Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фантастично пътешествие (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fantastic Voyage II: Destination Brain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com

Copyright 1988 by Bantam Books

 

Издание:

ФАНТАСТИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ІІ. НАПРАВЛЕНИЕ — МОЗЪКА. 1993. Изд. Бард, София. Роман. Превод: [от англ.] Радослав ХРИСТОВ [Fantastic Voyage II: Destination Brain, by Isaac ASIMOV (1988)]. Редактор: Теодор МИХАЙЛОВ. Предговор: Въведение от автора — с.7. Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32 (125×195 мм). Печатни коли: 30. Офс. изд. Тираж: 10 000 бр. Печат: Полиграфюг, Хасково. Страници: 480. Цена: 36.00 лв.

История

  1. — Добавяне на анотация

28.

Отново бяха в секциятата за миниатюризация при загрижените хора, всеки зает със собствената си работа, без да обръща внимание на останалите. Калинина се движеше между тях с гордо вдигната глава и аристократичен вид, който се появява автоматично, когато всички ти отстъпват.

Очевидно беше едно от светилата и всички, които пресичаха или дори само се доближаваха до пътя й, свеждаха глави в нещо като лек поклон и отстъпваха назад, за да са сигурни, че не й пречат. Морисън все още държеше ръка върху пламтящата си бузата, страхувайки се да я изложи на погледите на останалите. Никой не обръщаше ни най-малко внимание на присъствието му.

Преминаваха от една стая в друга и навсякъде се чувстваше мощта на сдържаната енергия.

Вероятно Калинина също беше го почувствала, тъй като прошепна на Морисън с известна гордост:

— В космоса се намира слънчева електростанция, която произвежда енергия, в по-голямата си част запазена за Маленкий град.

Достигнаха до целта си преди Морисън да разбере към какво всъщност гледа. Залата не беше много голяма, а размерите на разположения в нея обект не бяха внушителни. Първото впечатление на Морисън беше, че наблюдава произведение на изкуството.

Издължената машина не беше много по-голяма от автомобил, със сигурност по-къса от лимузина, а също и по-тясна. И беше прозрачна!

Морисън механично протегна ръка за да я докосне.

Не беше хладна на пипане. Беше гладка и изглеждаше леко влажна, но щом вдигна ръка, пръстите му бяха съвършено сухи. Прекара пръсти по повърхността й и почувства как леко прилепват, без да оставят потни следи. Дъхна върху нея. Върху прозрачната повърхност се появи кръгче кондензирала влага, което бързо изчезна.

— Пластмаса е — поясни Калинина, — но не знам точния й състав. Дори и да го знаех, вероятно щеше да е секретна информация. Но независимо от състава, материалът е по-здрав от стоманата — по-твърд и по-устойчив на удар, при едно и също тегло.

— При равно тегло може и да е вярно — каза Морисън, чието безпокойство временно беше изместено на заден план от научното му любопитство, — но пластмаса с тази дебелина, не може да бъде толкова здрава, колкото също толкова дебела стомана. Не би могла да бъде толкова здрава при равни обеми.

— Така е — съгласи се Калинина, — но къде възнамеряваме да пътуваме? Няма да има голяма разлика в наляганията вътре и извън кораба; няма да има метеорити или дори космически прах, от които трябва да се предпазваме. Няма да има нищо, освен меки клетъчни структури. Тази пластмаса ще бъде предостатъчна защита, а освен това е и лека. Вероятно двамата можем да вдигнем кораба. Това е важното. Както знаете, трябва да икономисваме масата. Всеки допълнителен килограм изразходва значително количество електромагнитна енергия при миниатюризация и отделя значителна топлина при обратния процес.

— Ще побере ли достатъчно голям екипаж? — попита Морисън, като се взираше във вътрешността на кораба.

— Да. Малък е, но може да побере шестима, а ние ще бъдем само пет. Освен това съдържа изненадващо голямо количество от най-различни приспособления. Разбира се, не чак толкова, колкото би ни се искало. Първоначалните планове… Но какво можем да направим? В този несправедлив свят винаги съществува натиск да се правят икономии, дори и неоправдани.

— Колко силен натиск за колко големи икономии? — запита Морисън обхванат от силно безпокойство. — Всичко ли функционира?

— Уверявам ви — лицето й просветна. Щом меланхолията й изчезна, за което Морисън беше сигурен, че е само временно, Калинина несъмнено изглеждаше красива. — Всичко в кораба беше подложено на пълни изпитания, както поотделно, така и изцяло. Нулевият риск е непостижим, но считам, че сме достатъчно близо до нулата. И всичко практически е изработено без метал. Заедно с чиповете, влакнестата оптика и преходите на Мануилски, всички уреди, от които се нуждаем тежат по-малко от пет килограма. Поради това корабът може да бъде толкова малък. В края на краищата, пътешествията в микрокосмоса едва ли ще надхвърлят няколко часа, така че не се нуждаем от приспособления за сън, устройства за преработка на отпадъците, източници на храна и въздух, нищо друго, освен няколко прости уреда за отделителните функции.

