Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (20)

19.

— Това — каза Наталия Боранова — е моята собствена част от Пещерата.

Тя се отпусна в доста разнебитено кресло, в което вероятно се чувстваше напълно удобно, след като през годините го беше оформила по тялото си.

Морисън седна на друго кресло, което беше по-малко и аскетично, покрито със сатен и по-неудобно, отколкото изглеждаше. Огледа се наоколо със силна носталгия. Донякъде напомняше собствения му офис. Имаше компютърен терминал с голям екран. Офисът на Боранова беше по-претрупан от неговия — съветският стил клонеше към помпозността и Морисън за миг се замисли за възможните причини, но след това изостави този въпрос, понеже му се стори незначителен.

А иначе се виждаха същите разхвърляни купчини от компютърни разпечатки, същата специфична миризма, същите случайни старомодни книги между филмовите касети. Морисън се опита да разчете заглавието на една от тях, която се намираше доста далече и изглеждаше доста употребявана. Книгите винаги имаха такъв вид, дори и когато бяха нови. Като че ли беше на английски, което не го изненада. Самият той имаше няколко книги от руската класика, които държеше в лабораторията, за опресняване на езика от време на време.

— Тук сме напълно сами — заяви Боранова. — Не могат да ни подслушват и няма да ни прекъсват. По-късно ще наредя да ни донесат обеда.

— Благодаря! Много сте любезна — каза Морисън, като се опита да не звучи иронично.

Изглежда, че Боранова възприе буквално думите му.

— Няма за какво. Д-р Морисън, забелязах, че Аркадий се обръща към вас с малкото ви име. Разбира се, той донякъде е некултурен и си позволява прекалено много. И все пак, мога ли отново да ви помоля, въпреки условията, при които ви доведохме тук, да се опитаме да се държим любезно и неофициално един към друг?

Морисън се поколеба за миг.

— Е, наричайте ме Албърт. Но това ще бъде просто за удобство, а не знак за приятелство. Не съм склонен да забравя отвличането си.

Боранова се изкашля.

— Опитах се да ви убедя да дойдете доброволно. Нямаше да стигнем толкова далеч, ако обстоятелствата не ни принуждаваха.

— Ако се смущавате от онова, което направихте, върнете ме в Съединените щати. Изпратете ме обратно веднага и ще се опитам да забравя случилото се, и няма да предявя жалба пред властите.

Боранова бавно поклати глава.

— Знаете, че това не може да бъде направено. Все още ни принуждават същите обстоятелства. След малко ще видите какво имам предвид. А междувременно, Албърт, нека да си говорим без недомлъвки, като част от семейството на учените, което е надраснало националните проблемите и други изкуствени разграничения между хората. Сигурна съм, че вече сте приели съществуването на миниатюризацията.

— Трябваше да го приема — Морисън поклати глава почти със съжаление.

— Разбрахте ли какъв е проблема ни?

— Да. Методът изразходва твърде много енергия.

— Представете си, обаче, че снижим многократно енергийните разходи. Представете си, че можем да получим миниатюризация като се включим в контакта и черпим енергия колкото един тостер.

— Мога да си представя, но това е неосъществимо. Или поне вашите хора не могат да го направят. В такъв случай, защо е цялата тази секретност? Защо просто не публикувате откритията си и не приветствате приноса на останалата част от семейството на учените? Секретността загатва за възможността Съветският съюз да планира използването на миниатюризацията като оръжие — достатъчно мощно, за да може вашата страна да си позволи да разруши взаимното разбирателство, което поддържаше мира и сътрудничеството в света през последните две поколения.

— Не е така. Съветският съюз не се опитва да установи световна хегемония.

— Надявам се. Все пак, ако Съветският съюз се стреми към пазене на тайна, останалите страни ще се чудят дали не се стреми към някакво завоевание.

— А нима Съединените щати нямат тайни?

