Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Omega Scrool, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

54.

Рим

Отец Виторио въведе израелската „делегация“ в частната трапезария на папа Йоан XXIV и малко по-късно Джовани дойде с папския лекар професор Винченцо Мартинес.

— Алегра! — Отхвърляйки папския протокол, Джовани ентусиазирано я целуна по двете бузи. — Benvenuta di nouvo. Добре дошла отново!

— Давид! Патрик! Том! — Новият притежател на ключовете на св. Петър отправи на всеки от гостите си напълно неофициален поздрав, преди да ги представи на професор Мартинес.

Виторио се усмихна. Ако не друго, този понтификат поне щеше да бъде забавен.

— И сте донесли свитъка Омега. — Джовани отиде до дългата маса встрани, на която беше оставен документът. — Това обяснява защо подминах толкова много швейцарски гвардейци по коридорите — намигна той на Виторио и прие чаша вино от една от сестрите. — Макар да предполагам, че е чакал прекалено дълго, може да почака, докато се наобядваме. За едно време! — Усмивката му излъчваше топлота, след като бе отметнал неприятното си задължение от сутринта. — Тук ме глезят — добави папата. — Ако се съди по малкото, което вече видях, виното е превъзходно, а и храната също — печално поглади корема си той.

— Не си наддал и с грам през всички години, откакто те познавам — укори го Алегра.

— Само се огледай наоколо. Този пост носи със себе си двайсет кила! — намигна на Патрик новоизбраният понтифик.

Ирландецът вдигна очи към тавана и сви рамене. Усмивката му казваше всичко.

След обяд малката група премести столовете си при дългата маса.

— Свитъкът Омега е написан от Мехалава, учител от общността на есеите в Кумран — започна Давид. — Написал го е в периода между двайсета и четирийсета година след Христа и тази датировка се потвърждава от радиовъглеродния анализ на Алегра. Датите са изключително важни.

Джовани се усмихна. Знаеше какво предстои.

— Защото обхващат годините, през които Исус е формирал своята философия, както и периода на неговите проповеди и разпване, нали?

— Точно така, и както — струва ми се, вече знаете, Ваше Светейшество, свитъкът Омега се състои от три части: числата на Магдалина, произхода на ДНК и ужасното предупреждение за цивилизацията — продължи Давид. — Както ще видите, и трите съдържат взаимосвързани послания. Числата на Магдалина идват от литературния метод гематрия. Тъй като числата на езици като старогръцки и иврит се представят с букви, а не с цифри, авторите на множество древни текстове били в състояние да вмъкват тайно значение, което може да се извлече само чрез събиране на стойностите на буквите, за да се получат свещените числа.

— Числото, от което най-много се страхуват във Ватикана, е сто петдесет и три, което е шифровано в свитъка Омега. Въпреки че… — Давид погледна Джовани, — сигурно е по-правилно да се каже, че от това число са се страхували във Ватикана досега.

— Значи сте го открили — усмихна се на Алегра папата. И двамата помнеха заданието на Росели и един малък плаж край Маратея.

— Свитъкът Омега съдържа странен израз, който се повтаря в Откровението — каза Давид. — Откъсът се превежда по следния начин: „Тогава видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж“.

Джовани кимна в отговор.

— Новия Йерусалим. Иначе известен като Христовата невеста, символ на новото небе и новата земя.

— Гематрията за този израз възлиза на хиляда двеста двайсет и четири — отвърна израелецът. — Гематрията за Исус е осем. Когато разделим хиляда двеста двайсет и четири на осем, получаваме сто петдесет и три. С други думи, този странен израз, включващ „Христос“ и „Христова невеста“ се представя с числата осем и сто петдесет и три. Когато анализираме гематрията за η Mαγδαληνη, „Магдалина“, установяваме, че сборът на буквите е сто петдесет и три.

Том тихо подсвирна с уста.

— Значи Мария Магдалина наистина е била невеста на Христос.

— Да — потвърди Давид. — Указанието е майсторски вмъкнато в Библията и Откровението.

— И също толкова майсторски е вмъкнато в евангелието на Йоан — спокойно добави Джовани. — Когато учениците нямат късмет с риболова в Тивериадско море, Христос им казва къде да хвърлят мрежата си и Йоан съобщава, че когато изтеглили мрежата, вътре имало точно сто петдесет и три риби, иначе доста странно сведение.

