Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (15)

14.

Морисън остана безмълвен, докато Дежньов безгрижно продължи да закусва с охота.

Столовата беше почти празна и сервитьорката, Валерия Палерон, прибираше остатъците и почистваше масите и столовете.

Дежньов забеляза, че тя гледа към него и й направи знак, че масата трябва да бъде почистена.

— В такъв случай, аз нямам избор — рече Морисън. — Но за какво нямам избор?

— Ха! Наташа не ви ли е казала все още? — отвърна Дежньов.

— Неколкократно ми спомена, че ще се занимавам с миниатюризационни проблеми. Но аз знам, а и вие знаете, че миниатюризационен проблем не съществува, освен ако не се опитваме да превърнем невъзможното във факт. Определено не мога да ви помогна за това. Онова, което искам да знам е какво наистина искате от мене?

— Защо мислите, че миниатюризацията е невъзможна? — развеселено попита Дежньов.

— Защото това е факт.

— А ако ви кажа, че я притежаваме.

— Тогава ще кажа: „Покажете я!“.

Дежньов се обърна към Боранова, която пое дълбоко въздух и кимна.

Дежньов се изправи и заяви:

— Елате. Ще ви отведем в Пещерата.

Морисън обезпокоено прехапа устна. Безпомощността му се увеличаваше.

— Не знам руската дума, която употребихте.

— Имаме подземна лаборатория — поясни Боранова. — Наричаме я Пещерата. Пещерата е мястото, където работим по нашия миниатюризационен проект.