Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фантастично пътешествие (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fantastic Voyage II: Destination Brain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com

Copyright 1988 by Bantam Books

 

Издание:

ФАНТАСТИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ІІ. НАПРАВЛЕНИЕ — МОЗЪКА. 1993. Изд. Бард, София. Роман. Превод: [от англ.] Радослав ХРИСТОВ [Fantastic Voyage II: Destination Brain, by Isaac ASIMOV (1988)]. Редактор: Теодор МИХАЙЛОВ. Предговор: Въведение от автора — с.7. Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32 (125×195 мм). Печатни коли: 30. Офс. изд. Тираж: 10 000 бр. Печат: Полиграфюг, Хасково. Страници: 480. Цена: 36.00 лв.

История

  1. — Добавяне на анотация

63.

Корабът продължаваше да се движи по огромната дължина на аксона. Конев все повече командваше останалите.

— Каквото и да приемете, докладвайте! Няма значение дали е смислено или не, дали е дума или изречение. Ако е образ, опишете го. Дори и да мислите, че е ваша собствена мисъл, съобщете я и при най-слабото съмнение.

— Ще се получи безсмислено дърдорене — каза Дежньов, очевидно все още раздразнен от нечувствителния си мозък.

— Разбира се, но два или три безсмислени намека могат да решат всичко. Преди да сме разбрали всичкото, не можем да отсеем безсмислиците.

— Ако почувствам нещо, за което мисля, че не е мое — продължи Дежньов — трябва ли да го кажа?

— Особено ти — кимна Конев. — Щом си толкова нечувствителен към мислите, всичко което приемеш би могло да бъде от особена важност. А сега, моля, никакви разговори. Всяка секунда от разговора може да означава нещо пропуснато.

И започна поредица от несвързани фрази, от които, по мнението на Морисън, не беше възможно да се разбере нищо.

Получи се малка изненада, когато изведнъж Калинина заяви:

— „Нобелова награда“.

Конев вдигна рязко глава и понечи да отговори, но щом осъзна кой говори, замлъкна.

— И вие ли го приехте, Юрий? — Морисън се опита да не звучи подигравателно.

— Почти едновременно — кимна Конев.

— Това е първото съвпадение при мъж и жена. Предполагам, че Шапиров е мислел за наградата във връзка с допълнението си към миниатюризационната теория.

— Несъмнено. Но Нобеловата му награда беше осигурена и за онова, което вече направи в областта на миниатюризацията.

— Която е секретна и следователно неизвестна.

— Да. Но щом веднъж усъвършенстваме процеса, няма повече да е неизвестен.

— Да се надяваме — иронично подхвърли Морисън.

— Не се държим по-тайнствено от вас, американците — сопна се Конев.

— Добре. Не споря — и Морисън широко се усмихна на Конев, който го гледаше през рамото си. Това още повече ядоса младия човек.

— Хокинг — рече изведнъж Дежньов.

Веждите на Морисън се повдигнаха учудено. Не беше очаквал подобно нещо.

— Какво е това, Аркадий? — недоволно попита Боранова.

— Казах „Хокинг“ — повтори Дежньов — Изведнъж се появи в ума ми. Казахте да ви съобщавам всичко, което усетя.

— Това е английска дума — обясни Боранова — и означава наплювам.

— Или продавам — весело додаде Морисън.

— Английският ми не е достатъчно добър, за да знам тази дума. Мислех, че е нечие име.

— И наистина е така — намеси се Конев с неудобство. — Стивън Хокинг. Велик английски физик-теоретик, живял преди около век. И аз мислех за него, но смятах, че мислите са мои.

— Браво, Аркадий! — каза Морисън. — Може да се окаже полезно.

Лицето на Дежньов се озари от усмивка.

— Значи не съм напълно безполезен. Както казваше баща ми: „Дори думите на мъдреца да са малко, пак си струва да ги чуеш.“

След един безкраен половин час, Морисън попита внимателно:

— Всъщност постигаме ли нещо? Струва ми се, че повече фрази и образи не ни говорят нищо. „Нобелова награда“ ни казва, че Шапиров мисли за спечелването й, но ние и без това го знаем. От „Хокинг“ разбираме, че трудовете на великия физик може би имат голямо значение във връзка с добавката към миниатюризационната теория, но не и каква е то.

