Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фантастично пътешествие (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fantastic Voyage II: Destination Brain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com

Copyright 1988 by Bantam Books

 

Издание:

ФАНТАСТИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ІІ. НАПРАВЛЕНИЕ — МОЗЪКА. 1993. Изд. Бард, София. Роман. Превод: [от англ.] Радослав ХРИСТОВ [Fantastic Voyage II: Destination Brain, by Isaac ASIMOV (1988)]. Редактор: Теодор МИХАЙЛОВ. Предговор: Въведение от автора — с.7. Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32 (125×195 мм). Печатни коли: 30. Офс. изд. Тираж: 10 000 бр. Печат: Полиграфюг, Хасково. Страници: 480. Цена: 36.00 лв.

История

  1. — Добавяне на анотация

35.

Един по един заеха местата си в реда, който Калинина беше описала предишния ден. Дежньов беше най-отпред, вляво, при уредите за управление; Конев отпред, вдясно; Калинина на средния ред, вляво; Морисън вдясно от нея и Боранова най-отзад, отляво.

Морисън примига и издуха носа си в кърпичката, която намери в един от джобовете си. А ако кърпичките, които му бяха дали не стигнеха? Глупаво беше да се безпокои за такава дреболия, но беше по-приятно да мисли за това, вместо за нещо друго. Усети, че челото му е мокро. Дали не се дължеше на прекалената близост с останалите? Дали дишането на петимата в този ограничен обем нямаше да доведе до повишена влажност? Или вентилацията щеше да бъде достатъчна?

Неочаквано си спомни за първия космонавт, летял преди около един век — още по-ограничен, по-безпомощен, но все пак отиващ в космоса, който беше донякъде по-познат и разбираем, а не в микрокосмоса, който беше напълно девствена територия.

Но все пак, щом Морисън седна, почувства, че страха се притъпява. В края на краищата вече е бил на кораба. Дори беше миниатюризиран и деминиатюризиран, и това не му беше навредило. Не болеше.

Хвърли един поглед към останалите. Калинина, вляво от него, изглеждаше напълно спокойно. Една доста ледена красота. Би било впечатляващо, че не показва страх или безпокойство, но, както самата тя беше казала, най-вероятно се бореше със собствените си страхове.

Дежньов гледаше назад, може би опитвайки се да прецени реакциите на останалите, както правеше Морисън, а може би и по други причини. Морисън се опитваше да намери опора за малкото собствена смелост в поведението на останалите, докато Дежньов вероятно наблюдаваше поведението им, за да прецени шансовете за успех на мисията.

Конев гледаше право напред и Морисън можеше да види само врата му. Боранова току-що беше седнала и оправяше оскъдния си памучен костюм.

— Приятели — започна Дежньов. — Спътници мои. Преди да тръгнем, трябва да изпробваме екипировката си. Ако ми кажете, че нещо не работи след като тръгнем, няма да го приема като весела шега. Както казваше баща ми: „Добрите акробати не си гледат ноктите по средата на скока.“ Моето задължение ще бъде да се уверя, че управлението на кораба е в изправност, в което съм напълно сигурен, понеже сам съм го конструирал и съм наблюдавал изработката му. Що се отнася до тебе, Юрий, твоят цереб-каквото и да е… твоята мозъчна карта, както би я нарекъл всеки разумен човек, беше прехвърлена точка по точка в компютъра на таблото пред тебе. Моля те, убеди се, че знаеш как да работиш с този компютър и провери дали мозъчната карта действа правилно. София, мое малко гълъбче, не знам с какво се занимаваш, освен че правиш електричество, така че убеди се, че можеш да го правиш по начина, който смяташ за правилен. Наталия — гласът му се повиши — как се чувстваш, там отзад?

— Добре съм. Моля, провери как е Албърт. Той се нуждае най-много от помощта ти.

— Разбира се. Оставих го последен, за да му отделя цялото си внимание. Албърт, знаете ли как да работите с таблото пред вас?

— Разбира се, че не — сопна се Морисън. — Как бих могъл да знам?

— След две секунди ще знаете. С този бутон се отваря, а с този се затваря. Албърт, отворете го! А, видяхте ли, отваря се безшумно. А сега го затворете. Чудесно! Сега вече знаете. А видяхте ли какво има в нишата?

— Компютър — отвърна Морисън.

— Правилно, но ми направете услугата да проверите дали този компютър е напълно еквивалентен на вашия. Вашият софтуеър е в нишата отстрани. Моля, проверете го, убедете се, че работи на този компютър и че функционира правилно. Моля ви! Ако имате някакви съмнения, някакви подозрения, най-слабия намек, че нещо не е в ред, ще изчакме, докато бъде направено по вашите изисквания.