— Рибата символизира жътвата на хора, което в по-широк смисъл също е Христова невеста — отбеляза Алегра, спомнила си дяволитото чувство за хумор на професор Росели и неговата забележка, че 153 е числото, от което най-много се боят във Ватикана, и че „Това може да е свързано с риби и градове, падащи от небето“. — Въпреки че това ще е доста трудно за Църквата — добави тя, като се питаше как ще се справи със свитъка Омега старият й приятел, не като Джовани, а като папа Йоан XXIV.

Той й се усмихна и сякаш прочел мислите й, поде дискусията.

— Спомням си за думите на Йоан Двайсет и трети, когато свикал Втория ватикански събор. Той оприличил своето aggiornamento, обновлението на Църквата, на отварянето на прозорец на „Свети Петър“. Свитъкът Омега е като огромен сноп слънчеви лъчи, проникващ през купола и осветяващ по-тъмните кътчета на базиликата. Той възражда красотата на вярата, като я уравновесява с женското начало — прибави Джовани и лицето му се оживи от ширналите се пред тях възможности. — Не съм изненадан да чуя, че трите послания в свитъка Омега са взаимосвързани. Живеем във важно време и подозирам, че свитъкът Омега ни казва да променим посоката.

— За доста хора потвърждението за брака на Христос и Мария Магдалина няма да е свършекът на света — проницателно отбеляза Патрик. — Множество уважавани учени вече са стигнали до това заключение, но за стотиците милиони християни то ще постави под въпрос всичко, в което са ги учили да вярват, и мнозина от тях просто няма да го приемат.

— Ще се наложи да ги привлечем по-внимателно — многозначително погледна Джовани към Том, — като се съсредоточим върху смисъла на всичко това. Новият Йерусалим — Христос и Мария Магдалина — символизира равновесието на мъжкото и женското начало в християнството. Когато се замислим, това се отразява и в други религии като ин и ян в таоизма и Шекина, женския аспект на бог в юдаизма.

Том и Винченцо изглеждаха малко смутени, затова Алегра поде обясненията на Джовани.

— Това означава, че женското начало е изключително важна част от духовността и религията и има равностоен принос за свещения съюз, който е истинското рождено право на човечеството. Равновесието между мъжкия и женския принцип в религиозното учение поражда хармония, възстановява естествения баланс на Земята и удовлетворява божествения копнеж у всички нас към пълен съюз, за да станем едно цяло.

— Подозирам, че женското равновесие се появява точно в този исторически момент, когато светът е на ръба на пропаст, оттук и връзката с предупреждението — замислено рече Джовани. — В едната крайност ни предстои гибел поради сблъсък на религиозни тълкувания с мъжка насоченост, но другите крайности на планетата също ще ни погубят. Злините на съвременния свят достигат катастрофални равнища, тъй като фокусът се изкривява към едната страна на уравнението, мъжкото начало. Неравновесието се проявява в екологични катаклизми, гонения на малцинства, драстично нарастване на бедността и глобални вълнения. Казано просто, ранните отци на Църквата са се чувствали застрашени от женското начало и като приемаме техните догми, ние нанасяме неизмерими щети. Изключването на женската част от уравнението в продължение на толкова много време е задействало човешката и екологичната катастрофа.

— Потискането на женското начало и непризнаването на съюза между мъжа и жената, между Христос и Мария Магдалина, също отразява изключването на сексуалността от религиозния живот — добави Алегра. За миг тя си спомни връщането от Маратея с Джовани. — Това изключване е изопачаване, отрицание и дълбоко нараняване на нашата истинска природа.

— Последиците се проявяват в трагичното неравновесие на сексуалните скандали със свещеници, които разкъсват на парчета тялото на Църквата — съгласи се Давид.

Том неловко се размърда на мястото си. Патрик привлече вниманието на израелеца и поклати глава. Давид промени тактиката.

— Разкриването на това неравновесие ще върне търпимостта на човечеството.

Алегра кимна в знак на съгласие.

— Опасността да приемаш догмите, на които те учат, без да разсъждаваш, като доктрината за сътворението, е свързана с второто послание в свитъка Омега, посланието за ДНК, истинския произход на живота.

