Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (19)

18.

Веднага след влизането си, София Калинина се обърна към Морисън.

— Носите ли часовник или някакви други метални предмети?

— Нямам нищо, д-р Калинина. Нищо, освен дрехите, които нося. Джобовете ми са празни. Дори опознавателната гривна, която ми дадоха, като че ли е пластмасова.

— Просто питам, защото има силно електромагнитно поле, а метала ще пречи.

— А някакви физиологични ефекти? — попита Морисън.

— Никакви. Поне досега не сме забелязали.

Морисън се зачуди кога ли ще прекратят с преструвките си. С всяка измината минута ставаше все по-критично настроен към измамата им.

— Д-р Калинина, дали прекаленото излагане на въздействието й няма да предизвика проблеми, ако забременеете? — попита Морисън с едва забележима злобна нотка.

— Аз имам бебе — изчерви се Калинина. — Тя е напълно нормална.

— Облъчвана ли сте по време на бременността?

— Веднъж.

— Д-р Морисън — намеси се Боранова, — приключихте ли с инквизицията?

— Все още ли твърдите, че можете да миниатюризирате този заек?

— Разбира се.

— Тогава покажете ми!

Иронично си помисли, какви глупаци са. Скоро щяха да започнат да твърдят, че нещо не е наред, но какво щяха да направят след това? За какво беше цялата история?

— Д-р Морисън — каза Боранова, — като начало бихте ли вдигнали клетката?

Морисън не се помръдна. Огледа тримата руснаци подозрително и неуверено.

— По-смело — окуражи го Дежньов. — Няма да се нараните. Дори няма да се изцапате. В края на краищата, предполага се, че ръцете се цапат при работа.

Морисън хвана клетката с две ръце отстрани и я повдигна. Прецени, че тежи около десет килограма.

— Мога ли да я оставя? — изпъшка той.

— Разбира се — отвърна Боранова.

— Внимателно — намеси се Калинина. — Не плашете Катюша.

Морисън внимателно остави клетката. Заекът, който беше спрял да се храни при вдигането на клетката, подуши любопитно и предпазливо се върна към спокойното си дъвчене.

Боранова кимна и София се насочи към другия край на стаята, където зад кабелите се виждаше контролен пулт. Погледна към клетката, като че ли искаше да прецени позицията й, след това се върна и леко я премести. Отиде отново при пулта и натисна един бутон.

Разнесе се виещ звук и клетката започна да блести, като че ли между нея и тях беше паднала невидима преграда. Блясъкът обхвана цялата клетка и я отдели от каменния плот на масата, върху която беше поставена.

— В момента клетката се обхваща от миниатюризационното поле — поясни Боранова. — Ще бъдат миниатюризирани само обектите в полето.

Червеят на съмнението започна да гризе Морисън. Дали не смятаха да му покажат някой хитроумен фокус и да го накарат да мисли, че е видял миниатюризация?

— И как точно генерирате така нареченото миниатюризационно поле?

— Не възнамеряваме да ви кажем — отвърна Боранова. — Предполагам, разбирате, че това е секретна информация. Продължавай, София.

Виенето стана по-пронизително и се засили. Звукът не допадна на Морисън, но останалите го понасяха стоически. Докато ги гледаше, беше откъснал поглед от клетката. Когато отново я погледна, тя му се стори по-малка.

Намръщи се и се приведе леко за да види на каква височина е ръбът на клетката спрямо кабелите върху отсрещната стена. Остана неподвижен, но ръбът се отмести от набелязания кабел. Нямаше грешка, клетката определено се смаляваше. Смутено примигна.

— Наистина се смалява, д-р Морисън — усмихна се леко Боранова. — Очите ви не ви лъжат.

Виенето продължаваше, а с него — и смаляването. Клетката беше достигнала приблизително една втора от първоначалните си размери.

С очевидно смущение Морисън каза:

— Съществуват оптични илюзии.

— София — извика Боранова, — спри за малко процеса.

