Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фантастично пътешествие (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fantastic Voyage II: Destination Brain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com

Copyright 1988 by Bantam Books

 

Издание:

ФАНТАСТИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ІІ. НАПРАВЛЕНИЕ — МОЗЪКА. 1993. Изд. Бард, София. Роман. Превод: [от англ.] Радослав ХРИСТОВ [Fantastic Voyage II: Destination Brain, by Isaac ASIMOV (1988)]. Редактор: Теодор МИХАЙЛОВ. Предговор: Въведение от автора — с.7. Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32 (125×195 мм). Печатни коли: 30. Офс. изд. Тираж: 10 000 бр. Печат: Полиграфюг, Хасково. Страници: 480. Цена: 36.00 лв.

История

  1. — Добавяне на анотация

Глава 4
ПЕЩЕРАТА

Малкото може да бъде красиво. Орелът може да е гладен понякога, но канарчето — никога.

Дежньов-старши

16.

В голямата и добре осветена баня Боранова и Дежньов започнаха да свалят горните си дрехи. Морисън се поколеба пред тази перспектива.

— Можете да задържите бельото си, д-р Морисън — усмихна се Боранова. — Просто свалете дрехите от себе си, а обувките поставете в този кош. Предполагам, че нямате нищо в джобовете си. Поставете обувките си на дъното на коша. Когато си тръгваме, ще бъдат почистени и готови за употреба.

Морисън направи както му казаха, като се опитваше да не гледа доста пищната фигура на Боранова, която изглеждаше напълно безразлична. Интересно, какво ли щеше да скрие бельото, след като не беше предназначено за показване.

След това започнаха да се мият — лицата и ръцете до лактите, а след това да решат косите си. Морисън отново се поколеба и Боранова, прочитайки мислите му, го успокои:

— Д-р Морисън, гребените се почистват след всяка употреба. Не знам какво сте чели за Съветския съюз, но някои от нас разбират какво означава хигиена.

— И всичко това само за да влезем в Пещерата? — попита Морисън. — Всеки път ли минавате през тези процедури?

— Всеки път. Поради това никой не влиза и излиза твърде често. Дори и когато стоим вътре, често се налага да се къпем. Може би следващата процедура ще ви се стори неприятна, д-р Морисън. Затворете очите си, поемете дълбоко въздух и го задръжте, ако можете. Ще отнеме около минута.

Морисън последва нарежданията и изведнъж се озова в силен, брулещ вятър. Залитна пиянски и се сблъска с единия кош. Хвана се здраво за него. След това вятърът спря толкова неочаквано, както и започна.

Отвори очи. Дежньов и Боранова изглеждаха, като че ли са надянали уплашени перуки. Попипа косата си и установи, че и тя изглежда по същия начин. Посегна към гребена.

— Не си правете труда — намеси се Боранова. — Очакват ни и други процедури.

— И за какво е всичко това? — попита Морисън.

Оказа се, че трябва да се изкашля, преди да може да каже нещо.

— Споменах, че ще бъдем обезпрашени с вакуум, но това беше само първата фаза от почистващия процес. През тази врата, моля.

Морисън влезе в тесен, но добре осветен коридор, чиито стени бяха фотолуминесцентни.

— Много приятно — промърмори той.

— Пести енергия — обади се Дежньов, — а това е много важно. Или имате предвид технологичния напредък? Изглежда, че американците, идващи в Съветския съюз, очакват да видят навсякъде газени лампи — изсмя се и добави — Трябва да призная, че не можем да се мерим с вас във всяко отношение. Нашите публични домове са примитивни в сравнение с вашите.

— Вие удряте в отговор, без да изчакате дори да ви нападнат — каза Морисън. — Това е признак на нечиста съвест. Ако искате да демонстрирате развита технология, най-лесно ще бъде да павирате пътя от Маленкий град до Пещерата и да използвате закрити превозни средства. Тогава щяхме да имаме нужда от по-малко подобни процедури.

Дежньов се навъси, но Боранова се намеси с остър глас:

— Д-р Морисън е напълно прав, Аркадий. Не ми харесва, че не можеш да бъдеш честен, без да бъдеш груб. Ако не можеш да бъдеш едновременно честен и учтив, дръж си езика зад зъбите.