 

 

Както много пъти през годините, ала сега за последен път, Лоренцо Петрони отправи поглед над Пиаца Сан Пиетро и Тибър към апартамента си. Ключовете на св. Петър трябваше да бъдат негови. Беше отдал душата си на Църквата, криейки хора като Дерек Лоунърган и бранейки доктрината. Какъв могъщ тандем щеше да образува заедно с П3, ако седеше на трона на Петър! Вторият ватикански събор щеше да бъде отхвърлен и свещеничеството щеше да си върне могъществото. Ватиканската банка щеше да се превърне във финансов бастион, с който щяха да се съобразяват. Ако Феличи бе поне малко по-кадърен, сега истинският свитък Омега щеше да е на сигурно място в Тайния архив, а не свитъкът на Исая.

— Как можа да не ги различиш? — кипна той и бледите му устни се разтеглиха в ръмжене. В ъгълчетата на устата му се стичаше слюнка. — Копелета! — гневно изригна бившият държавен секретар.

Мъглата на отчаянието го обгръщаше. Лоренцо Петрони отключи горното чекмедже на работното си писалище и извади малката черна берета „Чийта“ от кожената кутия до черния му кожен бележник.

— Някой ден ще осъзнаят, че е имало само един верен път към Омегата — горчиво промълви той.

 

 

— Втората част от свитъка Омега се отнася за произхода на ДНК — продължи Алегра.

— Ако си спомням вярно, ДНК не беше известна до средата на миналия век — озадачено отвърна Том.

— До малко по-рано, поне на нашата планета — поясни Алегра. — Всъщност тя е открита през хиляда осемстотин шейсет и девета, десет години след публикуването на „Произход на видовете“. Швейцарският биолог Фридрих Мишер я открил в клетки гной върху изхвърлени бинтове, макар че, честно казано, той не разбрал значението й. Това станало по-късно — или по-рано, в зависимост на коя планета във вселената живеете.

Джовани се усмихна. Знаеше, че Алегра притежава един от най-блестящите интелекти, които познава, и ликуваше при мисълта колко е напреднала тази изключителна италианска изследователка от първата им среща на миланската Stazione centrale.

— Сър Франсиз Крик, който получи Нобелова награда за откритието на молекулярната структура на ДНК, издаде книга за произхода на живота, за която бе подложен на жестока критика. В нея той твърди, че молекулярната структура на ДНК е толкова сложна, че не е имало достатъчно време да се развие — продължи тя.

— Крик предполага, че тя произхожда от по-високоразвита цивилизация, обитаваща някоя от милиардите галактики като нашата, които образуват вселената, и че е била донесена с ракета или космически кораб. — Алегра постави на масата диаграма на водорода и фосфодиефирните връзки на ДНК спиралата.

— Мнозина, особено от Църквата, неистово се противопоставиха на възгледите на Крик, тъй като те пряко противоречат на историята за сътворението в Библията. През деветдесетте години на двайсети век Майкъл Дроснин публикува „Библейският шифър“, където се очертават проучванията на израелския математик Елияху Рипс. Рипс открива скрити шифри в Тората, които Йоси Кауфман регистрира и в свитъците от Мъртво море. В един документ отпреди три хиляди години Рипс разчита думите „ДНК спирала“ и „ДНК е донесена с кораб“. Дроснин стига до заключението, че корабът предстои да бъде открит, но че е някъде близо до Мъртво море.

— Йоси не беше толкова сигурен — обади се Давид. — На първо място, той смяташе, че корабите са били повече.

— Даже само един да е стигнал до древните морета на Земята, това обяснява свързването на ДНК с аминокиселините в първичната супа, която образувала земните океани преди четири милиарда години — каза Джовани, като си мислеше за своята проповед в „Сан Марко“.

— Точно така — съгласи се Алегра, — и както ще ви преведе Давид, свитъкът Омега съвсем ясно го показва.

Давид отиде при втората част от свитъка Омега и започна да чете от елинистическия гръцки текст.

— „И те дойдоха като звезди от небето и бяха погребани в безкрайните пясъци на пустинята, стоманени колесници, носещи семената на живота.“

— Значи есеите са открили кораба, така ли? — попита професор Мартинес.

Израелецът утвърдително кимна.

— Свитъкът Омега разказва за откритието и както предполага преводът, той потвърждава, че корабите са били повече. Освен ДНК, всеки носел диаграма на структурата на киселината и карта на нейното местоназначение, което обяснява есейските модели, включително десетата планета, открита съвсем наскоро от нас. Това също може да означава, че нашата галактика не е единствената, към която са се отправили.

