Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (78)

77.

Морисън, който все още държеше ръката на Калинина, конвулсивно сви пръсти и младата жена трепна.

— Извинявайте, София.

Тя издърпа ръката си и силно я разтърка.

— Юрий, къде се намираме? — запита Боранова. — Можем ли да достигнем до иглата?

— Бих казал да — отвърна Конев. — По-бавно, Аркадий. Пести енергията, която ни е останала.

— Не, повярвайте ми — възрази Дежньов. — При сегашната скорост разцепваме кръвта със сравнително малко завихряне благодарение на аеродинамичната форма на кораба. Ако намалим скоростта, турбулентността ще нарасне и ще губим повече енергия.

— Но не трябва да подминем определеното място — каза Конев.

— Няма. Щом загася моторите, скоростта започва да пада, заради плътността на кръвта. При забавянето ни турбулентността нараства и започваме да спираме още по-бързо, така че след десет секунди сме напълно спрели. Ако имахме нормалната си маса и инерция, бързото спадане на скоростта би ни размазало в предната част на кораба.

— В такъв случай, ще спреш щом ти кажа.

Морисън се беше надигнал и отново гледаше над рамото на Конев. Прецени, че вероятно церебрографа работеше с най-голямото си увеличение. Тънката червена линия, която отбелязваше траекторията на кораба само от пресмятания, сега беше дебела и приближаваше до малко зелено кръгче, което вероятно представляваше позицията на иглата.

Но все пак позицията им се определяше само от пресмятания и беше възможно да има малка грешка. Конев непрекъснато местеше погледа си между церебрографа и гледката пред тях.

— Трябваше да се насочим към някоя артерия — неочаквано подхвърли Морисън. — След смъртта те са празни. Нямаше да губим енергия заради съпротивлението и турбуленцията.

— Безполезна идея — възрази Конев. — Корабът не може да се движи във въздуха — вероятно щеше да продължи да говори, но в този миг се сепна и извика — Спри, Аркадий! Спри!

Дежньов блъсна напред с дланта си ръчката пред себе си. Тя се отмести и Морисън почувства леко люшване напред, кораба забави движението си и почти незабавно спря.

Конев посочи с ръка. Виждаше се голям кръг, светещ оранжево.

— Използват влакнеста оптика, за да сигурни, че върха свети. Казаха, че няма да го пропусна.

— Но ние го пропуснахме — напрегнато рече Морисън. — Виждаме го, но не сме там. За да стигнем дотам, трябва да завием, а това означава Дежньов отново да прекъсне връзката.

— Няма да има полза — отвърна Дежньов. — Имам достатъчно енергия за още четиридесет и пет секунди, но определено няма да мога да потегля, след като съм спрял. Повече не можем да се движим.

— Е, ами сега? — започна Морисън почти със стон.

— Е, ами сега има друг вид възможно движение. От другата страна на тази игла има разумни същества. Аркадий, кажи им да я вкарат съвсем бавно.

Оранжевият кръг бавно се разшири и стана леко елиптичен.

— Няма да ни уцели — вмъкна Морисън.

Конев не му отвърна, а се наведе към Дежньов, за да може да говори направо по предавателя. За миг оранжевата елипса се сплеска още повече, но движението й спря веднага след командата на Конев. След това се превърна в почти правилен кръг. Иглата беше съвсем близо и сочеше право към тях.

Неочаквана всички околни обекти се раздвижиха. Смъртните очертания на червените телца и на случайните тромбоцити се размърдаха и се насочиха към кръга. Корабът също се раздвижи.

Морисън погледна нагоре и наоколо, докато оранжевия кръг ги обхвана отвсякъде, след това се плъзна покрай кораба, сви се бързо и изчезна.

— Всмукаха ни — обяви със задоволство Конев. — Вече можем спокойно да седнем. Те ще се погрижат за останалото.