Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (29)

28.

Милано

Алегра крачеше по познатия коридор към кабинета на заместник-ректора. От жестокото убийство на Антонио Росели бяха минали повече от петнайсет години, но нейният добродушен научен ръководител все още ужасно й липсваше. Знаеше, че е бил на ръба да разбули тайните в свитъка Омега и че някак си е замесен кардинал Петрони. Алегра и Джовани бяха решени повече от всякога да разкрият какво има в свитъка, но освен да щурмуват трезорите на Ватикана, нямаше какво да сторят. Това щеше да се промени.

— Искали сте да ме видите, професор Гамберини? — попита Алегра от прага на кабинета.

— Заповядай, Алегра, седни.

Професор Гамберини беше безупречен — от разкошната тъмна коса до шития по поръчка раиран костюм и лъснатите черни обувки от естествена кожа. Пълна противоположност на Антонио Росели — и все пак любезността и откритостта му болезнено й напомняха за любимия й професор. Гамберини бе поел ролята му на неин наставник, насърчаваше я да продължи научните си открития и усърдно затвърждаваше все по-широката й световна репутация.

— Ходила ли си в Йерусалим? — премина направо на въпроса заместник-ректорът.

Сърцето на Алегра се разтуптя и тя веднага си помисли за Джовани. Беше се развълнувала, когато преди две години го бяха ръкоположили за архиепископ, и фактът, че това се е случило въпреки яростната съпротива на общия им враг кардинал Петрони, й бе доставил известно удовлетворение.

— Не, защо питате? — Нямаше представа какво ще последва.

— Един от най-великите градове на света — отбеляза професор Гамберини. — Тамошният Еврейски университет предлага две интересни нови специализации по археология, стипендиите „Медина“, творчески отпуск до четири години за проучвания върху свитъците от Мъртво море. Едната стипендия е за израелски учен, а другата — за чуждестранен. Какво ще кажеш?

— Кой, аз ли? — отвърна Алегра, зачудена дали в нейните търсения на свитъка Омега не настъпва обрат.

— В стаята няма никой друг — усмихна се заместник-ректорът. — Председател на изборната комисия е израелският археолог професор Кауфман. Той е стар приятел на професор Росели и предложи твоето име. Мисля, че ще ти допадне. Разбрах, че си учила иврит?

— Избрах го като предмет по време на следването си, но това беше преди години. Кога се събира комисията, господин професоре? Трябва да се подготвя. — Мислите на Алегра вече препускаха в бъдещето.

— Вече са избрали израелския учен, доктор Давид Кауфман. Той е син на професор Кауфман, затова професорът съвсем естествено не е участвал в комисията за избора му. Познавам проучванията на Давид — той също е много известен археолог. И също е ерген — дяволито добави Гамберини. — Вече разговарях с Йоси Кауфман за теб.

— Не разбирам, с професор Кауфман не се познаваме — отвърна младата жена, без да обърне внимание на забележката му за семейното положение на израелския учен. Отдавна беше отписала перспективата за връзка с мъж и нямаше намерение да преосмисли решението си.

— Твоето име изскочи в един разговор по време на последното ми пътуване в Израел. Той се интересуваше от проучванията ти върху ДНК и свитъците от Мъртво море. Позволих си волността да му пратя доктората ти и въз основа на него той ще прецени твоята кандидатура. Вече повдигнах въпроса пред нашия научен съвет — готови са да ти дадат до четири години, ако комисията те одобри. Достъпът до свитъците от Мъртво море, съхранявани в Светилището на книгата, ти е гарантиран, но кой знае защо явно се противопоставят на достъпа до изворите в Рокфелеровия музей. Някой си монсиньор Лоунърган от персонала на музея вдига голям шум. Обичайната научна завист, предполагам, обаче това не бива да те смущава много, ако допуснем, че те одобрят, естествено — с топла усмивка добави професорът.

Алегра напусна кабинета на заместник-ректора. Мислите й бяха в пълен хаос. Йерусалим, Витлеем, Светите земи. Кой знае, търсенията й на свитъка Омега можеха да продължат по-успешно там. Джовани със сигурност разполагаше с нужните връзки, каза си тя, после се опомни. „Стегни се, момиче! — заповяда си Алегра. — Никой не отпуска стипендии за проучване на свитъците от Мъртво море на италиански учени.“