— Послание, което ще пренебрегнем на свой риск — отбеляза Джовани. — Според мен е много възможно друга цивилизация да се опитва да ни каже, че животът на тази планета е в наши ръце, но ако продължаваме сегашния си курс и я унищожим, тази грешка няма да бъде от голямо значение в мащабите на космоса. Други цивилизации, по-мъдри от нас, ще продължат нататък и ще заемат нашето място.

— Все още има време да се вслушаме в тези предупреждения и да поправим причинената вреда — подчерта Алегра. — Подозирам, че съществува връзка между ДНК елемента на свитъка Омега и равновесието на женското начало. В човешката ДНК има приблизително три милиарда основни двойки, организирани в двайсет и три двойки хромозоми. Всички имаме по двайсет и две, но решаващата двайсет и трета двойка винаги е различна, две хикс хромозоми за жените и хикс и игрек за мъжете. Това деликатно равновесие още отначало съзнателно е било вписано в плана на космоса и разкриването на произхода на ДНК в свитъка Омега съдържа важно послание — всяка промяна на това равновесие в крайна сметка ще доведе до нашата гибел.

— Това ще се стори на много хора малко шантаво — посочи Том. Скептицизмът му беше втора природа.

— И много хора са затворили ума си за всичко, което излиза извън техния опит, Том — твърдо заяви Алегра. — Крик отбелязва, че вселената е огромна и надхвърля въображението на мнозина от нас. Само в нашата галактика има около сто милиарда звезди. Милиарди слънца като нашето дават енергия на планетите, които обикалят около тях. Само в нашата галактика — повтори тя. — А има още най-малко десет милиарда галактики, което прави трилиони планети. Сериозно ли предполагаш, че единствено на нашата планета сред всички тях има живот или че ние сме най-високоразвитите? — разпалено попита младата жена, после продължи по-спокойно. — Преди по-малко от четиристотин години един от най-блестящите учени, живял тогава в нашия свят, се осмелил да предположи, че Земята не е, както твърдяла Църквата, в центъра на Божията вселена, а че се върти около Слънцето. Това толкова разярило Ватикана, че папа Урбан Осми наредил да хвърлят учения в затвора. — Алегра се усмихваше, ала от очите й струеше предизвикателство, ако Том дръзнеше да го приеме.

Джовани широко се усмихна.

— Галилео Галилей, хиляда шестстотин трийсет и трета. Със съжаление трябва да кажа, че на Църквата й трябваха повече от триста и петдесет години, за да се извини на Галилей. На двайсет и осми декември хиляда деветстотин деветдесет и първа ние най-после издадохме комюнике, в което признахме, че той е бил прав, въпреки че и двамата имате основание — дипломатично прибави папата. — Много хора ще затворят ума си за това и най-вече в Църквата. Когато затваряме ума си, ние затваряме много пътища за учене.

— Ще разберете, че това е особено опасно, когато ви разкрия защо есеите са записали своето предупреждение за нашата цивилизация — мрачно прибави Давид, ала не успя да продължи. Единственият изстрел, който отекна от етажа под тях, ги оглуши.

 

 

На професор Мартинес му отне по-малко от минута, за да стигне до кабинета на държавния секретар, където го посрещна зашеметения отец Томас.

— Негово Високопреосвещенство… току-що извърши… — Свещеникът се втурна към съседната врата.

Макар и опитен психиатър, професор Мартинес се вцепени от разкрилата се пред него гледка. Мозъкът на Лоренцо Петрони или онова, което беше останало от него, се стичаше по стената срещу прозореца, гледащ към Пиаца Сан Пиетро. Аутопсията щеше да установи само един куршум, преминал през небцето. Трупът на кардинала лежеше до бюрото върху моравосиния килим. Черната берета „Чийта“ трийсет и осми калибър се търкаляше наблизо. Тилът му липсваше. Винченцо Мартинес чу, че отец Томас повръща в тоалетната на държавния секретар.

Папският лекар затвори двукрилата врата на кабинета и зачака отец Томас. Навън се събираха няколко монахини и един-двама свещеници.

— Смятате ли, че ще можете да останете? — попита Мартинес отеца, когато той излезе от тоалетната. — Засега не бива никой да влиза тук.

Отец Томас само кимна в отговор.