— Какво толкова казах? — ухили се Дежньов, с очевидно неудобство. — Разбира се, че американецът е прав, но какво можем да направим, когато решенията се взимат в Москва от идиоти, които спестяват дребни суми, без да мислят за последиците? Както казваше старият ми баща: „Проблемът с икономиите е, че могат да излязат много скъпи.“

— Това е напълно вярно — каза Боранова. — Можем да спестим доста пари, д-р Морисън, ако построим по-добър път и по-хубави автомобили, но не винаги е лесно да убедиш онези, които държат връвчицата на кесията. Вероятно в Америка имате същите проблеми.

Докато говореше, тя продължаваше да върви и Морисън я последва в малка камера. Щом врата зад тях се затвори, Дежньов подаде на Морисън пластмасова гривна.

— Позволете да сложа това на дясната ви ръка. Когато вдигнем ръцете си и вие трябва да вдигнете вашата.

Морисън усети, че теглото му намалява, веднага щом пода на камера полетя надолу.

— Асансьор — каза той.

— Много умно предположение — отвърна Дежньов. След това сложи ръка на устата си и добави с приглушен глас — Не трябва да бъда груб.

Асансьорът спря плавно и вратата му се отвори.

— Идентификация! — каза безапелационен глас.

Дежньов и Боранова вдигаха ръце, и Морисън ги последва. Асансьорът неочаквано потъна в лилава светлина, която накара гривните да заблестят. Морисън забеляза, че шарките им не са еднакви.

Отправиха се по друг коридор към стая, която беше едновременно гореща и влажна.

— Д-р Морисън, трябва да изтърпим последната процедура от почистването — поясни Боранова. — Привикнали сме към нея и събличането е нещо обичайно за нас. По-лесно е и спестява време, ако го направим в група.

— Ако можете да го издържите — каза мрачно Морисън. — За мене е без значение.

— Това е дреболия — намеси се Дежньов. — Гледката няма да е нещо ново.

Дежньов смъкна бельото си и се насочи към стената, където светеше малък червен бутон. Постави десния си палец непосредствено над него. Част от стената се плъзна встрани и разкри бяло шкафче за дрехи със закачалка. Постави бельото си на дъното.

Не изглеждаше ни най-малко смутен от голотата си. Гърдите и раменете му бяха гъсто покрити с черни косми, а на десният му хълбок се виждаше дълъг белег. За миг Морисън се учуди от какво ли би могъл да бъде.

Боранова постъпи по същия начин като Дежньов.

— Натиснете светещия бутон, д-р Морисън — каза тя. — Ще се отвори от отпечатъка на вашия палец и когато го докоснете отново, ще се затвори. След това може да се отваря само от вашия отпечатък. Моля ви, запомнете номера на шкафчето, за да не ви се налага да натискате подред всички бутони, докато откриете вашето.

Морисън постъпи според указанията.

— Можете първо да отидете до тоалетната, ако имате нужда — рече Боранова.

— Не е необходимо — отвърна Морисън.

Помещението се изпълни с мъгла от водни капчици.

— Затворете очите си — извика Боранова, но предупреждението не беше необходимо. Беше затворил очи още при първото жилване на водните струи.

Във водата имаше известно количество сапун, който залютя на очите му, предизвика горчивина в устата му и раздразни носа му.

— Вдигнете ръце — подвикна Дежньов. — Не е необходимо да се въртите. Водата идва от всички посоки.

Морисън вдигна ръце. Беше разбрал, че идва от всички посоки. Идваше дори и откъм пода, като предизвикваше неприятен натиск върху скротума му.

— Колко време ще трае това? — изпъшка той.

— Доста дълго — отговори Дежньов, — но е необходимо.

Морисън започна да брои наум. При 58 му се стори, че горчивина върху устните му отслабва. Отвори леко очи. Да, останалите бяха все още там. Продължи да брои и когато стигна до 126, водата спря. Обля го неприятно горещ и сух въздух.

Когато процедурата свърши откри, че беше сдържал дъха си.

— За какво беше всичко това? — попита той, като отклони от неудобство поглед от едрите, но стегнати гърди на Боранова и откри, че гледката на косматите гърди на Дежньов не е твърде приятна.