— Не знам. Американското правителство не обсъжда тези въпроси с мене. Ако има тайни, а предполагам, че всъщност е така, аз не го одобрявам. Кажете ми защо е необходимо да има тайни? Каква е разликата, ако вие създадете миниатюризацията или ние, или я създадем заедно, или пък, например, африканците? Ние, американците, сме изобретили самолета и телефона, но вие притежавате и двете. Първи достигнахме Луната, но вие също притежавате лунни станции. От друга страна, вие първи преодоляхте проблема с ядрения синтез и първи изградихте слънчева електроцентрала в космоса, а ние използваме и двете.

— Всичко, което казахте е вярно — съгласи се Боранова. — Въпреки това, повече от век се приема за дадено, че американската технология превъзхожда съветската. Това постоянно ни дразни. Ако успеем да поведем в нещо толкова основно и напълно революционно като миниатюризацията, това ще е от голямо значение за нас.

— А какво ще кажете за световното семейство на учените? Вие част от него ли сте или сте просто съветски учен?

— Аз съм и двете — отвърна Боранова с отсянка на гняв. — Ако зависеше от мене, вероятно щях да покажа откритията ни на света. Обаче решенията не ги взимам аз. Взима ги моето правителство, а аз съм напълно лоялна към него. А вие, американците, не ни улеснявате в тази насока. Постоянното ви шумно напомняне за американското превъзходство ни принуждава да преминем в отбранителна позиция.

— Няма ли да ви се накърни съветската гордост от факта, че сте извикали американец, за да ви помогне?

— Е, да, това е неприятно, но поне дава на Съединените щати част от достижението. Ние няма да скрием това, Албърт. Ще се покажете като голям патриот и ще подобрите репутацията си, ако ни помогнете.

— Това подкуп ли е? — усмихна се горчиво Морисън.

Боранова сви рамене.

— Не мога да ви попреча да го интерпретирате по този начин. Но нека да говорим приятелски и да видим какво ще се получи.

— В такъв случай, започнете с малко информация. След като ме принудихте да повярвам в съществуването на миниатюризацията, не бихте ли ми казали какви са основните й физични принципи? Любопитен съм да ги чуя.

— Албърт, знаете достатъчно добре, че ще бъде опасно за вас, ако научите твърде много. Как бихме могли да ви върнем обратно? Освен това, въпреки, че мога да работя с миниатюризационната система, аз не знам принципа, на който работи. Ако знаех, нашето правителство едва ли щеше да рискува да ми позволи посещение в Съединените щати.

— Имате предвид, че можехме да ви отвлечем, както постъпихте вие? Мислите ли, че Съединените щати се занимават с отвличания?

— Сигурна съм, че биха го направили, ако ги принудят обстоятелствата.

— И кои са хората, които знаят принципите на миниатюризацията?

— Това също е нещо, което, най-общо казано, не е безопасно да знаете. Обаче, аз мога да повдигна малко завесата в тази насока. Пьотр Шапиров е един от тях.

— Лудият Питър — усмихна се Морисън. — Това не ме изненадва.

— Не би трябвало да сте изненадан. Сигурна съм, че употребихте „луд“ само като една от вашите шеги. Първите разработки по миниатюризацията са негови. Разбира се — добави тя замислено, — възможно е за това да се изисква малко лудост или поне някакъв странен начин на мислене. Освен това Шапиров пръв предложи метод за използване на миниатюризацията с минимален разход на енергия.

— Как? Посредством превръщане на деминиатюризацията в електромагнитно поле?

Боранова направи гримаса.

— Просто ви давах пример. Методът на Шапиров е много по-хитър.

— Можете ли да го обясните?

— Само грубо. Шапиров посочва, че има два основни аспекта на обединената теория на Вселената — квантовия и релативистичния аспект — всеки от тях зависещ от константа, която поставя някакво ограничение. В квантовата механика това е константата на Планк, която е много малка, но не е нула. В теорията на относителността, това е скоростта на светлината, която е много голяма, но не е безкрайна. Константата на Планк поставя долната граница на размера на енергийния обмен, а скоростта на светлината — горната граница на скоростта на обмена на информация. Шапиров твърди, че двете величини са свързани. Казано с други думи, ако намалим константата на Планк, скоростта на светлината би трябвало да нарастне. Ако константата на Планк стане нула, скоростта на светлината ще стане безкрайна.