— Кой ще управлява кораба?

— Аркадий.

— Аркадий Дежньов?

— Изглеждате изненадан.

— Всъщност нямам основание. Предполагам, че е достатъчно квалифициран.

— Напълно. Занимава се с инженерство и е гений в работата си. Не можете да се заблудите от начина. по който говори… Не, всъщност можете да се заблудите от начина, по който говори. Мислите ли, че щяхме да понасяме грубия му хумор и преструвките му, ако не беше гениален? Той проектира кораба, до последната му част, и цялото оборудване. Създаде дузина напълно нови методи за намаляване на масата и на размерите. В Съединените щати не разполагате с нищо подобно.

— Не бих могъл да знам дали Съединените щати имат или нямат подобни необичайни машини — възрази остро Морисън.

— Сигурна съм, че нямате. Дежньов е необикновена личност, въпреки навика си да се прави на грубиян. Той е потомък на Семьон Иванович Дежньов. Чували сте за него, предполагам?

Морисън поклати отрицателно глава.

— Наистина ли? — гласът на Калинина стана леден. — Той е един от великите изследователи. По времето на Петър Първи е изследвал Сибир до най-източната му част и е установил, че Сибир и Северна Америка са отделени с ивица море десетилетия преди Витус Беринг, един датчанин на руска служба, който открил Беринговия проток. А вие не сте чували за Дежньов. Това е типично американско. Ако не го е направил някой западняк, никога няма да чуете за него.

— София, не търсете навсякъде обиди. Не съм изучавал морските пътешествия. Има много американски изследователи, за които не съм чувал, нито пък вие — той размаха пръст срещу нея и, спомняйки си отново за шамара, потърка бузата си. — Търсите аргументи, за да подхранвате омразата си — маловажни аргументи, от чието изтъкване би трябвало да се почувствате засрамена.

— Семьон Дежньов е велик изследовател и не е маловажен.

— Признавам го. Приятно ми беше да узная за него и се възхищавам от постиженията му. Но факта, че не съм чувал за него не е причина за съветско-американско съревнование. Засрамете се!

Калинина сведе очи, след това вдигна поглед към бузата му. Морисън се зачуди дали не е останала синина.

— Съжалявам, че ви ударих, Албърт. Нямаше нужда да го правя толкова силно, но не исках да припадате. Почувствах, че в този момент няма да имам достатъчно търпение, за да се занимавам с американец в безсъзнание. Позволих на гнева си да ме ръководи.

— Допускам, че намеренията ви са били добри, но на мене също ми се иска да не ме бяхте удряли толкова силно. Все пак, приемам извинението ви.

— В такъв случай, нека се качим в кораба.

Морисън скалъпи подобие на усмивка. Донякъде предпочиташе да общува с Калинина, отколкото с Дежньов или Конев, или дори Боранова. Хубавата жена, особено когато е млада, отвлича мъжкия ум от неприятностите много по-ефикасно от всичко друго.

— Не се ли страхувате, че мога да се опитам да извърша саботаж?

— Всъщност, не — отвърна Калинина след кратка пауза. — Подозирам, че имате достатъчно уважение към един научно-изследователски кораб, за да причините каквато и да е повреда. Освен това, при това го заявявам напълно сериозно, съветските закони в случай на саботаж са изключително сурови. Най-малката грешка при работа в кораба ще задейства сигнализацията и охраната ще е тук след няколко секунди. Охраната има инструкции да не бие саботьорите, но понякога е възможно да се самозабравят в негодуванието си. Моля ви, дори не си помисляйте да докоснете нещо!

Докато говореше, постави ръка върху корпуса на кораба и вероятно натисна някакъв бутон, въпреки че Морисън не видя как го направи. Вратата — правоъгълник със заоблени краища — се отвори. Ръбовете на вратата изглеждаха двойни. Дали не действаха също и като въздушна камера?

Отворът беше доста тесен. Калинина, която влезе първа, трябваше да се приведе. Обърна се и подаде ръка на Морисън:

— Внимателно, Албърт!

Морисън не само се приведе, но и се завъртя леко настрани. След като се озова в кораба, установи, че не може да се изправи напълно. Главата му опря в тавана и той вдигна изненадано поглед.

— През повечето време ще работим седнали — каза Калинина, — така че не се безпокойте за тавана.

— Не мисля, че обстановката ще се хареса на страдащите от клаустрофобия.

— А вие страдате ли от клаустрофобия?

— Не.

Калинина кимна облекчено:

— Това е добре. Трябва да пестим място. Имате ли някакви въпроси?