Възрази му не Конев, както очакваше Морисън, а Боранова. Конев, който може би се приготвяше да отговори, в случая изглежда желаеше капитана да понесе отговорността.

— Албърт, изправени сме пред една огромна загадка. Шапиров е в кома и мозъка му не мисли дисциплинирано или подредено. Мислите му проблясват необуздано, може би случайно, в онези части, които са останали незасегнати. Ще съберем всичко, а по-късно то ще бъде изучено от онези от нас, които добре познават миниатюризационната теория. Може би те ще съзрат смисъл там, където вие не виждате нищо. И може би едно разбираемо късче, в един ъгъл от цялото, ще даде светлина, която ще се разпростре и върху останалото. Това което правим има смисъл и е правилно.

— Освен това, Албърт — добави Конев, — има още нещо, което можем да опитаме. Наближаваме синапса. Този аксон ще свърши и ще се разцепи в множество нишки, всяка от които се доближава, но не се съединява с дендритите на съседния неврон.

— Знам това — нетърпеливо каза Морисън.

— Нервните импулси, в това число и скептичните вълни, трябва да прескочат празнотата на синапса и при този преход преобладаващите мисли ще затихват по-слабо от останалите. На кратко, ако ние също преминем през синапса, поне за известно време ще можем да приемаме онова, което желаем, без да се намесва маловажния шум.

— Така ли? — дяволито попита Морисън. — Идеята за различното затихване е нова за мене.

— Тя е резултат от усърдната работа на Съветския съюз в тази област.

— А-ха!

— Какво искате да кажете с това „А-ха“? — разгорещи се веднага Конев. — Нима отричате значимостта на работата ни?

— Не, не.

— Разбира се, че е да. Щом е съветска работа, тя не означава нищо.

— Просто исках да кажа, че нито съм чел, нито съм чувал за нея — Морисън опита да се защити.

— Изследванията са извършени от мадам Настяспенская. Предполагам, че сте чували за нея.

— Да, чувал съм.

— Но не сте чели статиите й, нали?

— Юрий, не мога да се справя с англо-езичната литература, какво остава за…

— Е, щом приключим, ще се погрижа да получите копия от статиите й и ще можете да се образовате.

— Благодаря, но мога ли все пак да кажа, че откритието ми се струва невероятно. Ако определени типове мисловна дейност преминават през синапсите по-добре от останалите, тогава, вземайки предвид стотиците милиарди синапси в мозъка, които постоянно се използват, като окончателен резултат от всичките мисли ще оцелеят само една малка част.

— Обяснението не е толкова просто — възрази Конев. — Маловажните мисли не се премахват. Те продължават да се движат с по-ниска интензивност и не затихват до безкрайност. Просто в непосредствена близост до синапса важните мисли са относително по-силни за известно време.

— Съществуват ли някакви доказателства? Или е само предположение?

— Има косвени доказателства. Сигурен съм, че с помощта на миниатюризацията тези доказателства ще бъдат подсилени. При някои хора синапсният ефект е по-силен от обичайното. Как биха могли творческите личности да се съсредоточават толкова пълноценно и за толкова дълго време, ако не можеха да се откъсват от незначителните мисли? И обратното, защо блестящите учени са традиционно разсеяни?

— Много добре. Ако открием нещо, няма да търся обосновката му.

— Но какво ще стане щом стигнем до края на аксона? — попита Дежньов. — Потокът течност, който използваме, ще завие в обратна посока и ще ни понесе отново към противоположния край на аксона. Трябва ли да си пробия път през мембраната?

— Не — отговори Конев. — Не, разбира се. Ще повредим клетката. Трябва да приемем зарядната характеристика на ацетилхолина. Той пренася нервните импулси през синапса.

— София, нали можеш да придадеш на кораба характеристиките на ацетилхолина?

— Мога — отвърна Калинина, — но ацетилхолиновите молекули не са ли активни само извън клетката?

— Въпреки това клетката може би има механизъм за изхвърлянето им. Ще опитаме.

И пътуването през привидно безкрайния аксон продължи.