Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (91)

90.

Изражението на Морисън не се промени, докато Фраяр правеше заключението си. Доля си още кафе, прибави сметана и отпи без да бърза.

— Знаете ли, Фраяр, напълно грешите.

— Да не би да се опитвате да ми кажете, че знаете нещо за създаването на миниатюризационното поле? — погледна го Фраяр. — Казахте, че…

— Онова, което ще кажа, няма нищо общо с миниатюризацията. Касае единствено моята работа. Съветите ме отведоха в Маленкий град и в Пещерата, за да използвам компютърната си програма за прочитането на мислите от мозъка на Шапиров. Претърпяхме неуспех, което не е учудващо, като се вземе предвид, че Шапиров беше в кома и почти мъртъв. От друга страна, Шапиров, което е бил забележително проницателен, след като прочел няколко мои статии, е говорил за моята програма като за „ретранслаторна станция“. Всъщност, наистина се оказа такава.

— Ретранслаторна станция? — лицето на Фраяр придоби озадачено изражение. — Какво означава това?

— След като попаднахме в невроните на Шапиров, вместо да чете мислите му, моят компютър действаше като ретранслатор, предавайки мислите от един член на екипажа на друг.

Изражението на Фраяр премина в негодувание.

— Искате да кажете телепатично устройство?

— Точно така. Отначало почувствах силна любов и сексуално привличане към една млада жена, която беше заедно с мен на миниатюризирания кораб. Естествено, приех, че мисълта е моя, тъй като тя е много привлекателна жена. Въпреки това не забелязах никакви подобни съзнателни чувства. Едва след няколко такива случая разбрах, че приемам мислите на един мъж от кораба. Той и младата жена се бяха разделили, но въпреки това страстта между тях оставаше.

— Сигурен ли сте, че при тези условия, на борда на кораба, сте разтълкували правилно тези мисли? — усмихна се толерантно Фраяр. — В края на краищата вие сте бил под голямо напрежение. Приехте ли подобни мисли и от младата дама?

— Не. На няколко пъти младият мъж и аз неволно разменихме мисли. Когато си помислих за съпругата си и децата си, той си помисли за жена и две деца. Когато се изгубих в неврона, той прие чувството ми за паника. Сметнал, че е доловил нещастието на Шапиров с помощта на моя компютър, който беше с мене, докато се носех по течението. Но това бяха моите чувства, не на Шапиров. Не успях да разменя мисли с нито една от жените на борда, но самите те обменяха мисли. Щом се опитаха да приемах някоя мисъл на Шапиров, усещаха сходни думи и чувства — една от друга, разбира се — но младият мъж и аз не ги приемахме.

— Предполагате, че има разлика между половете? — скептично подхвърли Фраяр.

— Всъщност не. Пилотът на кораба, мъж, не прие нищо, нито от жените, нито от мъжете, въпреки, че веднъж улови нечия мисъл. Не бих могъл да кажа от кого. Моето мнение е, че както има различни кръвни групи, така има и различни типове мозъци, вероятно само няколко, и телепатичната връзка може да бъде най-лесно осъществена между два мозъка от един и същ тип.

— Дори и така да, д-р Морисън — вмъкна Родано. — Какво от това?

— Нека ви обясня — продължи Морисън. — От години работя върху определянето на областите и характеристиките на абстрактните мисли в човешкия мозък, без някакъв съществен успех. Приемал съм случайни образи, но не съм ги тълкувал правилно. Мислех, че идват от мозъка на изследваното животно, но сега подозирам, че са идвали от някой стоящ наблизо човек, който е изпитвал силно чувство или е бил дълбоко замислен. Не съм обръщал внимание. Грешката е моя. Все пак, тъй като бях засегнат от общото безразличие, нарастващото недоверие и присмехите на колегите си, никога не съм публикувал улавянето на образи. Вместо това модифицирах програмата си, за да повиша чувствителността й. Някои от тези промени също никога не са публикувани. И така, навлязох в кръвта на Шапиров с устройство, което можеше да служи почти като телепатичен ретранслатор повече от всичко друго, което съм имал преди. И сега, след като дебелата ми глава разбра най-сетне какво притежавам, знам какво трябва да променя в програмата си. Сигурен съм.

— Нека го кажа направо, Морисън — рече Фраяр. — Заявявате ми, че като резултат от фантастичното ви пътешествие в тялото на Шапиров, вие сте сигурен как да измените уреда си, така че да стане практически използваемо телепатично устройство?

— До известна степен, да.

— Би било нещо изключително… ако можете да го демонстрирате — скептицизмът в гласа на Фраяр не изчезваше.

— По-изключително, отколкото може би си мислите — отвърна Морисън с известна рязкост. — Знаете, разбира се, че телескопите, независимо дали са оптични или радиотелескопи, могат да бъдат изградени от отделни елементи разположени върху голяма площ и ако се координират с компютър, могат да изпълняват функциите на един голям телескоп, много по-голям, отколкото може да бъде построен на практика.

— Да. Но какво от това?

