Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (2)

1.

Рим

Държавният секретар на Ватикана стоеше до прозореца на втория етаж в Апостолическия дворец и гледаше към Пиаца Сан Пиетро. Кардинал Лоренцо Петрони мислеше за две неща. Навярно по-неотложен беше проблемът с влошаващото се здраве на папата, ала сега жената бе далеч по-опасна.

Най-могъщият кардинал в Католическата църква бе висок и слаб — елегантна, но застрашителна фигура. Расото му с ален кант беше безупречно. Бледо ъгловато лице с изящни и в същото време стоманено твърди черти, очи сини и пронизващи. Прекрасната му черна коса бе прошарена с достолепни сиви кичури.

Под него ранният здрач на зимата вече обгръщаше огромния площад „Св. Петър“ и въпреки че дъждът бе спрял, паважът продължаваше да е мокър и лъщеше на меката отразена светлина от сградите на Ватикана. По опустелия площад прехвърча самотна смачкана хартия и изчезна в заобикалящата го колонада на Бернини. Вятърът свиреше около колоните, както винаги през последните над триста години.

Лоренцо Петрони бавно и решително закрачи назад-напред из просторния кабинет, който се полагаше на държавния секретар. Обувките му от мека кожа потъваха в дебелия лилаво-син килим. В единия край на стаята имаше три пурпурни канапета, в отсрещния — две големи полирани бюра. Едното беше отрупано с писма. Другото, работното му бюро, бе абсолютно голо — имаше само един черен мраморен кръст. На стената зад него бдеше свети Бенедикт, покровителят на Петрони. Както често напоследък, кардиналът си помисли колко е близо до абсолютната власт и все пак тя неуловимо му се изплъзва. Идния месец щяха да станат петнайсет години, откакто е държавен секретар — пост, който по ранг беше веднага след папския. Той бе запазил контрола над Ватиканската банка и огромните международни финансови средства на Църквата, но ключовете на свети Петър дълго бяха останали недостижими. Понтификатът на този папа му се беше сторил безкраен. Сега влошеното здраве на светия отец му даваше изключителна възможност. Тихият упорит звън на личната му линия прекъсна мислите му.

— Петрони.

— Един момент, Ваше Високопреосвещенство, търси ви отец Жан-Пиер ла Франси. — Кардиналът стисна устни. Директорът на L’Ecole Biblique, Библейската школа в Йерусалим, имаше инструкции никога да не му се обажда във Ватикана, освен по изключително спешен въпрос. Телефонът изпращя и отсреща се разнесе гласът на директора.

— Buonasera, Ваше Високопреосвещенство.

— Buonasera, Жан-Пиер. Какво обичате? — Дългите години на дипломатическа подготовка помогнаха на Петрони да скрие раздразнението си.

— Много се извинявам, че ви безпокоя, Ваше Високопреосвещенство, но се случи нещо, за което смятам, че трябва да научите.

— Какво по-точно?

— Информацията още не е потвърдена, но имам познат в една от лабораториите на Еврейския университет в града и подозираме, че голям брой фрагменти от свитък от Мъртво море са били подложени на ДНК анализ и радиовъглеродно датиране.

— Откъде са дошли тези фрагменти? — Гласът на Петрони внезапно стана рязък.

— Тъкмо това е озадачаващото, Ваше Високопреосвещенство. Не липсва нито един от нашите фрагменти. Сигурно е нова находка, обаче моите източници са отлични.

— И? — попита кардиналът.

— Подозираме, че ДНК анализът може да позволи фрагментите да бъдат разграничени и отделните свитъци да бъдат възстановени в първоначалния им вид. Единият от тях може би е или оригиналът, или друг препис на свитъка Омега.

Петрони пребледня.

Свитъкът Омега. Кардиналът отлично знаеше, че съществуват само три такива — оригиналът и два преписа. През 1978-ма единият препис се беше появил на черния пазар и Лоренцо Петрони, тогава влиятелен архиепископ във Ватикана, контролиращ Ватиканската банка, бе уредил закупуването му за безбожната сума от десет милиона щатски долара. Папа Йоан Павел I беше видял доклада за сделката, но него вече го нямаше и този препис на свитъка Омега бе скрит дълбоко в Тайния архив на Ватикана.

