Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (3)

2.

Атланта, щата Джорджия

Евангелисткият център за Христа „Бъфет“ побираше петнайсет хиляди души и тази вечер беше претъпкан. Диригентът на хора загряваше публиката с кънтяща версия на „Колко си велик!“, докато зад кулисите Джери Бъфет правеше последни приготовления.

Бъфет изглеждаше по-млад от своите шейсет години. Загорялото му лице се отличаваше със сурова красота. Имаше сини очи и квадратна решителна брадичка. Личният му фризьор имаше задачата в тъмната му коса да не се забелязва нито намек за сиви кичури. Неговото делово, типично американско поведение привличаше широка публика в цялата страна, особено във фундаменталисткия Юг. Единадесети септември бе довел до активизиране на религиозната десница в Америка и над пет милиона американци, сред които самият президент, гледаха ежеседмичните му предавания.

На вратата на добре обзаведената главна гримьорна тихо и почтително се почука.

— Пет минути, преподобни Бъфет.

— Благодаря. — Джери Бъфет си наля бърбън. Новините по Си Си Ен за момент го бяха извадили от равновесие. Триумфът на исляма над християнството щеше да бъде катастрофа за човечеството и на другата сутрин той щеше да се обади на президента. По време на изборите през 2004-та стотици пастори от деноминацията на Бъфет бяха изиграли важна роля за привличането на стотици хиляди гласоподаватели в страната, особено в решаващите щати Флорида, Охайо и Западна Вирджиния. Техните усилия бяха задържали президентската власт в християнски ръце и по думите на самия президент, можеха да похарчат този капитал, когато пожелаят. Ако свитъкът Омега съществуваше, непременно трябваше тайно да го вземат, преди другата страна да го използва в своя полза.

Той пресуши чашата си и набързо поправи встъпителните си думи.

— Току-що гледах вечерните новини по Си Си Ен, по които предсказаха триумфа на исляма над християнството — започна той с провлачения си, гърлен южняшки говор.

Публиката утихна, някои нервно зашаваха на местата си. Събитията от 11 септември бяха уплашили много американци.

— Ние с вас имаме християнски президент в Белия дом и ислямът никога няма да триумфира! — Джери Бъфет направи пауза, за да подчертае думите си. — Ислямът никога няма да триумфира над християнството!

Публиката диво го аплодира. Някои тропаха с крака.

— Ислямът е зла религия! — отекна гръмовният глас на евангелиста. — На единайсети септември Бог оттегли подкрепата си от нашия народ само защото Му обърнахме гръб! Ислямският тероризъм е Божие послание! Той процъфтява, защото ние вече не спазваме Божиите заповеди в своите съдилища. В училищата ни вече няма молитви, не се чете Библията, затова Господ се е отрекъл от Америка — защото ние се отрекохме от Него! — Мнозина в публиката закимаха с глави в знак на съгласие.

— Всемогъщият Бог вече не закриля Америка, защото американците се вманиачиха по богатствата, секса и наркотиците. — Джери Бъфет закрачи назад-напред по грамадната сцена. — Хомосексуализмът е мерзост в очите Господни, и все пак някои от нас искат да узаконят брака между представители на един и същи пол — изрева той.

Джери Бъфет се върна при аналоя и взе Библията си.

— Мъжът трябва да се грижи за жена си, също както Христос се грижи за Своята Църква — тихо каза евангелистът. — Пише го тук. И не правете тази грешка — продължи той, повишавайки глас и свивайки другата си ръка в юмрук. — Така, както Всемогъщият прати чумата на СПИН срещу хомосексуалистите, ще има още мюсюлмански терористични атаки, ако отново не се обърнем към Господ!

Отговори му нов взрив от аплодисменти, които шумно отекнаха в нощта на Атланта.