Ейдриън д'Аже
Свитъкът Омега (44)

43.

Тел Авив

Майк Маккинън вечеря сам в ресторантче край американското посолство в Тел Авив и се върна да поработи. Свитъкът Омега се оказваше по-неуловим, отколкото си мислеше, и той уморено въведе шестцифрения код на клавиатурата на армираната врата в сутерена, зад която работеха „явните“ и „тайните“ агенти на ЦРУ в Израел. Това беше последната от петте системи за сигурност, чиито проверки започваха с охраната на входа на посолството и детектора за метал. Когато седна на бюрото си, той включи Си Си Ен, за да се осведоми за израелските избори. На екрана се появи водещата Джералдин Ръшмор.

— Тази вечер в „Международен кореспондент“ ще видим променящото се лице на политиката и вероятността за нова надежда за мир в Близкия изток. След убедителната победа на Демократичната ислямска партия на президента Ахмед Сартави в палестинските избори сега професор Йоси Кауфман постигна изборен успех в Израел. Включваме на живо от Йерусалим нашия кореспондент Том Шуайкър. Изненадващ резултат, нали, Том?

— И да, и не, Джералдин. Да, защото партията Ликуд на Ариел Шарон и Партията на труда на Шимон Перес претърпяха пълна загуба на подкрепа. Не, защото професор Йоси Кауфман и неговата Либерална партия на справедливостта издигнаха един-единствен предизборен лозунг — справедлив мир — който докосна важна струна в душата на обикновените израелци по същия начин, по който успя с обикновените палестинци и Сартави. На много хора от двете страни са им омръзнали убийствата и насилието, и тези двама мъже представляват реална надежда за мирното съвместно съществуване. Ето какво каза професор Кауфман, когато преди няколко минути го интервюирах.

На екрана се появи човекът, който скоро щеше да е следващият министър-председател на Израел.

— Израелците имаха възможност да гласуват за мир и те го направиха със съкрушително мнозинство. Време е да прекратим убийствата, време е да прекратим насилието и както повтарях по време на цялата предизборна кампания, мирът може да се постигне само ако е справедлив и за двете страни. Нито едната страна няма да получи всичко, каквото иска, но всички ние, израелци или палестинци, юдеи или мюсюлмани, всички ние имаме право да живеем в страна, в която цари мир и сигурност.

— Сериозно ли възнамерявате да ограничите разходите за отбрана? — попита репортерът.

— Постоянните войни и убийства имат пагубни последици — отвърна Йоси. — Иракската война струва милиарди долари седмично, а миналата година Израел е задлъжнял на Съединените щати с над четири милиарда долара за отбрана. Ако постигнем мир, а аз съм убеден, че заедно с новия палестински президент Ахмед Сартави ще успеем, строителството на стената ще може да се прекрати и другите военни разходи рязко ще се съкратят. Тези пари ще бъдат пренасочени за образование, здравеопазване и екология и нашите деца ще могат да осъществят пълните си възможности. Президентът Сартави вече ми се обади, за да ме поздрави и се разбрахме в съвсем близко бъдеще да представим мирен план.

Том се усмихна.

— Желая ви успех и ви благодаря, че говорихте за Си Си Ен, професор Кауфман.

— Включихме на живо Том Шуайкър с интервю от новия премиер-министър на Израел. А сега продължаваме с войната в Ирак…

Майк Маккинън изключи телевизора. Тези двамата може би ще сложат край на кръвопролитията, помисли си той. После пак се обърна към компютъра си и въведе серия от кодове. Първият имейл, озаглавен „Строго секретно — Омега“, идваше от директора.

„За Маккинън.

Утре президентът има среща с преподобния Бъфет и поиска информация за търсенето на свитъка Омега. Да се осигури до 17:00.“

— Мамка му — мрачно изруга агентът. — Осама бин Ладен и неговите шантави молли се мотаят с достатъчно плутоний и деутерий, за да унищожат финансовите столици на западния свят, а Белият дом още продължава с някакъв си свитък от Мъртво море! — Той се подсмихна под мустак. Поне резултатът от израелските и палестинските избори щеше да им даде още нещо, за което да мислят. Държавният департамент, Пентагонът, Финансовото и още десетки министерства във Вашингтон щяха да изсекат гора от дървета, за да избълват цял порой от „анализи на последиците“ от изборите за интересите на САЩ. Ако Том Шуайкър не грешеше за отношенията между Кауфман и Сартави, а двамата вече подготвяха мирен план, Вашингтон щеше да бъде сведен до страничен наблюдател на процеса. Което сигурно не беше зле, помисли си той, докато отваряше следващата сводка от Ешелон.

Откакто действаше в Тел Авив, Майк Маккинън не бе постигнал голям напредък, особено по отношение на подслушаните телефонни разговори. „Пещера номер едно“ почти със сигурност се намираше в Кумран и Том с готовност го осведоми за Лоунърган, който, беше отбелязал журналистът, сега отсъстваше от страната и пътуваше за Флоренция, ала думите „елементарен стар сейф от петдесетте“ го бяха затруднили. Дали нямаше нещо в сейф, намиращ се в една биохимическа лаборатория в Еврейския университет, нещо толкова деликатно, че някой полагаше изключителни усилия да се сдобие с него? Касоразбивачеството и влизането с взлом бяха само част от многобройните таланти на Маккинън. Момчетата в сутерените в Ленгли се нареждаха сред най-добрите в бранша и Майк си беше направил труда да поддържа уменията си. Освен това беше прекарал много часове на закритото стрелбище, докато се убеди, че е възвърнал формата си с избраното от него оръжие. Вместо двайсет и два калибровия пистолет, който използваха повечето агенти, Майк предпочиташе „Хеклер & Кох“ четирийсет и пети калибър със заглушител и лазерен мерник, разработен за американските спецчасти. Имаше предчувствието, че ще му потрябва.

Венеция

— Ало? — вдигна телефонната слушалка Джовани.

— Премиер-министърът на Израел, Ваше Високопреосвещенство — съобщи Виторио.

— Благодаря.

Връзката прещрака и той чу характерния глас на Йоси Кауфман.

— Buongiorno, Джовани, обажда се Йоси.

— Честито, Йоси! Как е? Молих се за теб.

— Благодаря, Джовани! Всичко върви почти идеално. След седмица имам среща с Ахмед и вече сме се разбрали за мирния план, поне ние двамата, въпреки че не искам да избързваме. Все още има бясна опозиция от страна на някои наши заселници, макар че компенсаторният пакет е много щедър. Където можем, ще им позволим да останат и ще компенсираме палестинците с израелска земя. Мисля, че ще се справим.

— Ами фундаменталистите? — попита Джовани.

— Ключът към привличането на Хамас, Ислямски джихад и Бригадата на мъчениците от Ал Акса е обещанието за палестинска държава. Някои техни членове никога няма да се откажат от тероризма, обаче ако успеем да склоним мнозинството, включително ръководителите им, фанатиците ще бъдат изтикани настрани. Двамата с Ахмед сме убедени, че ще успеем, и ще започнем, докато всеобщото въодушевление е на наша страна. Когато насрочим датата, какво ще кажеш да изиграеш малка роля в мирната церемония? Тук нямаме намерение да сливаме религията с държавата, затова поканата е по-скоро лична, отколкото официална. Когато уточним подробностите, договорът ще бъде подписан от евреин и мюсюлманин под Дамаската порта. Струва ми се, че Авраам не би възразил, ако получим и подкрепата на християнството, не мислиш ли?

Джовани се засмя, спомнил си за техния риболовен излет.

— С удоволствие — обеща той.