Виенето спря и блясъка на миниатюризационното поле потъмня, и изчезна. Както и преди, клетката се намираше върху масата, но беше значително по-малка. В нея все още имаше заек — по-малък заек, който обаче имаше същите пропорциите като първоначалния. Заекът хрупаше малки листенца, а по пода на клетката се търкаляха малки парченца моркови.

— Наистина ли мислите, че това е оптична илюзия? — попита Боранова.

Морисън замълча.

— Хайде, Албърт — намеси се Дежньов, — приемете доказателствата на очите си. Този експеримент консумира доста енергия. Нашите хитри администратори ще са недоволни от нас, ако останете неубеден. Какво ще кажете?

— Не знам какво да кажа — отвърна Морисън, клатейки смутено глава.

— Д-р Морисън, бихте ли вдигнали клетката — предложи Боранова.

Морисън отново се поколеба и Боранова продължи:

— Миниатюризационното поле не е оставило някаква радиоактивност или нещо подобно върху нея. Докосването на неминиатюризираните ви ръце няма да й въздейства, нито пък нейното миниатюризирано състояние ще въздейства на вас. Виждате ли?

И тя постави внимателно ръка върху нея.

Морисън преодоля колебанието си. Предпазливо постави ръце от двете страни на клетката и я вдигна. Извика от учудване, защото тежеше не повече от килограм. Клетката потрепна в ръцете му и миниатюризирания заек изплашено скочи в единия ъгъл и се сгуши.

Морисън внимателно остави клетката, като се опита да я върне в предишното й положение, но Калинина се приближи и леко я донагласи.

— Какво е мнението ви, д-р Морисън? — обади се Боранова.

— Тежи значително по-малко. Дали не сте натиснали някакво копче?

— Да натиснем някакво копче ли? Имате предвид, че сме подменили по-големия обект с подобен, по-малък? Д-р Морисън, моля ви!

Морисън се изкашля и изостави темата. Дори на него му се стори неправдоподобно, че го мамят.

— Моля, забележете — продължи Боранова, — че не само размерите, но и масата е намаляла пропорционално. Атомите и молекулите, от които е изградена клетката, и съдържанието й са намалили размерите и масата си. Константата на Планк е намаляла, така че вътре в нея нищо не се е променило. Храната и всичко останало в клетката изглеждат нормално на заека. За него външният свят е променил размерите си, но, разбира се, той не осъзнава това.

— Но миниатюризационното поле не съществува вече. Защо клетката и съдържанието й не се върнат към първоначалните си размери?

— По две причини, д-р Морисън. Първо, миниатюризираното състояние е метастабилно. Това е едно от фундаменталните открития, които направиха възможни миниатюризацията. Независимо от точката, в която е прекратен процеса, необходима е много малко енергия, за да се поддържа достигнатото състояние. И второ, миниатюризационното поле не е напълно премахнато. Просто е с намалени размери, така че предпазва въздухът в клетката от дифузия навън и пречи на нормалните въздушни молекули да дифундират навътре. Освен това позволява докосването на клетката от неминиатюризирани ръце. Но все още не сме приключили, д-р Морисън. Да продължаваме ли?

Морисън, който беше обезпокоен и не беше в състояние да отрече очевидното, за миг се зачуди дали не беше под въздействието на наркотик, който го караше да вярва във всичко, което му казваха.

— Казахте ми доста неща — каза той с дрезгав глас.

— Да, но само повърхностно. Ако повторите всичко това в Америка, вероятно няма да ви повярват. Нищо, от онова което бихте казали, няма да подскаже ни най-малко къде се намира същността на миниатюризационния процес.

Боранова вдигна ръка и Калинина отново натисна бутона.

Виещият звук се появи отново и клетката наново започна да се смалява. Сега процесът беше по-бърз и Боранова, като че ли прочела мислите на Морисън, заяви:

— Колкото повече се смалява, толкова по-малко маса се премахва и скоростта нараства.

Морисън втрещено гледаше голямата един сантиметър клетка върху масата.

Боранова отново вдигна ръка и виенето спря.

— Внимавайте, д-р Морисън. Тежи само няколкостотин милиграма и е доста крехка. Ето. Опитайте с това.

