Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (31)

30.

Рим

Преспапието с екот улучи отсрещната стена на държавния секретариат и безшумно падна на дебелия син килим. Два листа от следобедната му поща бяха накарали държавния секретар да избухне така.

Първият — поверителен списък на архиепископи, които трябваше да бъдат ръкоположени за кардинали. Най-отгоре стоеше името на Джовани Донели, който трябваше да стане кардинал, патриарх на Венеция.

Кардинал Петрони почука по тежкото си полирано бюро с пръсти, замислен за опасността, която можеше да представлява новият пост на Донели. В миналото бяха избирали за понтифик не един кардинал от Венеция. Например папа Йоан XXIII и Албино Лучани. Той отключи горното ляво чекмедже на бюрото си, извади черен кожен бележник, намери името Донели и ядосано постави трета звездичка срещу него. После записа, че Джовани „все още е в най-добрия случай в резервната листа, но трябва да бъде наблюдаван. За него не се споменава често в Курията. Не го познават всички“. Последната забележка представляваше една от редките му грешни преценки. Гневът на Петрони започваше да си казва думата. Той затвори бележника, заключи чекмеджето и вдигна следващото неприятно съобщение от бюрото си. Докато го препрочиташе, държавният секретар презрително изсумтя. Писмо от оня отвратителен евреин, професор Йоси Кауфман от Еврейския университет.

„Уважаеми кардинал Петрони,

Пиша Ви по повод Вашето искане Еврейският университет да преразгледа отпуснатата археологическа стипендия «Медина» на д-р Алегра Басети от Università Statale в Милано.

Вие разбирате, че такава престижна награда осигурява на кандидата безпрецедентен достъп до свитъците, които вече са наша собственост. В момента водим преговори и за достъп до паметниците, съхранявани в Рокфелеровия музей. В резултат археологическата стипендия «Медина» привлече интерес в цял свят и всички кандидати са достойни учени.

Грижливо разгледахме съображенията на Ватикана за свитъците от Мъртво море. Съжалявам, че в този случай не можем да се съгласим с Вашето искане католически учен да заеме мястото на д-р Басети. Въпреки че вашият кандидат има много сериозни препоръки, д-р Басети е блестящ учен с изключителен потенциал и решението на изборната комисия беше единодушно.“

Искрено Ваш, Йоси Кауфман

Еврейски университет

Скопус

Петрони обмисли възможностите си. Навярно щяха да сбъркат, ако директно откажеха на оная досадна жена и израелския учен достъп до свитъците в Рокфелеровия музей. Хора като Том Шуайкър вече представляваха опасност и това можеше да даде излишно оръжие в ръцете на израелското Министерство на културните паметници. По-хитро щеше да е да инструктира Лоунърган да се направи, че им оказва съдействие, и в същото време да се погрижи да не получат достъп до нито един фрагмент от по-противоречивите свитъци. Той си погледна часовника. В Йерусалим беше пет и сега нямаше смисъл да се обажда на Лоунърган, защото със сигурност вече киснеше в бара на хотел „Американ Колони“. Лоренцо Петрони реши да му позвъни сутринта, когато Лоунърган щеше да е по-трезвен. За миг червена мъгла се спусна пред очите му и той потисна желанието си да изпита юмруци по невинна плът. Властта му бе в опасност и гневът му влияеше върху способността му за ясна преценка. Ключовете на св. Петър бяха по-далечни от всякога. Червената мъгла се вдигна и кардиналът се овладя.

Лоунърган. Как мразеше да си има работа с надутия шишкав учен свещеник в Йерусалим! Учените свещеници винаги бяха повече досадни, отколкото полезни — вечно толкова самодоволни и свръхсамоуверени. За момента обаче тъкмо научните достойнства на Лоунърган бяха от полза за Петрони. Беше пратил опозорения свещеник в Рокфелеровия музей с конкретна цел — да се грижи за правдоподобността на старателно изградения от Ватикана „консенсус“ за датировката и произхода на свитъците от Мъртво море. Лоунърган бе идеалната марионетка, защото тъкмо Петрони спаси безполезната му кожа преди повече от четирийсет години, когато оная досадница от Айдахо отказа щедро предложеното от Църквата обезщетение, за да успокоят гнева й срещу свещеника, заигравал се с малки момченца. Този случай не беше овладян в местния диоцез и накрая последиците заплашваха да залеят самата Света църква. До такава степен, че от Ватикана поеха инициативата и тайно уредиха съвсем младият епископ Петрони да се заеме с възстановяването на щетите и да съхрани имиджа на католицизма. Неговата стратегия за спасяване на свещеника не бе безопасна. Мнозина настояваха Църквата да разпопи виновника и открито да се извини.

— Опасявам се, че това ще насърчи други да предприемат подобни действия и ще изложи Светата църква на още много пагубни претенции — заяви Петрони.

Навремето държавният секретар се съгласи с него и повика въпросния свещеник в Рим. Петрони лично се срещна с него. Прякото упражняване на властта. Щеше да съжалява за това.

— Ще ви пратят в Близкия изток — безизразно произнесе епископът. — В неизвестната енория Мар’От. Когато този злополучен епизод се забрави, ще ви преместят в L’Ècole Biblique в Йерусалим. Там ще подготвите докторат по археология. След успешната му защита ще получите нови инструкции. До моето внимание достигна информация, че това съвсем не е първото ви провинение. В ролята, която съм ви определил, ако миналото ви бъде разкрито на широката публика, щетите за имиджа на Светата църква ще бъдат недопустими. За да ги предотвратя, ще получите нова самоличност. Документите ви са в този плик. — С тези думи той го освободи с ледена твърдост и го прати в онова село на палестинския Западен бряг. Ватиканът се сдоби с нов свещеник, който, общо взето, имаше чисто минало — отец Дерек Лоунърган. Ако успешно защитеше доктората си, Петрони щеше да нанесе нов удар в борбата си със свитъците от Мъртво море и да разполага с нова стратегия за овладяване на слуховете около свитъка Омега.

След като получаваха от Църквата пълно мълчание и не успяха да открият провинилия се свещеник, медиите забравиха случая, както предвиждаше Петрони. Единствената възможност за новото му раздухване представляваше една папка, съхранявана в сейфа на епископа. Неговата стратегия постигна блестящ резултат и успехът му не остана незабелязан от могъщите кардинали. Скоро последва назначаването на младия епископ Петрони в Папската библейска комисия със специална отговорност за ватиканските интереси към свитъците от Мъртво море.

След две години Лоунърган защити докторат и беше пратен в L’Ècole Biblique и Рокфелеровия музей като представител на Ватикана и верен обществен застъпник на „консенсуса“. Ако знаеше какво става в любимия му бар, Петрони щеше сериозно да се обезпокои. Неговият план започваше да се оплита.