Това сигурно е оригиналът, помисли си Петрони. Вторият препис се беше появил на бял свят едва преди няколко месеца, когато турски търговец на черния пазар го бе предложил на монсиньор Лоунърган, човека на Петрони в Йерусалим. Държавният секретар се беше погрижил за купуването му, този път за петдесет милиона долара. И той се намираше на сигурно място в Тайния архив.

— Известно ли ни е кой е поръчал тези анализи? — Кардиналът вече имаше силни подозрения, но се нуждаеше от потвърждение.

— Доктор Алегра Басети, Ваше Високопреосвещенство.

Когато чу името на жената, гневът на Лоренцо Петрони изригна и той здраво стисна слушалката.

— Искам подробен доклад утре по секретната поща.

— Да, разбира се, Ваше Високопреосвещенство — напразно отвърна отец Ла Франси. Връзката беше прекъснала.

Държавният секретар дълго се взира в Пиаца Сан Пиетро. Ключовете на свети Петър висяха мъчително близо пред него и Петрони трябваше да запази самообладание. Отчаянието никога не се таеше много дълбоко под повърхността на неговото спокойно и властно поведение. В момента около него се вихреха други два проблема и всеки един от тях можеше да го провали. Кардинал Джовани Донели, патриархът на Венеция, беше започнал разследване на дейността на Ватиканската банка в своя диоцез Венето. Петрони знаеше, че всяко разследване на банката ще го довърши, и макар да му бяха казали, че ще бъде трудно, бяха уредили „италианско решение“. Кардинал Донели щеше да претърпи злополука. Държавният секретар бе установил също, че журналистът от Си Си Ен Том Шуайкър разследва миналото му. Ако стигнеше прекалено близо до истината, Шуайкър също щеше да бъде отстранен. А сега имаше още по-опасен проблем: онази жена и свитъкът Омега.

Свитъкът Омега съдържаше три шифровани послания, които притежаваха силата да променят света. Петрони си позволи да изпита толкова рядкото за него удовлетворение. Един американски учен разгада първото и въпреки че кодираните цифри представляваха сериозна опасност за Ватикана, до този момент явно никой не им беше обърнал внимание.

Второто послание изплува на повърхността случайно. През 1973-та откривателят на молекулярната структура на ДНК Франсиз Крик публикува своите изключителни открития за произхода на ДНК. И с това нобеловият лауреат опасно се доближи до разкриването на втората важна тайна на свитъка. Не бе лесно да обявят блестящия биолог за побъркан, но Петрони лично ръководеше кампанията за неговото дискредитиране и скептичните медии свършиха останалото. През 80-те години на XX век опасността отново се появи. Професор Антонио Росели от миланския университет „Ка Гранда“ продължи проучването на теорията на Крик за произхода на ДНК. Петрони постави професора под наблюдение.

Последното послание — и кардиналът вярваше, че единствено той знае точното съдържание на свитъка — съдържаше важно предупреждение за апокалиптичен катаклизъм, който ще сполети човечеството. Държавният секретар знаеше, че указанията за това в Близкия изток са вече налице, но за него последните дни преди гибелта на цивилизацията бяха от второстепенно значение. Далеч повече го вълнуваха първите две послания на свитъка Омега. Послания, които пряко застрашаваха властта му, както и тази на Светата църква. Петрони се стъписа, когато израелският математик професор Йоси Кауфман съобщи, че е открил тайни шифри в свитъците от Мъртво море. Както и професор Росели, държавният секретар незабавно го постави под наблюдение. Също като злополучните открития на пирамидите, древният свитък сякаш беше прокълнат. Всеки, който влезеше в допир с него, се намираше в опасност.

Събитията в Близкия изток назряваха. Ако свитъкът Омега станеше обществено достояние, нямаше да има никакво съмнение в неговата автентичност и последиците бяха невъобразими, но вече може би нямаше да е възможно просто да купи окончателния, оригиналния свитък Омега. Кардинал Петрони знаеше, че Алегра Басети не може да бъде подкупена. Мислите му се върнаха към онази вечер в Милано, когато тя беше имала безочието да постави въпроса за своя интерес към свитъка Омега на вечеря. Когато жената замина за Близкия изток, Петрони я постави под наблюдение, за всеки случай. Сега щеше да се наложи да я премахнат и да вземат свитъка от Мъртво море. Времето изтичаше. „Предстартовото броене“ бе започнало.