— Споменах го като аналогия. Убеден съм, че мога да демонстрирам нещо сходно във връзка с мозъка. Ако имаме шест телепатично обединени мозъка, тези шест мозъка биха действали като един единствен голям мозък, който би имал интелигентност и проницателност много по-големи от човешките. Помислете за напредъка в науката и технологиите, които могат да бъдат направени, а също и напредъка в други области, към които са насочени човешките стремежи. Бихме създали умствен супермен, без да преминаваме през отегчителната еволюция или опасностите на генното инженерство.

— Много интересно, ако е вярно — рече Фраяр, очевидно заинтригуван и явно неубеден.

— Но има една хитрост — продължи Морисън. — Извършвах експериментите си върху животни, като поставях проводници, свързващи мозъка им с моя компютър. Това е било, сега го разбирам напълно, не напълно прецизно. Колкото и да се стараем, в най-добрия случай ще имаме груба телепатична система. Онова, от което се нуждаем е, да навлезем в мозъка и да поставим в неврона миниатюризиран и съответно програмиран компютър, където той ще действа като ретранслатор. И телепатичният процес ще стане много по-интензивен.

— А бедния човек, на когото ще причините тази повреда — додаде Фраяр, — ще експлодира, щом устройството се деминиатюризира.

— Животинският мозък е много по-прост от човешкия — сериозно рече Морисън, — тъй като има много по-малко неврони, които са много по-просто подредени. Но отделният неврон в заешкия мозък едва ли е значително по-прост от човешки неврон. Като ретранслатор може да се използва и робот.

— И тогава — добави Родано — американските мозъци, работейки заедно, биха могли да открият тайната на миниатюризацията и може би ще изпреварят Съветите, като открият връзката между константата на Планк и скоростта на светлината.

— Да — ентусиазирано рече Морисън. — И един съветски учен, Юрий Конев, с когото обменяхме мисли, също го разбра. По тази причина се опита да ме задържи заедно с програмата ми, въпреки разпорежданията на собственото си правителство. Съмнявам се, че без мен и програмата ми би могъл скоро да възпроизведе работата ми. Може би ще му потрябват години. Всъщност това не е областта, в която работи.

— Продължавайте — каза Родано. — Започвам да ви разбирам.

— Това е положението. Сега имаме някаква груба телепатия. Дори без миниатюризацията би могла да ни помогне да изпреварим Съветите, но може и да не успеем. Не можем да бъдем сигурни, че ще постигнем нещо без миниатюризацията и без поставянето на правилно програмиран компютър в животински неврон като ретранслатор. От друга страна, Съветския съюз има груба форма на миниатюризация. Може би в естествения ход на изследванията ще открият начин за обединяване на квантовата механика и теорията на относителността, така че да се създаде наистина ефикасно миниатюризационно устройство, но това може да отнеме много време. Така че, щом ние имаме телепатията, но нямаме миниатюризацията, а те имат миниатюризацията, но нямат телепатията, може би след много време ще победим. А може би те ще победят. Нацията, която успее, практически ще знае как да се придвижва с неограничена скорост и Вселената ще й принадлежи. Нацията, която загуби, ще изчезне. Поне институциите й ще изчезнат. Би било добре, ако спечелим състезанието, но може би те ще победят. Състезанието може да разруши крехкия мир, който се поддържа вече от две поколения и да доведе да унищожителна война. От друга страна, ако ние и Съветите желаем да работим заедно и да използваме усъвършенстваната и силна телепатия с помощта на миниатюризирана ретранслаторна станция в жив неврон, можем наведнъж и за кратко време да се сдобием с онова, което биха ни дали антигравитацията и безкрайната скорост. Вселената ще принадлежи и на Съединените щати, и на Съветския съюз. Всъщност на цялото земно кълбо, на Земята, на човечеството. Защо не, господа? Никой няма да изгуби. Всички ще спечелят.

Фраяр и Родано удивено го гледаха. Накрая Фраяр преглътна с мъка и каза:

— Звучи добре, ако наистина владеете телепатията.

— Имате ли време да изслушате обясненията ми?

— Разполагам с цялото време, което ви е нужно — отвърна Фраяр.

На Морисън му бяха нужни няколко часа, за да обясни в подробности теорията си. Накрая се отпусна назад и заяви:

— Почти е време за вечеря. Вече знам, че вие, а и другите, ще искате да ме разпитвате, ще искате да ви сглобя система, която да демонстрира приложимостта на телепатията. Това ще ми отнеме… е, остатъка от живота ми, доколкото разбирам. Но сега искам едно нещо.

— Какво е то? — попита Родано.

— Дайте ми малко време като начало. Моля ви! Доста ми се насъбра. Дайте ми двайсет и четири часа, до утре вечерта. Нека да почета, да ям, да мисля, да почивам, да спя. Само един ден, ако нямата нищо напротив и след това съм на ваше разположение.

— Звучи напълно приемливо — каза Родано, докато се изправяше. — Ще уредя каквото мога. Двайсет и четирите часа са ваши. Използвайте ги. Съгласен съм, че после ще имате изключително малко време за себе си. И отсега нататък, за доста време, ставате най-добре охраняваната личност в Америка, без да изключваме президента.

— Добре — обяви Морисън. — Ще поръчам вечеря за един.