Подаде му лупа. Морисън, без да промълви дума, я взе и се наведе над клетката. Ако не беше предварителната му информация, вероятно нямаше да разпознае движещия се в нея обект, защото мозъкът му нямаше да възприеме съществуването на толкова малък заек.

Но това наистина беше заек и Морисън го наблюдаваше със смесица от смущение и очарование.

Погледна към Боранова и попита:

— Нима не сънувам?

— Подозирате, че сте жертва на оптична измама или хипноза, или на какво друго?

— Наркотици?

— Д-р Морисън, ако бяха наркотици, това щеше да е по-голямо постижение, отколкото миниатюризацията. Огледайте се. Нима всичко останало не изглежда нормално? Наистина би бил забележителен наркотик. Да промени възприятията ви към един-единствен обект в голяма стая, пълна с най-различни предмети. Д-р Морисън, онова, което видяхте е истина.

— Направете я по-голяма — каза Морисън с притаен дъх.

Дежньов се разсмя и прикри уста с длан.

— Ако се смея, вятърът може да отнесе Катюша, при което Наташа и София ще започнат да ме бият с каквото им попадне. Ако желаете да се уголеми, ще трябва да почакате.

— Дежньов е прав — допълни Боранова. — Виждате ли, д-р Морисън, наблюдавахте научна демонстрация, а не магия. Ако беше магия, щях да щракна с пръсти и заекът щеше да стане с нормални размери. Тогава щяхте да разберете, че сте наблюдавали оптична илюзия. Обаче, за да се намали константата на Планк до малка част от нормалната й стойност, дори и в относително малък обем от Вселената, е необходимо значително количество енергия. Именно това прави процеса толкова скъп. Възстановяването на константата на Планк ще произведе енергия, равна по големина на изконсумираното количество за намаляването й, понеже законът за запазването на енергията остава в сила дори и при миниатюризацията. Следователно, не можем да деминиатюризираме със скорост по-голяма от скоростта, с която отвеждаме топлината, която се отделя. Така че, необходимо е доста време — значително повече, отколкото за миниатюризация.

Известно време Морисън не каза нищо. Обясненията, които се позоваваха на закона за запазване на енергията, му се сториха по-убедителни, отколкото самата демонстрация. Ако бяха шарлатани, едва ли щяха толкова внимателно да се придържат към законите на физиката.

— Струва ми се — каза Морисън, — че вашият миниатюризационен процес едва ли може да бъде приложен на практика. В най-добрия случай, ще послужи за разширяване на квантовата механика.

— Дори и това би било достатъчно — отвърна Боранова, — но не съдете за метода по началното му състояние. Надяваме се, че ще се научим да заобикаляме тези големи енергийни промени и че ще успеем да направим миниатюризацията и деминиатюризацията по-ефикасни. Необходимо ли е цялата тази енергия да преминава от електромагнитното поле на миниатюризацията в топлината на деминиатюризацията? Дали не е възможно да накараме деминиатюризацията да освобождава енергия отново под формата на електромагнитно поле? Може би с него ще успеем да се справим по-лесно.

— Да не възнамерявате да заобиколите втория закон на термодинамиката? — попита Морисън с подчертана деликатност.

— Ни най-малко. Не очакваме 100 процентово превръщане. Ако успеем да превърнем 75 процента от деминиатюризационната енергия в електромагнитно поле, а дори и само 25 процента, това ще подобри сегашната ситуация. Обаче, ние се надяваме да приложим много по-хитър метод и именно за това сте тук.

— Аз? — Морисън широко отвори очи. — Не знам нищо, което да ви помогне. Защо избрахте точно мен? Със същия успех можехте да вземете някое дете от детската градина.

— Не сте прав. Ние знаем какво правим. Елате, д-р Морисън. Ще отидем двамата в офиса ми, докато София и Аркадий се занимават с досадния процес на възстановяването на Катюша. Ще ви покажа, че знаете достатъчно, за да ни помогнете да направим миниатюризацията по-ефикасна и следователно — приложима в практиката. Всъщност, ще разберете, че вие сте единствения човек, който може да ни помогне.