Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (32)

31.

Късно вечерта, след дълги и отегчителни медицински изследвания, Морисън се присъедини за вечеря към четиримата съветски изследователи. „Тайната вечеря“, помисли си мрачно той.

— Никой не ми каза какви са резултатите от изследванията — избухна той, докато сядаше. След това се обърна към Калинина — София, вас изследваха ли ви?

— Да, разбира се, Албърт.

— Казаха ли ви какви са резултатите?

— Боя се, че не. Тъй като не ние им плащаме, предполагам, че не се чувстват задължени с нищо към нас.

— Няма значение — весело се намеси Дежньов. — Старият ми баща казваше: „Лошите вести имат крилете на орел, а добрите — крака на охлюв.“ Ако не са казали нищо, значи не е имало нищо за съобщаване.

— Дори и новините да бяха лоши — рече Боранова — щяха да бъдат съобщение на мене и на никой друг. Аз решавам кой ще пътува с нас.

— Какво ви казаха за мене? — попита Морисън.

— Че при вас няма нищо съществено нередно. Ще дойдете с нас и след дванайсет часа приключението започва.

— В такъв случай, има ли нещо несъществено нередно, Наталия?

— Нищо, което да си заслужава да се спомене, освен, че сте показали, както каза лекарят „типично американски лош нрав“.

— Ха! — възкликна Морисън. — Една от нашите американски свободи е да сме с лош нрав, когато лекарите показват типично съветската липса на загриженост за пациентите си.

Въпреки това опасенията му за състоянието на мозъка му намаляха, но за сметка на това се засили страха му от предстоящата миниатюризация.

Потъна в мълчание, хранейки се бавно и без особен апетит.