— В такъв случай — добави веднага Морисън — Вселената ще се подчинява на законите на Нютон.

— Да — кимна Боранова. — Поради това, според Шапиров, причината за огромната консумация на енергия при миниатюризация е, че двете гранични величини не са свързани, т.е че константата на Планк се намалява, без да се увеличава скоростта на светлината. Ако двете се свържат, тогава енергията ще преминава от границата на скоростта на светлината към константата на Планк при миниатюризация и в обратна посока при деминиатюризация. В такъв случай при миниатюризация скоростта на светлината ще нараства, а при деминиатюризация — ще намалява. Ефективността би трябвало да бъде почти сто процента. Ще се изисква много малко енергия за миниатюризация, а възстановяването ще се осъществява много бързо.

— Шапиров знае ли как миниатюризацията и деминиатюризацията могат да се осъществят като се свържат двете константи? — попита Морисън.

— Казваше, че знае.

— Казваше? В минало време? Това означава ли, че е променил мнението си?

— Не е точно така.

— Тогава какво е направил?

— Албърт — поколеба се Боранова, след което продължи почти умолително, — не бързайте толкова. Искам да помислите. Знаете, че миниатюризацията съществува. Знаете, че е възможна, но не е ефективна. Знаете какъв дар ще е за човечеството, а аз ви уверявам, че не възнамеряваме да я използваме за военни цели. Щом веднъж се убедим, че националното ни първенство е известно, което желаем само по психологични причини, сигурна съм, че ще споделим миниатюризацията с всички страни по земното кълбо.

— Наистина ли, Наталия? Щяхте ли вие и вашата нация да вярвате на Съединените щати, ако позициите бяха разменени?

— Вяра! — каза Боранова и въздъхна тежко. — Тя не идва лесно при никого. За човечеството е присъщо да вижда най-лошото в останалите. Все пак вярата трябва да започне някъде, иначе крехкото разбирателство, на което се наслаждаваме толкова дълго, ще се разпадне и ще се върнем обратно в двайсети век с всичките му ужаси. След като Съединените щати се чувстват толкова силна и по-напреднала нация, не трябва ли първи да поемат риска на вярата?

— Не мога да отговоря — разпери ръце Морисън. — Аз съм само един обикновен гражданин и не представям своя народ.

— Можете да ни помогнете като обикновен гражданин, след като знаете, че няма да причините вреда на страната си.

— Не бих могъл да знам подобно нещо, тъй като имам само вашата дума и не вярвам, че представлявате страната си повече, отколкото аз — моята. Но това са странични въпроси, Наталия. Дори и да искам, как бих могъл да ви помогна да направите по-ефективна миниатюризацията, след като не знам нищо за нея?

— Бъдете търпелив. След малко ще обядваме. Дотогава Дежньов и Калинина ще са приключили с деминиатюризацията на Катюша и ще се присъединят към нас, заедно с още един човек, с когото искам да ви запозная. След обеда ще ви заведа да видите Шапиров.

— Не съм сигурен, че го желая, Наталия. Преди малко ми казахте, че би било опасно за мене да се срещам с когото и да е, който наистина разбира миниатюризацията. Бих могъл да науча твърде много и това ще затрудни връщането ми в Съединените щати. Защо, в такъв случай, да рискувам да се срещам с Шапиров?

— Шапиров е изключение — каза тъжно Боранова. — Обещавам ви, че ще го разберете, когато го видите. Освен това ще разберете защо трябваше да се обърнем към вас.

— Това — заяви Морисън с цялата убеденост, с която доскоро отричаше възможността за миниатюризация — аз никога няма да разбера.