— Сега сме сухи — заяви Боранова. — Да се обличаме.

Морисън го очакваше с нетърпение, но вида на белите дрехи в шкафчето го разочарова. Състояха се от блуза и панталони от тънък памучен плат. Панталоните се държаха на тънък шнур. Освен това имаше кепе за покриване на косата и леки сандали. Въпреки, че дрехите бяха непрозрачни, на Морисън му се стори, че те оставят малко или почти нищо на въображението.

— Това ли е всичко, което ще облечем?

— Да — отговори Боранова. — Работим в чисто, спокойно обкръжение с постоянна температура. Не можем да очакваме много нито като качество, нито като цена от дрехите за еднократна употреба. В действителност, ако не обръщаме внимание на разбираемото нежелание, лесно бихме могли да работим голи. Но стига по този въпрос. Да вървим.

Морисън веднага разбра, че най-накрая бяха влезли в основната част на Пещерата. Сводът й се поддържаше от украсени колони, а погледът му не можеше да я обхване.

Оборудването му беше напълно непознато. И откъде ли би могъл да го познава? Беше теоретик, а когато работеше, използваше уреди, които сам беше създал и модифицирал. За момент усети носталгия по лабораторията си в университета, по книгите си, по мириса на клетките с животни, дори по глупавото упорство на колегите си.

Навсякъде имаше хора. Десетина работеха наблизо, а по-натам се виждаха други. Приличаше на човешки мравуняк, гъмжащ от хора и машинарии.

Никой не обърна внимание на новодошлите. Вършеха мълчаливо работата си, а стъпките им се приглушаваха от меките сандали.

Боранова отново прочете мислите на Морисън и тихо му прошепна:

— Придържаме се към определени правила. Никой от нас не знае повече от онова, което е необходимо за работата му. По този начин се предпазваме от значително изтичане на информация.

— Но те неминуемо трябва да общуват.

— Само когато е неизбежно. Това намалява удоволствието от другарството, но е необходимо.

— Този начин на разделяне забавя прогреса — забеляза Морисън.

— Това е цената, която плащаме за сигурността — каза Боранова. — Ако никой не разговаря с вас, то не е на лична основа. Просто нямат причина да разговарят с вас.

— Вероятно са учудени от появата на непознат.

— Погрижих се да научат, че сте външен експерт. Това е всичко, което трябва да знаят.

— Как биха могли да очакват от един американец да дойде тук като експерт? — намръщи се Морисън.

— Те не знаят, че сте американец.

— Моят акцент ще ме издаде веднага, както в случая със сервитьорката.

— Но вие няма да разговаряте с никого, освен с онези, с които ви запозная.

— Както желаете — отвърна с безразличие Морисън.

Все още се оглеждаше наоколо. След като беше попаднал тук, трябваше да се опита да научи, каквото успее, въпреки че можеше да се окаже незначително. Когато, ако, се върнеше в Съединените щати, със сигурност щяха да го разпитват за всяка дреболия, която е видял.

— Изглежда, че това място ви струва доста пари — прошепна на ухото на Боранова. — Каква част от националния бюджет се изразходва тук?

— Скъпо е — каза Боранова, без да поясни нищо повече, — а правителството се стреми да намали разходите.

— Беше ми необходим цял час тази сутрин — каза кисело Дежньов, — за да ги убедя да позволят малък допълнителен експеримент във ваша чест, дано Комитета хване холера.

— Холерата вече не съществува дори в Индия — възрази Морисън.

— Дано да се появи пак заради Комитета.

— Аркадий — обади се Боранова, — ако тези предполагаемо хумористични изрази достигнат до Комитета, не те очаква нищо добро.

— Не се страхувам от тези свине, Наташа.

— Но аз се страхувам. Какво ще стане с бюджета за следващата година, ако ги разяриш.

Морисън се намеси с неочаквано нетърпение, но със спокоен глас:

— Не ме засяга нито Комитета, нито бюджета, а простия въпрос какво правя тук.

— Тук сте за да присъствате на експеримент по миниатюризация — поясни Дежньов — и за да ви обясним защо се нуждаем от вашата помощ. Това задоволява ли ви, другарю амер… другарю външен експерт?