— Аркадий, моля те, не драматизирай — намеси се Боранова. — Нямаме време.

Дежньов игнорира забележката й.

— Но ако ми кажете, че не е в ред нещо, което всъщност работи, Юрий ще го разбере, уверявам ви, и нито той, нито аз, нито някой друг ще бъде доволен. Така че, ако мислите, че с някаква измислена неприятност можете да забавите или дори да спрете пътуването, моля, забравете го.

Морисън почувства, че се изчервява. Дано да решат, че е резултат от гнева му при мисълта, че са могли да го сметнат за толкова нечестен, а не като резултат от провален замисъл.

Всъщност, щом се приведе на компютъра, той отново се замисли за непрекъснатите промени в програмата си. След последните промени, от време на време той получаваше… чувства. Не беше нещо, което би могъл да определи, но се чувстваше, като че ли мисловните му центрове директно се въздействат от мозъчните вълни, които анализираше. Не беше описвал тези резултати, но беше ги споменал в няколко разговора и мълвата беше плъзнала. По тази причина Шапиров беше нарекъл програмата му ретранслаторна станция, доколкото можеше да се вярва на Юрий. Е, как тогава можеше да провери дали това работи, когато само в няколко случая беше имал подобни усещания и то при непредсказуеми ситуации?

И дали това не беше просто желанието за успех, което беше накарало Пърсивал Лоуъл да види каналите на Марс?

Всъщност не беше му се отдавала възможността да се опита да осуети пътешествието като каже, че програмата му не работи. Макар да желаеше да избегне риска, не можеше да го стори като отрече програмата си.

Това беше причина за нов пристъп на паника в сърцето на Морисън. А ако програмата е била повредена при транспорта? Как би могъл да ги убеди, че наистина има нещо нередно и че не се преструва?

Но всичко работеше нормално, поне доколкото можеше да установи, без да е в истински контакт с черепа, зад който съществуваше истински мозък.

— Поставихме нови батерии — вмъкна Дежньов, наблюдавайки как Морисън работи. — Американски батерии!

— Всичко работи според очакванията — рече Морисън, — доколкото виждам.

— Добре. Всички ли са доволни от оборудването? В такъв случай вдигнете хубавите си задни части от седалките и проверете плъзгащия се капак, който се намира отдолу. Работят ли? Повярвайте ми, ще сте много нещастни, ако не работят.

Морисън погледна как Калинина отваря и затваря капака, покрит с тънък слой тапицерия. И неговия работеше по същия начин, щом наподоби движенията й.

— Ще се справи без проблеми и с твърдите отпадъци — добави Дежньов, — но нека се надяваме, че няма да се наложи да проверяваме тази възможност. За всеки случай, под ръба на седалката има малка ролка хартия, така че да можете лесно да я достигнете. При миниатюризацията всичко губи от масата си, така че екскрементите биха плували. За да се избегне подобна неприятност, има въздушен поток, насочен надолу. Проблемът с пиенето също е решен. Отстрани на седалката ви, в малък хладилник има бутилка вода. Тя е само за пиене. Ако се изцапате или изпотите, или замиришете, просто се примирете с това. Никакво миене, докато не излезем. И никакво ядене. Добре би било, ако изгубим по няколко унции[1].

— Добре би било, ако изгубиш няколко килограма, Аркадий — сухо каза Боранова. — Ще спестим енергия при миниатюризацията.

— Наташа, тази мисъл ми се мярка на няколко пъти — отвърна хладнокръвно Дежньов. — Сега ще изпробвам управлението на кораба и ако всичко функционира нормално, в което съм сигурен, ще бъдем готови да започваме.

Последва напрегнато очакване в пълно мълчание, освен слабото свиркане, което се носеше от устата на Дежньов, докато работеше с уредите.

След това Дежньов седна, избърса челото си с ръкав и заяви:

— Всичко е наред. Другари дами, другари господа и другарю американец, фантастичното пътешествие, което очакваме, може да започне.

Намести слушалката в лявото си ухо, вдигна малък микрофон пред устата си и каза:

— Всичко функционира нормално. Навън всичко наред ли е? … Много добре. В такъв случай, пожелайте ни успех, другари.

Нищо не се случи и Морисън хвърли бърз поглед към Калинина. Остана неподвижна, но очевидно усети погледа на Морисън защото каза:

— Да, миниатюризират ни.

Кръвта зашумя в ушите на Морисън. За първи път знаеше, че го миниатюризират.

Бележки

[1] 1 унция = 28.3 грама — Б. пр.