Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Omega Scrool, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

V
2004

27.

Ленгли, щата Вирджиния

Майк Маккинън преглеждаше последните разузнавателни доклади за ядрените възможности на Ал Кайда. Първият идваше от агент на ЦРУ, действащ в афганистанската столица Кабул. Маккинън прескочи обобщението. Съдържанието вече му беше потискащо познато, включително откриването на доказателства за ядрените намерения на Осама бин Ладен. След нахлуването на Съединените щати в Афганистан група журналисти се бяха натъкнали на вледеняващи документи в къща, намираща се във Вазир Акбар Хан, един от по-скъпите квартали в Кабул. Сред тях имаше скици на компресия на плутоний до критичната маса, нужна за ядрен взрив.

Следващият раздел носеше заглавието „Интересен обект — д-р Хюсеин Третяков“. Маккинън веднага позна лицето на снимката. Беше го виждал на конференцията за ядрено разоръжаване в Лондон. Хюсеин Третяков беше нисък, с остра сива коса и широки плещи. Имаше квадратно, сурово лице с високо чело и безизразни бледосини очи. Зъбите под гъстите му черни мустаци, помисли си Маккинън, бяха пожълтели от дългогодишното пушене на цигари без филтър. Доктор Третяков бе един от най-блестящите ядрени физици в Съветския съюз. Някога. Сега фигурираше в списъка с най-издирваните лица на Кремъл и ЦРУ. Американецът прескочи биографичните бележки. Отлично познаваше миналото на Третяков. Роден в Грозни, Чечня, през 1946-та. Два доктората, единият върху производството на плутоний за ядрено оръжие, другият върху ограничения ядрен синтез в тактически устройства. Кариера, която включваше работа в странно наименувания Научноизследователски институт по експериментална физика в уралския град Челябинск, на плутониевия реактор в Челябинск-65[1] и на Новая земля, главния изпитателен обект в крайния север на Арктическия кръг. Това никога не се вписваше в официалната му биография, но Маккинън и ЦРУ също знаеха, че доктор Третяков е прекарал продължително време в строго секретния завод за производство на бойни глави край Златоуст, където беше усъвършенствал ядрените куфарни бомби.

Майк Маккинън впери очи в цветната снимка и се замисли какво е насочило човек с неговите способности към най-тъмната страна на професията му. Знаеше, че след разпадането на Съветския съюз доктор Третяков и стотици други съветски учени са били изхвърлени от работа. Нещо повече, през 1994-та Борис Елцин бе започнал брутално да смазва опитите на чеченския президент Джохар Дудаев да обяви родината си за независима. Бяха бомбардирали Грозни в новогодишната нощ, ала чеченските сепаратисти упорито се бяха съпротивлявали, нанасяйки тежки загуби на руските танкове, бронетранспортьори, самоходни артилерийски установки и хиляди войници. По време на последвалата реакция Хюсеин Третяков беше загубил жена си и трите си невръстни дъщерички. Това набожно мюсюлманско семейство, единственото, което бе имал сиракът Хюсеин, беше погубено. Той бе подкрепил заплахата на президента Дудаев да пусне ядрените куфарни бомби на пазара, след като Съединените щати бяха оставили без отговор обявената от Чечня независимост. Нямаше какво да губи.

Дръзките акции на Третяков не можеха да се оправдаят, но за разлика от някои в коридорите на властта в Пентагона, за Маккинън беше важно да разбере причината за неговото поведение. Президентът Владимир Путин, мрачно си помисли Майк, бе продължил гоненията на чеченците по примера на своя предшественик, хвърляйки доктор Хюсеин Третяков в обятията на Ал Кайда. Докладът беше вледеняващо неокончателен.

„Настоящото местонахождение на д-р Третяков не е известно. За последен път е видян в Пешавар на северозападната пакистанска граница. Има непотвърдени сведения, че се е свързал с Абдул Муса Башир и други ръководители на Ал Кайда, които са се опитвали да купят няколко от неговите ядрени куфарни бомби.“

Лицето на Майк Маккинън отразяваше загрижеността му, устните му бяха решително стиснати. Малко преди това бе прочел несекретен доклад за свитъка Омега и ислямския ядрен фактор от професор Йоси Кауфман. Дали се касаеше за съвпадение, или имаше връзка, питаше се той.

Бележки

[1] Днес Озьорск. — Б.пр.