствената намеса.

Петрони огледа лицата на колегите си. Съвременната медицина не можеше да лекува тази болест, нито можеше да осигури спокойна смърт, това беше факт. В известен смисъл кардиналите също отказваха да приемат собствената си тленност, мрачно вкопчвайки се в старата непреклонна Църква, която обичаха. Държавният секретар щеше да ги притисне да вземат решение за оттеглянето на папата, само че не тази вечер.

— Благодаря, професор Мартинес — сложи край на заседанието той. — Дадохте ни повод за размисъл. Още веднъж ви благодаря. Предлагам, Ваши Високопреосвещенства, през следващите дни всички да посветим известно време, мисли и молитви на този сериозен въпрос, пред който сега е изправена Светата църква.

Докато се връщаше в покоите си, Петрони мислеше за това, че вече е съвсем близо до абсолютната власт. Не биваше да допусне нещо да се изпречи на пътя му — нито Донели, нито Шуайкър. И особено жената.