Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (44)

43.

Морисън не очакваше утвърдителен отговор. Корабът, който преди му изглеждаше като чудесен пример на съвременната технология, се беше превърнал в представите му в плоскодънна лодка, от която нищо не може да се очаква.

От практическа гледна точка, най-доброто решение му изглеждаше предложението на София — да опитат коя да е мозъчна клетка. Но ако не успееха, това щеше да означава да излязат извън тялото и да опитат отново, както току-що беше казала Боранова, а Морисън се чувстваше физически неспособен да преживее всичко отново. Беше готов всячески да опита да го предотврати.

— Възможно ли е да се излезе от кораба, Наталия? — попита той отново, докато тя го гледаше замаяно. Останалите не изглеждаха по-отзивчиви. — Не разбирате ли? Да предположим, че искате да събирате образци. Имате ли лопатка или мрежа? Или може ли някой да излезе навън с акваланг?

Изглежда че накрая Боранова преодоля изненадата от въпроса. Гъстите й вежди се вдигнаха от учудване.

— Знаете ли, можем. Според плановете трябва да има един водолазен костюм. Би трябвало да бъде под задния ред седалки. Точно тук.

Освободи колана си и премина в бавно плуване. Успя да застане в хоризонтално положение, а леките й памучни дрехи се разлюляха.

— Тук е, Албърт — обяви тя. — Предполагам, че е проверен. Имам предвид за груби грешки. Не изпуска и няма видими дефекти. Не знам дали е тестван при миниатюризация.

— А как би могъл да бъде тестван? — попита Морисън. — Както разбрах, за първи път кораб — изобщо каквото и да е — се намира в кръвоносна система.

— Предполагам, че е трябвало да бъде проверен в топъл воден разтвор, за да се получи необходимия вискозитет. Аз съм виновна, че това не е проверено, но разбира се дори не ни е минавало през ум, че може да се наложи излизане от кораба. Дори бях забравила, че костюма съществува.

— Знаете ли поне дали бутилките са пълни с въздух?

— Пълни са — отвърна Боранова с известна рязкост. — И има захранване, така че разполагате и със собствен прожектор. Сигурно ни мислите за напълно некомпетентни, Албърт. Все пак — тя печално сви рамене — предполагам, че ние или по-точно аз, сме ви дали известни основания.

— Костюма има ли плавници?

— Да, на ръцете и на краката. Предвиден е за придвижване в течност.

— В такъв случай може би има начин да се измъкнем.

— Албърт, какво сте намислили? — попита Калинина.

— Да предположим, че се миниатюризираме още малко, така че корабът да може свободно да се завърти, без да нарани стените на капиляра. След това някой облича водолазния костюм, излиза извън кораба — предполагам, че имате нещо като въздушен шлюз — и, придвижвайки се с помощта на плавниците, завърта кораба. След като обръщането е извършено, човекът се качва обратно на борда на кораба, който вече е насочен в правилната посока. Двигателите се включват и се придвижваме срещу слабото капилярно налягане до артерията и, следователно — към първоначалния ни маршрут.

— Отчаян ход — замислено каза Боранова, — но положението ни е също така безнадеждно. Албърт, някога гмуркали ли сте се с акваланг?

— Няколко пъти — отвърна Морисън. — Именно заради това се досетих за тази възможност.

— Но не и някой от нас, поради което никой друг не се досети. В такъв случай, Албърт, свалете предпазния колан и облечете този костюм!

— Аз? — изпелтечи Морисън.

— Разбира се. Идеята е ваша и само вие имате подобен опит.

— Но не и в кръв.

— Никой от нас не е опитен в плуването в кръв, но останалите нямат опит дори и във вода.

— Не — свирепо възрази Морисън. — Този кораб е ваше дете — на вас четиримата. Аз измислих как да се измъкнем от бялата клетка и пак аз измислих как да излезем от сегашното положение. Това е моя дял. На вас оставям делата. На един от вас.

— Албърт, всичко участваме заедно. Тук, вътре, не сме нито руснаци, нито американци; ние сме човешки същества, които се опитват да оцелеят и да достигнат една велика цел. Кой какво ще прави зависи от това, кой е най-добрия и от нищо друго.

Морисън усети, че Калинина го гледа. Тя се усмихваше слабо и на Морисън му се стори, че в тази усмивка има възхищение.

Изпъшка слабо заради глупавия детински начин, по който се беше поддал на жаждата за възхищение. Знаеше, че ще се съгласи с безумието на собственото си предложение.