Морисън се огледа. Имаше шест седалки, разположени две по две. Седна в най-близката до вратата.

— Седалките също не са много просторни.

— Не са — съгласи се Калинина. — Освен това не могат да се регулират според теглото.

— Очевидно, корабът е строен доста преди Шапиров да изпадне в кома.

— Разбира се. От дълго време планираме изпращането на миниатюризиран човек в жива тъкан. Този етап е неизбежен по пътя към наистина важните биологични открития. Естествено, предполагахме, че в началото ще работим с животни и ще имаме възможност да изучим подробно кръвообращението. Корабът беше разработен именно за тази цел. Никой не можеше да предположи, че когато настане време за първото подобно микропътешествие, обектът ще бъде не само човешко тяло, но и самия Шапиров.

Морисън все още разглеждаше вътрешността на кораба. Изглеждаше доста гола. Оказа се изненадващо трудно да се различат върху прозрачния корпус прозрачните детайли, които освен това бяха миниатюрни в обичайния смисъл на думата — изработени от елементи с малки размери.

— На кораба ще бъдем петима: вие, аз, Боранова, Конев и Дежньов?

— Точно така.

— И какво ще прави всеки един от нас?

— Аркадий ще управлява кораба. Очевидно знае как да го прави. Корабът е дете на ума и ръцете му. Аркадий ще бъде най-отпред, на лявата седалка. Отдясно до него ще седи Конев, който има подробна карта на нервната и кръвоносната система на мозъка на Шапиров. Той ще бъде нашия навигатор. Аз ще седя зад Аркадий и ще контролирам електромагнитните характеристики на повърхността на кораба.

— Електромагнитни характеристики ли? Това пък за какво?

— Албърт, вие различавате обектите по отразената светлина, кучето ги различава по отделяната миризма, а молекулите разпознават обектите по повърхностната електромагнитна структура. Щом възнамеряваме да си проправим път като миниатюризиран обект между молекулите, трябва да имаме подходяща структура, за да се отнасят към нас като към приятели, а не като към врагове.

— Звучи доста сложно.

— И наистина е така, но се занимавам с него цял живот. Наталия ще седи зад мене. Тя ще бъде капитана на експедицията. Ще взима решенията.

— Какви решения?

— Каквито са необходими. Очевидно онези, които не могат да се предвидят. Що се отнася до вас, вие ще седите вдясно от мене.

Морисън стана и се промъкна един ред назад по тясната пътека между седалките. Досега беше седял на мястото на Конев, а сега се намираше на онова, което щеше да бъде негово. Сърцето му се разтуптя, щом си представи как на следващия ден ще седи на същото това място, докато ги миниатюризират.

— Значи има само един човек, Юрий Конев, който е бил миниатюризиран и деминиатюризиран, и е останал невредим след процеса.

— Да.

— И той не е споменавал за някакви неудобства, за прилошаване или умствени смущения?

— Не е докладвал за нищо подобно.

— Дали не е премълчал, за да се покаже стоик? Дали не е сметнал, че е под достойнството на един герой на съветската наука да се оплаква?

— Не бъдете глупав. Ние не сме герои на съветската наука. Онзи, за когото говорите, също не е. Ние сме човешки същества и учени. Всъщност, ако съществуват някакви неудобства, по-правилно ще е те да се опишат подробно, тъй като е възможно с модернизацията на процеса те да бъдат премахнати, с което бъдещата миниатюризация ще се улесни. Да се крие част от истината би било ненаучно, неетично и опасно. Не го ли разбирате, след като самият вие сте учен?

— Все пак би могло да има индивидуални различия. Юрий Конев оцеля без никакви наранявания. А Пьотр Шапиров не напълно…

— Това няма нищо общо с индивидуалните различия — нетърпеливо възрази Калинина.

— Все пак не можем да сме сигурни, нали?

— Тогава преценете сам, Албърт. Мислите ли, че щяхме да използваме кораба, без да го изпробваме за последен път — с и без хора на борда? Миналата нощ празният кораб беше миниатюризиран — не много, но достатъчно, за да сме сигурни, че всичко е наред.

Морисън веднага скочи на крака.

— В такъв случай, София, ако не възразявате, бих искал да изляза преди да е изпробван с хора на борда.

— Но, Албърт, твърде късно е.

— Какво!

— Огледайте залата. Не сте поглеждали навън, откакто влязохме, което, предполагам, е добре. Погледнете сега. Хайде! Стените са прозрачни, а процесът вече е завършен. Моля, погледнете.

Морисън се сепна, огледа се и след това много бавно коленете му се подгънаха и той седна отново.

— Стените на кораба имат ли увеличаващ ефект? — попита той, макар да знаеше колко глупаво звучи въпроса му.

— Не, разбира се, че не. Всички навън е такова, каквото е. Корабът и аз, и вие бяхме миниатюризирани до около една втора от линейните ни размери.