Държавният секретар насочи вниманието си към по-непосредствения въпрос със здравето на папата. При натискането на един бутон тъмните вратички на скрития в отсрещната стена телевизионен шкаф безшумно се плъзнаха настрани. Информационната емисия на Си Си Ен в шест часа беше задължителна за ватиканската йерархия, но двете водещи новини щяха да изненадат мнозина кардинали и други в коридорите на властта в Рим. Ала не и Петрони. Предположенията за свитъка Омега, които щяха да бъдат излъчени в ефир, го дразнеха, но не го изненадваха. Даниъл П. Къркпатрик, шефът на новините в нюйоркското студио на Си Си Ен, бе рицар на Малтийския орден и като всички малтийски рицари по света, съобщаваше на държавния секретар на Ватикана всичко, което можеше да повлияе на Църквата, много преди да го покажат по телевизията. В замяна рицарите на Малтийския орден имаха пряк достъп до Апостолическия дворец.

— Десет секунди, Том.

Журналистът бе високият и обаятелен Том Шуайкър, ветеран в Си Си Ен, носител на наградата „Пулицър“, кореспондент в Близкия изток и понякога репортер по въпросите на Светия престол. Облечен в тъмносиня риза с разкопчана яка, той беше широкоплещест и обветреното му набръчкано лице носеше белезите на безброй часове, прекарани под пустинното слънце. Имаше квадратна брадичка, дълъг, аристократичен нос и грижливо подстриганата му сивееща коса отговаряше на любознателните му сиви очи. Прозвучалата в слушалката му реплика идваше от студиото на Си Си Ен в Ню Йорк, докато Том Шуайкър се готвеше за включване на величествения фон на Микеланджеловия купол на „Св. Петър“.

— Има предположения, че един от папите с най-дълъг понтификат в новата история може би ще се оттегли поради влошено здравословно състояние — започна той с дълбок, обработен глас, после направи пауза, за да постигне желания ефект с встъплението си. Притежаваше способността да кара всеки един от милионите зрители на канала да изпитва чувството, че говори лично на него. — Си Си Ен се сдоби с последния медицински доклад за папата и той хвърля сериозно съмнение върху способността му да продължи да изпълнява функциите си.

— В доклада има ли някакви препоръки, Том? — попита от Ню Йорк водещата Джералдин Ръшмор.

— Няма, Джералдин, но доколкото знаем, папата вече от дълги години страда от паркинсон. Това е прогресиращо дегенеративно неврологично разстройство и въпреки че са налице някои обещаващи изследвания с възрастни стволови клетки, съвременната медицина все още няма лекарство за него. Това състояние засяга управлението на двигателните функции на тялото, което за съжаление е напълно очевидно в публичните изяви на папата.

— Други папи оттегляли ли са се по-рано, Том?

— В последно време не, Джералдин, въпреки че каноничното право не го забранява. В цялата история на папството са се оттегляли само шестима, като последният е Григорий Дванайсети през хиляда четиристотин и петнайсета година.

— Кой ще вземе окончателното решение, Том?

— Тъкмо това е проблемът. Докато папата още е на поста си, всичко зависи от него, а той не е от хората, които лесно се отказват. Всъщност именно неговата упоритост беше най-остро критикуваната страна на управлението му. Интересно е обаче, че е подготвен документ за оставката му, без дата. Така че папата може би допуска и такава възможност.

— Още ли е с ума си?

— Моите източници ми съобщиха, че умът на папата още е изключително остър, но никой от нас не е вечен.

— Така е, Том. От друга страна, има предположения, че се е появил препис на свитъка Омега.

— Това са само предположения. От десетки години се носят слухове за този свитък, но досега никой не е потвърдил, че го е виждал.

— Известно ли е какво има в него, Том?

— Не точно, но израелският археолог и математик професор Йоси Кауфман е открил, че този свитък от Мъртво море съдържа таен шифър. Той предполага, че съществува връзка между свитъка Омега и изхода от войната срещу тероризма.

— „Сблъсъкът на цивилизациите“ ли?

Том кимна с глава.

— Кауфман смята, че е започнала гибелта на западната цивилизация и обратно на средновековните кръстоносни походи, ислямът ще триумфира над християнството и Запада. Това несъмнено е музика за ушите на Ал Кайда и последователите на Осама бин Ладен.

Уважаван израелски учен и член на Кнесета, Кауфман се беше поставил в деликатно положение и открито бе критикуван за изявленията му. Опитни журналисти се бяха подигравали с идеите му, ала Том Шуайкър вече не беше толкова скептичен. Продължаващите и подкрепени от Съединените щати израелски атаки срещу палестинците, както и американско-британско-австралийският удар срещу Ирак бяха предизвикали масово негодувание в арабския свят и положението ставаше все по-лошо. Том имаше здрави връзки в ЦРУ и бе виждал докладите, които се пазеха в тайна от широката общественост, доклади, предполагащи, че Ал Кайда вече притежава поне седем от ядрените куфарни бомби, изчезнали при разпадането на Съветския съюз.

— Благодаря, Том. Ще прекъснем дотук и с нетърпение очаквам пак да поговорим, когато се завърнеш в Близкия изток.

— Беше ми приятно, Джералдин.

— Това беше Том Шуайкър за новините на Си Си Ен от Ватикана в Рим. Трудни времена за папството и отрезвяващо предсказание от Израел. А сега за деня в Конгреса…

Кардинал Петрони остави всякакви мисли за триумфа на исляма над християнството. Тази вечер повече го интересуваше докладът за здравословното състояние на папата и в стоманеносините му очи проблесна задоволство. Тайното изкуство на информационното изтичане — това бе една от многобройните способности на държавния секретар. Още отрано в кариерата си беше проумял силата на медиите и добре бе усвоил техните принципи.

Принцип 1: Установи доверие в уважавана медия и се погрижи информацията, която подаваш, да е точна. Журналистите не мразят нищо повече от това да ги лъжат. В безпощадно конкурентния свят на журналистиката критиката от колеги често е по-опасна от сърдитите редактори.

Принцип 2: Подавай на медиите толкова, колкото ти е изгодно, но не толкова, че изтичането да бъде свързано с теб. Или, ако има такава опасност, карай журналистите да крият източника си — „Добре осведомени правителствени източници, близки до Ватикана…“. И винаги цитирай източниците в множествено число. Това обърква онези, които търсят изтичането на информация.

Кардинал Петрони се обади на монсиньор Сервини, шеф на ватиканската пресслужба.

— Да, Ваше Високопреосвещенство?

— Монсиньор, защо току-що видях журналист от Си Си Ен да твърди, че разполага с доклад за медицинското състояние на светия отец?

— И аз току-що гледах емисията, Ваше Високопреосвещенство, но наредих да извършат незабавно разследване.

— Искам доклада на бюрото си до двайсет и четири часа.

— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство.

Държавният секретар прекъсна връзката.

Принцип 3: Бъди в предните редици на отричането и търсенето на източника на изтичане.

Петрони натисна червения бутон на дистанционното управление и разсеяно проследи връщането на телевизора обратно в стенната му ниша. Малтийските рицари с широки връзки като Къркпатрик са полезни, каза си той. Винаги го бе привличала историята на Ордена, свързана с жестоки удари срещу исляма, и често си беше представял, че участва в свирепите нападения срещу мюсюлмански пирати в Средиземно море, организирани от остров Малта, дарен на рицарите от Чарлз V през 1530-та, откъдето носеха името си. Борбата против исляма, помисли си държавният секретар, се водеше от векове, ала подобно на древните малтийски рицари, той не се съмняваше, че ще победи единствената истинска вяра, християнството. Проблемът със свитъка Омега беше досаден, но за кардинал Петрони информацията означаваше власт и ранното предупреждение на Къркпатрик му бе дало време спокойно да обмисли последиците. И беше заключил, че догадките за свитъка ще заглъхнат. В миналото винаги се бе случвало така и медиите винаги бяха подемали нещо друго.

Държавният секретар на Ватикана нямаше да е толкова уверен, ако знаеше, че новините е гледал и Джери Бъфет, най-известният телевизионен евангелист в Съединените щати.